Решение № 2050 от 08.06.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 7382/2022
- Вид
- Решение № 2050
- Подписан
- 08.06.2023
- В сила
- 05.07.2024
- Състав
- Таня Кунева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.75 · Закон за българските лични документи
- чл.15 · Закон за закрила на детето
- § 1, т. 5 · Закон за закрила на детето
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.127а · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 3, изр. 3 и ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 3, изр. 3 и ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 1 и 2 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 1 и 2 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
- чл.59 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.8 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2050 гр. *, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Таня Кунева при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело № 20223110107382 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Е. М. С., с ЕГН ********** и адрес гр. *, ж.к. *, чрез пълномощника адв. М. Д. - АК * срещу Г. А. С., с ЕГН ********** и адрес гр. *, ж.к. „*, с която са направени искания с правно основание чл.59, ал.9 СК и чл.127а СК за: изменение на режима на лични контакти определен с Решение № 1069/18.03.2016г. по гр.д. № 1779.2016г. по описа на ВРС между бащата Г. А.
С. и детето * Г.ова С.а в следния смисъл: бащата Г. С. има право да прекарва с дъщеря си * С.а всяка първа и трета събота от месеца за времето от 10:00 часа до 12:00 часа и от 16:00 часа до 18:00 часа в присъствието на майката; изменение на размера на опредЕ.та със същото решение издръжка, дължима от бащата Г. С. в полза на детето * С.а, като същата бъде увеличена от 150 лева до размер от 400 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката и даване на заместващо съгласието на бащата разрешение за пътуване на детето * Г.ова С.а, придружавано от своята майка до страни членки на * за срок от 8 години считано то датата на влизане в сила на решението, както и за издаване на международен паспорт на детето.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето * Г.ова С.а, с ЕГН **********, родена на 10.12.2012г. С решение № 1069/18.03.2016г. по гр.д. № 1779/2016г. по описа на ВРС бил прекратен бракът между страните, като със същото упражняването на родителските права по отношение на детето * С.а било предоставено на майката, а на ответника бил 1 определен режим на лични контакти - всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 09:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя, с право на преспиване на детето при бащата, както и тридесет дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. След постановяване на решението ответникът не се възползвал от постановения режим за контакт с детето лично. В период от около 3 години след развода, майката и бащата на ответника (баба и дядо на детето) вземали детето, като доколкото е известно на ищцата ответникът не е полагал самостоятелно грижи за детето. През 2019г. на детето било открито онкологично заболяване, което наложило продължително лечение с продължителни престои по болнични заведения, както и изолиране на детето в домашни условия с оглед провежданото лечение. За онкологичното заболяване на детето имало Експертни решения на ТЕЛК. Освен това от 2015г. по отношение на детето било констатирано забавяне в развитието, което налагало постоянни посещения при логопед, помощ от ресурсен учител, психолог и постоянни грижи в ежедневието.
Престоят на детето по болнични заведения във връзка с онкологичното заболяване и стреса довели до изоставане с работата във връзка с дисфазията на развитието на детето - трудно общувало, използвало само звуци, рядко думички. * била на дистанционна форма на обучение, като основно грижите за детето се полагали от ищцата и нейната майка. Детето трудно контактувало включително с най-близките и трудно задържало вниманието си. Ответникът не се интересувал от здравословното състояние на детето и въобще не проявявал интерес към него от 2019г. до 2022г. В края на 2021г. ответникът завел наказателно дело от частен характер срещу ищцата за това, че е възпрепятствала и осуетила осъществяването на постановения в съдебното решение режим на лични контакти с детето. Ищцата твърди, че не е ограничавала бащата да контактува с детето, а той сам се е дистанцирал от него. За пръв път през 2022г. ответникът се обадил с желание да види детето и да осъществява личния си контакти, което обаче не било възможно да бъде осъществено във вида посочен в съдебното решение, поради здравословното състояние на детето. Детето било много чувствително и изпадало в истерии, като нямало как да пребивава продължителен период при баща си, още повече, че то не го познавало, без присъствието на майката. Това можело да доведе до сериозен стрес за детето и да се отрази на и без това влошеното му здравословно състояние. Ищцата поддържа, че здравословното състояние на детето и въобще цялостната ситуация с него налагали промяна на режима на лични контакти между него и бащата. Промяната във възрастта на детето, изминалия продължителен период от време, в който се увеличила стойността на стоките от първа необходимост, както и влошаването на здравословното състояние на детето съставлявали съществено изменение на обстоятелствата и обуславяло искането за увеличаване размера на дължимата от бащата 2 издръжка до размер от 400 лева месечно. Искането за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето и пътуване извън страната се мотивира с възможността в даден момент детето да посети специалист в друга държава във връзка със здравословното си състояние.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с които оспорва фактическите твърдения в исковата молба. Твърди, че в конкретни дати в периода от 18.09.2019г. до 19.12.2021г. ищцата не е изпълнила и осуетила изпълнението на влязлото в законна сила решение № 1069/18.03.2016г. по гр.д. № 1779/2016г. по описа на ВРС, с което бил определен режим на лични контакти между бащата и детето * С.а. Ищцата, с поведението си искала и целяла настъпване на вредни последици за ответника и за детето, като умишлено целяла пълно прекъсване на емоционалната връзка между бащата и детето и то в много ранна фаза от физическото, психическото и социалното развитие на детето. През цялото време на висящото наказателно производство и до подаване на отговора на исковата молба, ответникът видял дъщеря си само за 20-30 минути. Заявява, че сам и с подкрепата на родителите си може да се грижи за правилното психологическо, физиологическо и емоционално израстване на детето.
