Решение № 62 от 24.03.2026, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Свиленград, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100705 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. чл.232, ал.2 от ЗЗД.

Ищецът „А1 България” ЕАД иска от съда да признае за установено в отношенията на страните, че ответникът Е. И. И. му дължи сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гр. дело № 497/2025 г. по описа на РС-Свиленград, а именно: сумата 40.26 лв. - главница, представляваща неплатена цена на предоставени електронни съобщителни услуги, по договор с партиден номер М6106215, дължима по Приложение 1 от 20.05.2022г. - за услуга 201003578932, за периода 09.04.2023г. - 08.08.2023г., ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 7.57 лв. - за периода 28.05.2023г. - 07.05.2025г.; сумата 182.38 лв. - главница, представляваща неплатена цена на предоставени електронни съобщителни услуги, по договор с партиден номер М6106215, дължима по Приложение 1 от 14.03.2023г. - за услуга 359885129956, за периода 09.04.2023г. - 08.08.2023г., ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 34.36 лв. - за периода 28.05.2023г. - 07.05.2025г.; сумата 1095.00 лв. – главница, представляваща неплатена цена на устройство на изплащане, дължима за периода 09.03.2023г. – 08.09.2023г. по договор за продажба на изплащане от 20.05.2022г. - за устройство Handset Apple iPhone 13Pro128 SBlu+Л2000 МАТ50 23м, ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на 188.21 лв. за периода 05.05.2023г. - 07.05.2025г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 23.05.2025г. до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за електронни съобщителни услуги от 06.09.2018 г., идентифициран с уникален номер 500831249, със системен партиден номер М6106215, който бил с рамков характер и имал за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги (мобилни услуги за S I M карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр.) и продукти (апарати) на изплащане. Различните услуги и продукти били предоставяни от ищеца на ответника чрез подписването на допълнителни индивидуални договори и/или приложения към рамковия договор. Към процесния договор били сключени Приложение № 1 от 14.03.2023г. – за мобилна услуга с номер 359885129956 и Приложение 1 от 20.05.2022г. - за услуга фиксирана телевизия с номер 201003578932, при уговорени 1 съответно дължими месечни такси, за срок от 24 месеца. С договор за продажба на изплащане от 20.05.2022г. ответникът закупил от ищеца и мобилно устройство Handset Apple iPhone 13Pro128 SBlu+Л2000 МАТ50 23м, при първоначална вноска 149,40 лв. и 23 последващи равни месечни вноски, съгласно погасителен план.

На основание сключения договор и във връзка с предоставяните услуги и продукта на изплащане „А1 България“ ЕАД издавал ежемесечни фактури. Поради неплащане на дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за плащане, договорът бил едностранно прекратен от страна на мобилния оператор на 10.08.2023 г. След прекратяването на договора ответникът останал задължен на ищеца с претендираните суми.

Поради неизпълнение на задълженията си в срок, ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка една от съответните фактури до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, но в съдебно заседание същият оспорва предявените искове. Не спори, че между страните е бил сключен договор за мобилни услуги, но оспорва вида и размера на задълженията по него.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните, и прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 497/2025 г. по описа на РС-Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 190/06.06.2025 г. - за заплащане от ответника на следните суми: 40.26 лв. - главница, представляваща неплатена цена на предоставени електронни съобщителни услуги, по договор с партиден номер М6106215, дължима по Приложение 1 от 20.05.2022г. - за услуга 201003578932, за периода 09.04.2023г. - 08.08.2023г., ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 7.57 лв. - за периода 28.05.2023г. - 07.05.2025г.; 182.38 лв. - главница, представляваща неплатена цена на предоставени електронни съобщителни услуги, по договор с партиден номер М6106215, дължима по Приложение 1 от 14.03.2023г. - за услуга 359885129956, за периода 09.04.2023г. - 08.08.2023г., ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 34.36 лв. - за периода 28.05.2023г. - 07.05.2025г.; 1095.00 лв. – главница, представляваща неплатена цена на устройство на изплащане, дължима за периода 09.03.2023г. – 08.09.2023г. по договор за продажба на изплащане от 20.05.2022г. - за устройство Handset Apple iPhone 13Pro128 SBlu+Л2000 МАТ50 23м, ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на 188.21 лв. за периода 05.05.2023г. - 07.05.2025г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 23.05.2025г. до окончателното им изплащане, както и разноски по делото, включващи сумата 25.00 лв. – държавна такса и сумата 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

По ч.гр.д. № 497/2025 г. по описа на РС-Свиленград длъжникът е подал в указания му срок възражение по чл.414 ГПК срещу заповедта по чл.410 ГПК. В изпълнение на даденото му указание, ищецът е предявил установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл.422 от ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл.410 от ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В случая е налице посочената идентичност от субективна страна, тъй като исковете са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу ответник – длъжник по заповедта. От обективна страна също е налице пълна идентичност, доколкото предмет на предявените 2 установителни искове са вземанията, за които е издадена заповедта по чл.410 от ГПК.

С доклада по делото, на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, е прието за безспорно и ненуждаещо се нуждае от доказване обстоятелството, че между страните е бил сключен посочения в исковата молба рамков договор за мобилни услуги.

