Решение № 265592 от 01.09.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е

Н И Е гр.София, 01.09.2021г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито заседание на тринадесети май, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Цветелина Добрева, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 141 по описа на състава за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът Б.Д.Й. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, както и имуществени вреди, като последица от незаконосъобразните актове на органите П. на РБ, които били осъществени по повод задържането му и повдигнатото срещу него обвинение в извършване на престъпление от общ характер. В исковата си молба, ищецът поддържа твърдения, че на 04.11.2009г. той бил задържан от служители на МВР при извършването на действия по претърсване в дома му. Наказателното производство било образувано като ДП № ЗМ 429/2009г., 07 РУ-СДВР, пр.пр.

№64411/2009г., СРП на 05.11.2009г., когато ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем в извършване на престъпление по чл. 213а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. След изтичане на срока на първоначалното задържане от 24 ч. ищецът бил задържан за срок от 72 часа в следствения арест в гр. София. След внесено искане на ответника на обвиняемия била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. Междувременно ищецът узнал, че в хода на провеждане на наказателното производство, срещу него били използвани специални разузнавателни средства - подслушване на телефона. По силата на Определение на СГС от 26.02.2010г. първоначално наложената на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ била заменена с по- лека мярка „парична гаранция“. В периода на задържането си ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изпитано чувство на притеснение и страх за неблагоприятен за него изход от наказателното производство, довели до влошаване на взаимоотношенията му с жената, с която се намирал във фактическо съжителство.

Въпреки съществуващите съвместни намерения за сключване на граждански брак - наблюдаващият прокурор отказал да издаде разрешение да бъде извършен граждански ритуал за сключване на брак и този факт също допринесъл за увеличаване на неимуществените вреди.

На 18.01.2013г. срещу ищеца бил внесен обвинителен акт, а впоследствие било образувано НОХД № 892/2013г. по описа на НО при СРС. С присъда от 28.05.209г. ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение. Общата продължителност на проведеното наказателно производство обхващала период от над 9 години, през който период ищецът изпитвал чувство на притеснение и страх от възможността за бъде осъден да изтърпява ефективно наказание лишаване от свобода. При това, ищецът изпаднал в депресивно състояние и се отчуждил от социалната си среда. По същото време и в резултат от провежданото срещу него наказателно производство, ищецът заплатил на своя защитник адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2 000 лева, които окачествява като имуществени вреди, понесени в резултат от действията на ответника. При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение в размер на сумата от 30 000 лева, за понесените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата на претендираното обезщетение, изчислена за периода от 13.06.2019г. /дата на влизане в законна сила на оправдателната присъда/ до деня на окончателното плащане и да му заплати и обезщетение в размер на сумата от 2 000 лева, за претърпените имуществени вреди в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата на претендираното обезщетение, изчислена за периода от датата на предявяване на исковата молба – 07.01.2020г. до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати сумата на направените съдебни разноски пред Софийски градски съд.

Исковата претенция е оспорена от П. на РБ.

Представляван от прокурор от структурното звено на П. – Софийска градска прокуратура – ответникът заявява, че не оспорва посочените в исковата молба фактически твърдения, относно образуването и развитието на наказателното производство, но оспорва твърдението за настъпването на твърдения от ищеца вредоносен резултат, а при условията на евентуалност, оспорва твърденията на ищеца за естеството и обема на вредите. Ответникът оспорва основателността на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, поради отсъствие на доказателства за началния момент на образуване на наказателното производство, позволяващ установяването на общата продължителност на наказателното преследване. Ответникът оспорва фактическите твърдения за настъпване на вредоносния резултат и за обема на твърдените вреди, както и за наличието на обуславяща пряка причинно- следствена връзка, между релевирания вредоносен резултат и действията на органите на П. на РБ.

Наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ съответствала на предвидените цели в разпоредбата на чл.57 от НПК и не оказвали описаното от ищеца репресивно въздействие, сходно с целите на наказанието „лишаване от свобода“. Ответникът оспорва като неверни и недоказани твърденията, касаещи влошаване на психичното състояние на ищеца вследствие на повдигането и поддържането на обвинение от органите на П.. Оспорва като неоснователни твърденията относно накърняване на семейните му отношения вследствие на постановен от наблюдаващия прокурор отказ за извършване на процедура по сключване на граждански брак. Излага аргументи в посока на отсъствие на основание за ангажиране на отговорността на П. на вреди, претърпени при извършване на действия по задържане от страна на служители на МВР. Оспорва като недоказани изложените твърдение за използване на специални разузнавателни средства при провеждане на наказателното производство.

