Решение № 34 от 28.04.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Монтана, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Олег Софрониев при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - МонтанаЕм. Й. Ал. като разгледа докладваното от Олег Софрониев Частно наказателно дело № 20221600200087 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 12 и следващите от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода. / ЗПИИСАННЛСМВЛС/.

Окръжен съд Монтана е бил сезиран с искане за предаване на българският гражданин Е.Д. от гр. *, род. на *г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. *, обл. *, ул. „*“ №*, ет.*на компетентните власти на Република Р. въз основа на ЕЗА издадена на 14.01.2022г. от съдия при Окръжен съд К..

Предаването е поискано с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок от две години, наложено на исканото лице с присъда № 173/2021г., постановена на 18.08.2021г. по преписка № 1443/201/2020 на Окръжен съд К., Р Р., влязла в сила на 23.12.2021г. с отхвърляне на жалбата по наказателно Решение №1729/23.12.2021г. на Апелативен съд К., Р Р..

Искането е разгледано и по ЧНД №56/2022г. по описа на ОС Монтана съдът е констатирал, че са налице основанията по чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА да се откаже изпълнението на ЕЗА и на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЕЕЗА, вр. с чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 29, ал. 2 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки включващи лишаване от свобода, да се приеме да се приведе в изпълнение наложеното наказание лишаване от свобода.

Исканото лице Е. Д. е български гражданин и живее постоянно в Р България. Същият има трайна обвързаност с територията на Р България произтичаща от неговото раждане и 1 израстване в страната.

Определена е и мярка за неотклонение „домашен арест“ до приключване на процедурата по привеждане в изпълнение на наказанието "лишаване от свобода“ и решаване на въпросите свързани с изпълнението на присъдата.

След влизане на решението в сила, ОП Монтана е изискала от издаващата ЕЗА държава преписи от присъдата с превод на български език и удостоверение по образец на румънски език с превод на български, съгласно чл.3 от ЗПИИСАННЛСМ ВЛС и е сезирала съда с настоящото искане по чл. 12 и следващите от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода.

Към искането са приложени удостоверението, посочено в приложение I, издадено в съответствие с чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г. относно прилагането на принципа на взаимнопризнаване на съдебни решения по наказателни дела, които налагат наказания лишаване от свобода, препис от присъдата и мотивите към нея, както и второинстанционното решение на Апелативен съд К. с превод на български език с която Окръжен съд К., Р Р. с присъда № 173/2021г., постановена на 18.08.2021г. по преписка № 1443/201/2020, влязла в сила на 23.12.2021г. е осъдил българския гражданин Е.Д. от гр. *, род. на *г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. *, обл. *, на лишаване от свобода за срок от две години, ефективно, както и удостоверение съгласно чл. 3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки включващи лишаване от свобода.

По същество искането на съдебните власти на Р Р. е трансформирано в такова за признаване и изпълнение на присъдата по отношение на Е.Д. в Република Б..

Осъденият Е.Д. се намира в Р Б. с местоживеене в гр. *, поради което компетентен съд за разглеждане на делото е ОС Монтана.

Прокурорът изразява становище, че направеното искане е основателно. Счита, че са налице предпоставките да се приеме и изпълни присъдата, постано-вена от Окръжен съд К., Р Р. Намира, че не са налице предпоставките за отказ. Счита, че извършеното престъпление от осъденият съответстват на престъплението по чл. 242 от НК на Р Б.. По отношение на наложеното наказание в размер на две години лишаване от свобода, счита че то може да е в такъв размер. По отношение на начина на изтърпяване счита, че следва да се изтърпи при общ режим.

Защитникът на Е.Д. - адв. Г. Г. се солидализира със становището на прокурора.

Осъденият Е.Д. поддържа становището на защитника си.

Окръжен съд Монтана, като взе предвид приложеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение на ЕС 2008/909/ПВР от 27ноември 2008 година за прилагане на принципа на взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, относно българският гражданин Е.Д., род. на *г. и 2 придружаващите го представените съдебни актове, както и останалите доказателства по делото, намира за установено следното:

С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, е представена за признаване и изпълнение Присъда № 173/2021г., постановена на 18.08.2021г. по преписка № 1443/201/2020, влязла в сила на 23.12.2021г. на Окръжен съд К. и Решение за отхвърляне на жалбата №1729/23.12.2021г. на Апелативен съд К., Р Р.с която на българският гражданин Е.Д. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което следва да бъде изтърпяно ефективно – чл. 270, ал. 3 от Р. Митнически кодекс – Закон 86/2006 от Митническия кодекс на Р. за това, че на 12.12.2016г. служители от Регионална митническа дирекция К., на ГКПП К., Р., след извършен щателен контрол на бял микробус *с рег. № *, управляван при влизане в Р. от осъдения Д., установили стоки цигари Mont Blue, Mondo, Marble и Palace Slims 20 520 бр. които не са били с фискална марка и които е трябвало да бъдат поставени под митнически режим, като по този начин са нанесени щети в размер на 10 999 леи /равностойност на 4350.29 български лв./.

По силата на чл. 4 от Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения по наказа-телни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включ-ващи лишаване от свобода, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на влезли в сила съдебни решения по наказателни дела, постановени от чуждестранен съд и за изпълнение на наложе-ното с тези актове наказание лишаване от свобода.