От представения с исковата молба Договор № 505676385 от 06.09.2018 г., ведно с приложените Общи условия към него, е видно, че операторът „А1 България“ ЕАД и потребителя Е. И. И. са се намирали в облигационно отношение, по силата на което ищецът е поел задължение да достави на ответника електронни съобщителни услуги, при определен тарифен план. В договора е обективирана декларация от потребителя – ответник, че е запознат и е съгласен с приложимите Общи условия и с Условията за продажба от разстояние (в случай, че са приложими), както и с действащия Ценоразпи8с на оператора, относими към ползваните от абоната услуги.

Представено е Приложение № 1 от 14.03.2025г. към Договор № 500831249, в което за мобилна услуга - телефонен номер *** е договорен тарифен план „Ultimated Special Ultra“ за срок от 2 години (до 14.03.2025г.).

Представен е и Договор за продажба на изплащане № 502382484, сключен на 20.05.2022 г. година между „А1 България” ЕАД, като „продавач“, и Е. И. И., като „купувач“, видно от който продавачът прехвърля на купувача правото на собственост върху устройство Apple iPhone 13Pro128 SBlu+Ad, в пакет с тарифен план за номер ***, срещу сумата 2127,40 лв., платима при условията на разсрочено плащане, при първоначална вноска 149,40 лв. и 23 месечни вноски, съобразно погасителен план, обективиран в договора. Видно от Приемо-предавателен протокол, на 20.05.2022 г. продавачът е предоставил на купувача устройството - апарат Apple iPhone 13Pro128 SBlu+Ad, а последният го е приел без възражение.

Представено е Приложение № 1 от 20.05.2022 г. към Договор № 500831249, в което за услуга „Фискирана телевизия ТВ 100+“ с номер 201003578932 е договорен тарифен план 9,98/5,99 лв. за срок от 2 години.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, за периода от 09.04.2023 г. до 08.08.2023 г. ищецът е предоставил на ответника услуги, съгласно сключения между тях договор. За този период е имало частични плащания на задълженията на ответника, като са натрупани задължения за електронни съобщителни услуги в размер на 222,64 лв. и за устройство на изплащане в размер на 1095,00 лв. Вещото лице е посочило в заключението и отделните неплатени суми за месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги, както и за устройство за изплащане, дължими по издадени съответни фактури.

Предвид горното, съдът приема, че по силата на действителното облигационно правоотношение между страните ищецът е предоставил на ответника услуги в претендирания размер, респ. че поради това има вземане спрямо него за месечни такси и потребени услуги за исковия периода в исковия размер от общо 222,64 лв., от които 40.26 лв.

- за услуга номер 201003578932 и 182.38 лв. - за услуга номер 359885129956. Затова, исковете за установяване дължимостта на тези суми, ведно със съответни мораторни лихви, са основателни и ще се уважат. Доказан и основателен е искът за установяване дължимостта на неплатени вноски за устройство на изплащане в исковия размер на 1095,00 лв., поради което и той ще се уважи, ведно с претендираната мораторна лихва.

При този изход от спора, ответникът дължи да възстанови направените от ищеца доказани разноски по делото, а с оглед ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.

Със заповедта по чл.410 от ГПК по частно гр. дело № 497/2025 г. на РС-Свиленград е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя съдебни разноски в размер на 75,00 лв., които следва да се присъдят на ищеца изцяло.

Разноските, сторени от ищеца в настоящото производството са 825,00 лева, от които 3

275,00 лв. – внесена държавна такса, 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 400,00 лв. – депозит за вещо лице.

С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Свиленград и частта от завишения депозит за вещо лице в размер на 84,53 евро.

Мотивиран от изложеното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Илинден“, ***, има парично вземане от Е. И. И., с ЕГН: **********, с адрес: гр.

************, за следните суми: 20.58 евро (равностойността на 40.26 лв.) - главница, представляваща неплатена цена на предоставени електронни съобщителни услуги, по договор с партиден номер М6106215, дължима по Приложение 1 от 20.05.2022г. - за услуга 201003578932, за периода 09.04.2023г. - 08.08.2023г., ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 3.87 евро (равностойността на 7.57 лв.) - за периода 28.05.2023г. 07.05.2025г.; 92.25 евро (равностойността на 182.38 лв.) - главница, представляваща неплатена цена на предоставени електронни съобщителни услуги, по договор с партиден номер М6106215, дължима по Приложение 1 от 14.03.2023г. - за услуга 359885129956, за периода 09.04.2023г. - 08.08.2023г., ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 17.57 евро (равностойността на 34.36 лв.) - за периода 28.05.2023г. - 07.05.2025г.; 559.86 евро (равностойността на 1095.00 лв.) – главница, представляваща неплатена цена на устройство на изплащане, дължима за периода 09.03.2023г. – 08.09.2023г. по договор за продажба на изплащане от 20.05.2022г. - за устройство Handset Apple iPhone 13Pro128 SBlu+Л2000 МАТ50 23м, ведно с мораторна лихва върху сумата в размер на 96.23 евро (равностойността на 188.21 лв.) за периода 05.05.2023г. - 07.05.2025г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на заявлението в съда – 23.05.2025г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 497/2025 г. по описа на Районен съд - Свиленград.