Решение № 315 от 28.03.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Пазарджик, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20225220102833 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ - за обезщетение за неимуществени вреди.

Подадена е искова молба от А. К. Ю., с ЕГН **********, с адрес: с.К., обл.Пазарджик, чрез адв.М. А. М., вписан в П.ска адвокатска колегия, служебен адрес: гр.П., бул.“********** против Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“******, в която ищцата, чрез пълномощника си, твърди, че по образуваното ДП №21/2019г. по описа на VI РУ на ОДМВР - П., заведено под прокурорска преписка 9799/2018г. по описа на Районна прокуратура П., е била привлечена като обвиняема на 30.11.2021г. за престъпление по чл.183 ал.1 от Наказателния кодекс, като спрямо нея е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Извършени са и процесуално следствени действия - разпит на обвиняем и предявяване на разследване на същата дата 30.11.2021г. Твърди, че в протокола за предявяване на разследването били направени искания от назначения й служебен защитник да бъдат извършени процесуално-следствени действия, с оглед установяване на обективната истина. Тези искания били отхвърлени от наблюдаващия прокурор. На 07.03.2022г. било направено ново предявяване на разследване. На 13.04.2022г.

1 наказателното производство било прекратено.

Твърди, че органите по разследването са образували досъдебно производство - БП 21/2019г. на VI РПУ П., без да са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление по чл.207 ал.1, във връзка с чл.208 от Наказателно-процесуалния кодекс. Липсвали достатъчно доказателства и за виновността на А. Ю., за да бъде привлечена тя като обвиняем по чл.219 ал.1 от НПК. Твърди, че незаконосъобразно й е била взета мярка за неотклонение „Подписка“ по чл.60 ал.1 от НПК, което е обосновало за нея определени ограничения, а именно - да изисква разрешение от съответната структура на МВР всеки път когато напуска местоживеенето си.

Твърди, че след като наблюдаващият прокурор е получил делото, той не е изпълнил задълженията си по чл.242 ал.1 от НПК, не е направил А.лиз на събрания доказателствен материал, не е изпълнил задълженията си по ал.3 на същия член да извърши допълнителни действия, като събере допълнителни доказателства и едва тогава да прецени дали да прекрати делото или да направи някакво друго действие.

Твърди, че наказателното производство е продължило малко повече от една година от образуването му през 2019г. до приключването му на 13.04.2022г. Твърди, че този период за нея е била особено тревожен.

Чувствала се е сериозно потисната, тъй като има чисто съдебно минало, видно от приложеното свидетелство за съдимост. Задълженията й, свързани с взетата мярка за неотклонение „Подписка“ и изобщо несигурността, която е съществувала по време на наказателното производство са се отразили изключително зле на психиката и цялото душевно състояние на А. Ю..

Нейният авторитет, самочувствие и добро име на примерен човек и отговорен родител без криминални прояви, с които е известна в обществото, неминуемо са били накърнени невъзвратимо. Всичко това е в резултат на незаконосъобразните действие на разследващите органи и най-вече на Прокуратурата на Република България, които не са извършили правомощията, които имат по закон. Твърди, че в резултат на това имала право на обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 от Закона за задълженията и договорите и настоящият иск се явявал основателен в размер на 2000 лв.

Моли съда да осъди Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.********* да й заплати сумата в размер на 2000 лв., 2 представляващи неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно проведено наказателно производство, които да бъдат заплатени чрез пощенски запис, адресиран до ищцата.

Моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

С допълнителна молба, представена по делото, ищцата е уточнила, че неимуществените вреди, изразяващи се в притеснения, болки и страдания, са в резултат на привличането й в качеството на обвиняем по досъдебно производство - БП 21/2019г. на VI РПУ П. и образувА.та заедно с него прокурорска преписка 9799/2018г. по описа на Районна прокуратура П..

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, чрез процесуалния му представител, с който оспорва изцяло иска на ищцата А. К. Ю., както по основание, така и по размер.

Твърди, че към исковата молба не се ангажират от ищцата А. К. Ю. никакви писмени доказателства, от които да се установи наличието на претърпени неимуществени вреди, като пряк резултат от действията на Прокуратурата. Твърди, че в тежест на ищцата е да докаже по безспорен начин твърдените вреди. Възразява, че не се сочат доказателства в подкрепа на изнесените твърдения за негативни последици - тревожност, чувство на потиснатост, несигурност, които съществували по време на наказателното производство и които се отразили изключително зле на психиката и цялото душевно състояние на ищцата и твърденията за невъзвратимо накърняване на авторитета, самочувствието и доброто име на примерен човек и отговорен родител, с които ищцата била известна в обществото.

Сочи, че не се прилага медицинска или друга документация и не се извличат каквито и да било преки и косвени данни за съпричастност на Прокуратурата към твърдяното състояние на ищцата А. К. Ю..

Възразява, че към исковата молба не са ангажирани никакви доказателства за това, че прокурорският акт, с който е прекратено досъдебното производство №21/2019 год. по описа на Шесто РУ-П. е придобил стабилност.