Притежавал необходимите лични качество и материалните му възможности били достатъчни за правилно отглеждане на детето. До м. февруари 2022г. ответникът работел в „ТИМ" ЕАД на минималното трудово възнаграждение, а към датата на подаване на отговора на исковата молба бил безработен.
Неверни били твърденията в исковата молба, че ответникът имал някакъв вид заболяване и поведението му многократно било в разрез с общоприетото, както и че дъщеря му не го познава и контактите с него с преспиване и без присъствието на майката могат да доведат до влошаване на здравословното състояние на детето. Ищцата сключила нов граждански брак и заедно с детето трайно се установила на неизвестен за ответника адрес. Ответникът я търсил по телефона, но тя забранила на него и родителите му да □ звънят. Ищцата никога не споделяла на ответника за влошаване на здравословното състояние на * и необходимостта да бъде настанявана в болница, както и за необходимост от лечение в друга държава. Причина за искането по чл.127а СК била единствено местоработата на съпругът на ищцата в чужбина.
Ответникът оспорва и се противопоставя не отправените до съда искания предлагания от ищцата режим на лични контакти не бил в интерес на детето, а се използвал за натиск срещу ответника за да прекрати наказателното производство. Нямал възможност да заплаща месечна издръжка в претендирания размер.
В съдебно заседание исковете, предявени от страните по делото се поддържат и се моли за уважаването им. Ищецът настоява, че е налице изменение на обстоятелствата и се моли за уважаване на иска. Ответнатата 3 страна настоява за постановяване на поетапен режим съобразен с интереса на детето.
Депозирана е писмена защита от ищцовата страна, в която са изложени подробни доводи по същество на спора. Сочи се, че режимът на лични отношения, определен с постановеното по -рано съдебно решение е неприложим понастоящем. Счита се, че режимът може да бъде изменен съобразно установеното здравословно състояние на детето, като при промяна на обстоятелствата бащата да поиска неговото изменение, когато настъпи.
Подчертава се, че с оглед събраните по делото доказателства за доказан иска за изменение на издръжката съобразно специфичните нужди на детето.
Настоява се, че майката е на постоянен трудов договор, установена трайно на територията на страната, поради което не съществува риск за застрашаване контактите между бащата и детето и се моли за уважаване на искането за даване на заместващо съгласие за пътуване в чужбина.
Ответната страна с писмена защита развива подробно съображения по същество. Подчертава се, че режимът следва да бъде поетапен, като след определен период от време да се възстанови определения със съдебното решение за развод режим на лични отношения. Настоява се, че бащата има родителски капацитет и може да полага грижи за детето, позовавайки се на ангажираните гласни доказателства и приобщените по делото протоколи от ЦОП *во. Посочва се, че постигнатият напредък в отношенията между бащата и детето не следва да се нарушава. Настоява се, че бащата следва да участва пълноценно в отглеждането на детето. Сочи се, че бащата понастощяем е безработен и издръжката следва да бъде опредЕ. в минимален размер. Сочи се, че искът за даване на разрешение за пътуване в чужбина следва да се отхвърли, тъй като застрашава връзката между бащата и детето и липсва необходимост от пътуването на детето.
Конституирана по реда на чл.15 ЗЗакрД „Дирекция социално подпомагане” – гр. * депозира социален доклад, в който се сочи, че определения режим на лично отношения между бащата и детето не се изпълнява пълноценно. Установено е ,че непосредствените грижи за детето се полагат от неговата майка. Предвид спецификата на здравословното състояние на детето за него се изисква непрекъснато внимание, наблюдение,, осигуряване и поддържане на лична и битова хигиена, осигутяване на здравни грижи, сигурна и без рискова среда, която майката осигурява. Установено е, че от постановяване на решението за развод до октомври 2019 г. постигнатото споразумение в частта относно режима на лични отношения между бащата и детето се е изпълнявал, като до м. декември 2021 г. са прекъснати.
Препоръчва се родителите да използват социални услуги заедно с детето с цел подпомагане на контакта на детето с бащата, което е сторено от 24.06.2022 г. срещите се осъществяват редовно по два пъти месечно по един час в присъствие на социален работник, при които детето се чувства добре, посещава центъра с желание, осъществява пълноценен контакт с бащата и преминават под формата на различни занимания и игри. Подчертано е, че не 4 следва да се връзката между бащата и детето и е особено важно присъствието и на двамата родители в живота на детето. Посочено е, че следва да се определи подходящ режим, който да позволи да участват пълноценно в живота на детето и да не се нарушва ежедневния му ритъм.издръжката да бъде съобразен с възрастта и нуждите на детето. По отношение на иска по чл.
127а СК намират искането за основателно, което следва да бъде дадено с конкретен период от време и държави.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и видно от приобщеното удостоверения за раждане родители на * Г.ова С.а, родена на 10.12.2012 г. са Е. М. С. и Г. А.
С..
Не е спорно между страните, че с С решение № 1069/18.03.2016г. по гр.д. № 1779/2016г. по описа на ВРС бил прекратен бракът между страните, като със същото упражняването на родителските права по отношение на детето * С.а било предоставено на майката, а на ответника бил определен режим на лични контакти - всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 09:00 часа в събота до 20:00 часа в неделя, с право на преспиване на детето при бащата, както и тридесет дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Разпечатката съдържа 25 от 120 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/afba46c3-6458-4473-a779-68bb4d443fa1