Независимо от изложеното, ответникът поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение, с оглед действителния обем и характер на вредите, които ищецът твърди да е понесъл. Оспорва твърденията, свързани с общата продължителност на осъщественото наказателно производство срещу ищеца, както и наличието на основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответника за периода на провеждане на съдебната фаза, в която той не разполагал с функция по ръководство и решаване. Посочва, че наказателното преследване се е водило срещу няколко лица, действали при условията на съучастие, както и че ответникът заявил пред първоинстанционния съд, че не поддържа повдигнатото обвинение. Срокът в която на ищеца била наложена мярка „задържане под стража“ не се отличавал с изключителна продължителност, съответно интензитетът на въздействие върху личните права на ищеца не бил висок. Оспорва претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи в сторени съдебни разноски в наказателното производство, като незоказана по размер и основание.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства- преписи от съдебни актове установяват, че наказателното производство срещу ищеца е било образувано като ДП № ЗМ 429/2009г. по описа на 07 РУ-СДВР, съответно на пр. пр.

№ 64411/2009г. по описа на СРП, както и че на 05.11.2009г., ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем. На 18.01.2013г. срещу ищеца е бил внесен обвинителен акт за извършване на престъпление от общ характер, по чл. 213а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. В периода от

04.11.2009г. до 26.02.2010г. спрямо ищеца е била прилагана мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Съдържанието на прието като доказателство Постановление от 18.12.2009г. на прокурор при СРП мотивира извод, че по време на прилагането на мярка за неотклонение „задържане под стража“ ищецът е подал молба, насочена към даване на разрешение за извършване на ритуал по сключване на граждански брак, както и че молбата е оставена без уважение.

Наказателният процес срещу ищеца е приключил на 13.06.2019г. с влизане в сила на постановената от Софийски районен съд оправдателна Присъда от 28.05.2019г. по НОХД № 892/2013г.

Заключението на изслушаната съдебно- психологическа експертиза, която е изготвена от вещо лице Г.Г. мотивира следните правнозначими изводи:

Налице са данни, че ищецът е преживял остри до умерено изразени негативни емоционални състояния на притеснения, гняв и напрегнатост, както и психосоматичен дискомфорт, както и ограничения в психосоциалното функциониране.

По време и след задържането на ищеца и при повдигане на обвинението, както и по време на наказателния процес срещу него, ищецът е преживял негативни емоционални състояния на тревожност, раздразнителност, чувство на несигурност, намалени социални контакти, както и остатъчни последици: отрицателни преживявания при мислено връщане в ситуацията.

Степента на засягане е лека до умерена. Симптоматика с голява интензивност и обуславяща дезадаптивност не е отчетена. Към момента на изследването не е налице клинично изразено състояние на тревожност или депресивност. Не се установява медицинска документация, която да мотивира извод за нарушение в психическото функциониране – в смисъла на психично разстройство.

Други доказателства, които да са относими към предмета на спора, не бяха представени в хода на съдебното дирене.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск за присъждане на обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Държавата, представлявана от Прокуратура на РБ в качеството й на процесуален субституент.

Искът е процесуално допустим, доколкото е насочен срещу надлежен и допустим процесуален субституент на Държавата, като субект на особената деликтна отговорност, регламентирана от чл.7 на КРБ.

По смисъла на чл.7 от КРБ, вр. с чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, но тази отговорност може да бъде реализирана при наличието на определени фактически основания.

Сред тези основания е и релевираното в исковата молба основание, свързано с повдигането на незаконосъобразно обвинение в извършването на престъпление, за което лицето бъде оправдано с влязъл в сила съдебен акт. Това е така, доколкото при условията на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата е надлежно пасивно легитимирана да отговаря за вредите, които са причинени на граждани от разследващите органи, П. или съда, при повдигнато обвинение в извършване на престъпление по което впоследствие подсъдимият е бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт.

Претендира се обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, които ищецът твърди да е претърпял, в следствие повдигането на неоснователно обвинение в извършване на престъпление - от органите на П. на Р.Б.– които обвинения фактически били отхвърлени с постановяването на оправдателната присъда на наказателния съд.

Основателността на предявената искова претенция е предпоставена от установяването на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, които в синтезиран вид са следните: противоправно поведение на държавния орган, който е конституиран като ответник в процеса, настъпването на конкретно твърдения вредоносен резултат и наличието на пряка причинно-следствена връзка между неправомерното поведение (изразяващо се в повдигане на неоснователно обвинение в извършването на престъпление от общ характер) и настъпването на конкретно релевирания вредоносен резултат.

Отговорността е обективна, и следва да бъде реализирана независимо от наличието на субективно виновно поведение на съответното длъжностно лице на П. на РБ (арг. от чл. 4 на ЗОДОВ).

За да се произнесе по основателността на процесните искови претенции, съдът съобрази наличието на гореспоменатите юридически факти, които бяха приети за установени, както и от задължителните указания към съдилищата, които са дадени в ТР № 3/2005г. по ТД №3/2004г. на ОСГК на ВКС.