Удостоверението е издадено по образец, съгласно Приложение № 1 към чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, в писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Изпратеното в ОС Монтана удостоверение на румънски език с превод на български език съдържа необходимата информация, съответст-ваща на данните в приложените наказателни решения, чието признаване и изпълне-ние се иска. Наказателните присъди са представени на български език, ведно с мотивите в надлежно заверени копия.

Е. Д. е български гражданин с постоянен адрес в гр. *. Към настоящият момент Е.Д. се намира в гр. *, ул. „*“ * където изпълнява мярка за неотклонение „домашен арест“.

В удостоверението и съдебните присъди се съдържа описание на деянието на Е.Д..

Осъждането му е за престъпление, реализирано на територията на Р Р. /издаващата държава/, и е квалифицирано като „контрабанда“ - чл. 270, ал.3 от Р. Митнически кодекс – Закон 86/2006 от Митническия кодекс на Р.

Общата продължителност на наказанието лишаване от свобода е две години.

Посоченото деяние съставлява престъпление и по българския НК – по смисъла на чл.

242, ал. 1, б. „д“ НК. Този текст в българският закон изисква стоките за търговски цели 3 пренасяни през граница без знанието и разрешението на митниците да са в големи размери.

Стойността на извършената контрабанда от осъденото лице не е в големи размери, по критериите възприети в практиката на съдилищата. Съгласно чл.15, ал.1, т. 4, изр. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС изпълнението на съдебен акт във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен не може да бъде отказано на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данъци и такси или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен, както законодателството на издаващата държава. Ето защо съдът намира, че е налице т.н. двойна наказуемост на инкриминираното деяние.

В нормата на чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС са уредени основанията за отказ от признаване и изпълнение. Съобразявайки данните в удостоверението, нака-зателната присъда, както и събраните по делото доказателства, съдът установи, че не е налице нито една от законово регламентираните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на съдебното решение на румънските съдебни власти, визирани в чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Признаването на съдебния акт не е в противоречие с приниципа"ne bis in idem".

Изпълнението на наказанието не е погасено по давност съгласно българското законодателство. Е.Д. е на територията на Р. Б.. Съдебният акт е постановен при съдебен процес, в който осъденият не е присъствал лично, но е спазено условието на чл. 15, ал. 2, т.

9, буква "а" от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Видно от мотивите на приложената в превод на български език присъда и съответно решение от 23.12.2021г. на Апелативен съд К. е, че осъденият в Р Р.Д. е имал защитник. Видно от мотивите също е, че Окръжен съд К. не е уважил въззивната жалба, подадена от защитника и обжалваната присъда е оставена в сила.

Не са налице условия за отлагане на признаването на присъдата, съобразно чл. 14 от Закона или частично признаване и изпълнение, съобрзно чл. 16 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

Осъденият не се ползва с имунитет по българското законода-телство и съдебният акт не е постановен спрямо лице, което поради възрастта си съгласно българското законодателство, не може да бъде наказателноотговорно, във връзка с деянията за които е постанавен акта.

Към момента на получаване на съдебния акт в Р Б. за изтърпяване е посочено повече от 6 месеца от наложеното наказание.

Съдът установи, че няма основание и не е необходимо наложеното в издава-щата държава наказание на Е.Д. да бъде приспособявано, тъй като срокът на наложеното наказание лишаване от свобода от две години е по- малък от предвидените за това престъпление наказания съгласно НК на Р Б.. В този смисъл наложеното на Д. наказание в Р Р. лишаване от свобода не надвишава максималния срок по българското законодателство.

Изложените фактически и правни изводи сочат, че са налице основанията за признаването и приемане за изпълнение на съдебното решение постановено от Окръжен съд К. и потвърдено от Апелативен съд Крайова Р Р. с което българският гражданин Е.Д. е признат за виновен и осъден на лишаване от свобода за срок от две години.

Така определеното наказание съобразно ЗИНЗС следва се търпи при първо-начален общ режим на основание чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС. От изтърпяването на наказанието и на 4 основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК следва да се приспадне срока на времето на задържането му под стража по производството по ЕЗА от 14.01.2022г. на Окръжен съд К. от 07.03. до 11.03.2022г. /24 часа полицейско и 72ч. с постановление на ОП Монтана/ и по взетата мярка за неотклонение „домашен арест“ от 22.03.2022г.

По изложените съображения и на основание чл. 12, ал. 8 от ЗПИИСАН-НЛСМВЛС ОС Монтана

РЕШИ:

ПРИЗНАВА и ПРИЕМА за изпълнение в Р България на Присъда № 173/2021г., постановена на 18.08.2021г. по преписка № 1443/201/2020г. от Окръжен съд К., Р Р., влязла в сила на 23.12.2021г. с отхвърляне на жалбата по наказателно Решение №1729/ 23.12.2021г. на Апелативен съд К., Р Р. с която на българския гражданин Е.Д., от гр. *, род. на *г., с ЕГН **********, от гр. *, обл. *е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ за престъпление по чл. 270, ал.3 от Румънския Митнически кодекс – Закон 86/2006 от Митническия кодекс на Р-, съответствуващо на престъпление по чл. 242, ал. 1, б.