Решение № 13 от 03.03.2026, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Момчилград, 03.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян М. Цонев при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Боян М. Цонев Административно наказателно дело № 20255150200228 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ю. М. С., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 25-5397-000013/17.11.2025 г., издадено от зам.

Началник ГПУ в РДГП – Смолян, ГПУ – Момчилград, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева/102,26 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като на основание Наредба N Iз – 2539/17.12.2021 г. се отнемат 8 контролни точки.

В депозираната жалба се релевират доводи за нищожност, незаконосъобразност и необоснованост на издаденото наказателно постановление, както и за допуснати съществени процесуални нарушение при издаването му, като се моли същото да бъде отменено изцяло.

В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован, не се явява представлява се от адв. Д., който поддържа изцяло подадената жалба. Представя писмени бележки, в които развива посочените в жалбата основания за отмяна на процесното наказателно постановление, а именно:

На първо място намира, че АУАН не е редовно съставен и не следва да се ползва със доказателствена сила, поради това че не е съставен от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165 и сл. ЗДвП. Посочва, че по административнонаказателната преписка липсват доказателства актосъставителят да е определен за служба и контрол по установения от закона ред, както и да е заемал длъжността, която е посочена в АУАН.

На второ място посочва, че в АУАН и НП са описани две различни дати 1 на установяване на извършеното административно нарушение – 01.11.2025 г. и 02.11.2025 г., която неяснота относно датата, води до липсата на надлежно описание на извършеното нарушение в обжалваното НП и нарушение на процесуалните изисквания, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 3 и т. 5 от ЗАНН.

На трето място счита, че е налице несъотвествие на описаното нарушение в АУАН и НП и посочената норма от ЗДвП, която се твърди да е нарушена от жалбоподателя. Излага съображения, че нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е обща и съдържа две основни хипотези, визирани в две отделни изречения, като не конкретизира кое точно нарушение е извършено, което води до незаконосъобразност на НП, поради нарушено право на защита на жалбоподателя.

На последно място счита, че извършеното от жалбоподателя административно нарушение покрива признаците на маловажен случай, укази в парф. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована не взима становище по жалбата и не се представлява.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и защитника му и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.11.2025 г. около 17:30 ч. жалбоподателят Ю. М. С. управлявал товарен автомобил марка и модел „Фолксваген Кади“, с рег. № К 2650 ВТ, собственост на Биляна Запринова Александрова, в автомобила се намирал и свидетелят М. Е. С., движейки се в посока на движение от гр. Комотини, Република Гърция за гр. Кърджали. В граничната зона, след бившето ГКПП „Маказа“, в местността „Маказа“, свидетелите полицейските служители Д. А.

Х. и В. В. Я. спрели управлявания от жалбоподателя товарен автомобил. След спирането на автомобила се оказало, че същият е без поставени регистрационни табели на определените за това места. От жалбоподателя не бил представени талон за регистрация втора част, както и шофьорска книжка, представил талон за регистрация първа част. При извършената справка, чрез ОДЧ на ГПУ – Момчилград се установило, че шофьорската книжка на жалбоподателя е изтекла, за което му бил съставен фиш, както и че автомобилът е надлежно регистриран. На място пристигнал св. В. М. Й. – ст. полицай в ГПУ – Момчилград, който за констатираното нарушение съставил против Ю. М. С. АУАН бланков № 905681/01.11.2025 г. за това, че на 01.11.2025 г. около 17:30 ч. по посока на движение от гр. Комотини, Република Гърция за гр. Кърджали е управлявал товарен автомобил марка и модел „Фолксваген Кади“, с рег. № К 2650 ВТ, собственост на Биляна Запринова Александрова, по пътищата, отворени за обществено ползване, моторно превозно средство, на което табелите с регистрационен номер, не са поставени на определените за това места. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Актът бил предявен на нарушителя и връчен на същия по надлежния ред на 01.11.2025 г., който го подписал без конкретни възражения.

2

В срок чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили писмени възражения срещу констатациите в АУАН от жалбоподателя Ю. М. С..

Въз основа на така съставения АУАН бланков № 905681/01.11.2025 г. било издадено атакуваното Наказателно постановление № 25-5397000013/17.11.2025 г., издадено от зам. Началник ГПУ в РДГП – Смолян, ГПУ – Момчилград, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева/102,26 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като на основание Наредба N Iз – 2539/17.12.2021 г. се отнемат 8 контролни точки.

Установява се още, че на 01.11.2025 г. около 16:12 ч., за извършено нарушение от жалбоподателя на територията на Република Гърция – управлявал е процесния товарен автомобил, с изтекъл на 01.10.2025 г. срок на валидност на свидетелството за управление на МПС, за което нарушение му е съставен и съответния акт, с налагане на парична глоба. Със съставянето на акта на място са били и отнети свидетелство за управление на МПС; талон на МПС; регистрационни табели;

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител В. Й. и свидетелите Д. Х., В. Я. и М. С..

Съдът даде вяра на показанията на свидетелите и постави същите в основата на доказателствените си изводи, кредитирайки ги за достоверни. Тези показания изясняват фактите, интересуващи процеса и то по начин, който не оставя съмнение в добросъвестността на лицата, които ги излагат. При внимателния им анализ не се отчете непоследователност, непълнота или съществено противоречие.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Преди съдът да направи проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи компетентността им – 3 заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121к-1389/07.10.2024 г. на министъра на вътрешните работи.

Относно направеното възражение от защитника на жалбоподателя за липсата на компетентност на актосъставителя, настоящия състав намира същото за неоснователно. Видно от показанията на същия, той е служител в ГПУ – Момчилград, а от приобщените писмени доказателства се установява, че заема длъжност старши полицай.

Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени надлежно на санкционираното лице.

Неоснователно се явява и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение, поради нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.

3 и т. 5 от ЗАНН. В действителност в НП е посочено, че същото се съставя на основание съставен АУАН от 02.11.2025 г., като същият е съставен на 01.11.2025 г.. Но както в процесното НП, така и в АУАН е описано извършеното нарушение безпротиворичиво, а именно като дата на нарушението е посочена 01.11.2025 г.. Така допуснатата грешка от административно наказващия орган, в посочване на датата на издаване на АУАН, не е съществено процесуално нарушение от категорията водеща до неговата незаконосъобразност.

Настоящият състав намира обаче, че е допуснато съществено процесуално нарушение, с оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

Не може извършеното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП да бъде санкционирано по чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В санкционната разпоредба е посочено, че който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. От събраните по делото доказателства се установи, че процесното МПС е регистрирано по надлежния ред, но поради извършено нарушение от жалбоподателя на територията на Република Гърция регистрационните табели на автомобила са били отнети от компетентните органи. Тоест в случая приложимата снкционна разпоредба е тази на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер и е следвало административнонаказателната отговорност на жалбоподателя да бъде ангажирана по посочената разпоредба. Явява се неприложима и разпоредбата на 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът да измени НП и да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, тъй като посочената разпоредба, е за по тежко наказуемо нарушение.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВК по т. д. № 1 от 2007 година, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи 4 случая като маловажен. Преценката на административно-наказващия орган за "маловажност" се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.

Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.