Твърди, че за воденото наказателно производство срещу А. К. Ю. са 3 били налице предпоставките за образуването му, съгласно НПК. След образуване на досъдебното производство са били предприети действия по разследване, необходими за разкриване на обективната истина. По време на досъдебното производство са били събрани доказателства, които са обосновали повдигане на обвинение спрямо А. К. Ю. за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, ето защо такова обвинение е било предявено на ищцата с постановление от 30.11.2021г. на разследващ орган при шесто РУ-П..

Действията по разследване в досъдебното производство са били извършени по реда, предвиден в НПК и не са ограничили по никакъв начин правата на А.

К. Ю., нито са накърнили доброто й име.

Сочи, че с два протокола за предявяване на разследване - от 30.11.2021г. и от 07.03.2022г. разследващият орган при РУ-П. е предявил материалите по делото на ищцата и нейния защитник, след което, с постановление от 13.04.2022 год. досъдебното производство по преписка вх.№9799/2018 год. на РП П. и ДП №21/19 год. по описа на шесто РУ-П. е било прекратено от прокурор при РП-П., за престъпление по чл.183 ал.1 от НК при условията на чл.243 ал.1, т.1, във връзка с чл.24 ал.1 т.1 от НПК, като на същата дата е отменена и мярката за неотклонение „Подписка“. За да прекрати производството наблюдаващият прокурор е приел, че не е налице престъпление по чл.183 ал.1 от НК, тъй като не са изпълнени елементите на престъпния състав от субективна стрА..

Твърди, че не е налице незаконно обвинение спрямо А. К. Ю..

Обвинението е предявено при спазване на изискванията на действащия НПК, а представителят на Прокуратурата се е произнесъл със съответния акт.

Ищцата А. К. Ю. е привлечена в качеството на обвиняемо лице на 30.11.2021 год. като наказателното производство е прекратено с постановление на прокурора на 13.04.2022 год. Т.е наказателното преследване е продължило в разумен срок, като ищцата е имала качество на обвиняем само за период от 4 месеца и 13 дни. Наказателното производство е приключило само в неговата досъдебна фаза. Твърденията и ангажираните доказателства налагали извод за нисък интензитет на провежданите процесуални действия с участието на ищцата. Сочи, че обвинението по чл.183 ал.1 от НК не е за тежко умишлено престъпление, ищцата е била с най-леката мярка за процесуална принуда „Подписка“. Освен това не са приложени по делото писма, отправени до 4

МВР, съгласно разпоредбата на чл.60 ал.2 от НПК, което на практика означава, че А. К. Ю. не е търсена от полиция за контрол по изпълнение на мярката за неотклонение.

Твърди, че в случая вследствие евентуални действия на Прокуратурата на Република България, ищцата А. К. Ю. не е понесла никакви ограничения, както в правата си, така и в правото си на свободно придвижване и личен живот, тъй като спрямо нея по време на разследването по досъдебното производство е взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка“.

Сочи, че Законът за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че Прокуратурата отговаря за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия и бездействия. Твърди, че в случая не е налице виновно поведение на Прокуратурата, тъй като извършените действия и издадени актове са били съобразени със събраните доказателства и нормите на НК и НПК.

Твърди, че в конкретния случай, ако изобщо има някакви причинени вреди, то те не са от действия на Прокуратурата на Република България, а от други обстоятелства, поради което в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ и ако изобщо има някакви вреди, то те са по изключителна вина на ищцата А. К. Ю.. По отношение на посоченото в исковата молба, към настоящия момент претенциите се базират единствено на твърдения за водено досъдебно производство срещу ищцата, приключило с постановление за прекратяване.

Твърди, че размерът на претендираните неимуществени вреди от 2 000 лв. е прекомерно завишен и не съответства, както с принципа, заложен в чл.52 от ЗЗД, така и с установената съдебна практика на българските съдилища и на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Посочва, че при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди съдът съобразява негативните последствия върху личността и психиката на лицето, срещу което е упражнена наказателната репресия, както и отражението на същата върху приятелския кръг и семейната среда. Взема се предвид и колко време е продължило наказателното производство и какви ограничения са били наложени на лицето.

Твърди, че претендираните вреди не съответстват и на икономическия стандарт в Република България, в разрез са с принципа на обезвреда по 5 смисъла на ЗОДОВ и не съответстват на принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД.

Твърди, че изложените обстоятелства в исковата молба на А. К. Ю. не сочат на необичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство. В случая следва да се има предвид, че липсва каквато и да било принуда от стрА. на прокурорските органи.

Възразява, че е направеното искане от ищцата А. К. Ю. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА, като тази претенция е само формулирА., без представяне на никакви доказателства и без посочване на размер в исковата молба. Твърди, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението за адвокатски хонорар не следва да се присъжда при отхвърляне на иска или да превишава минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Прави искания по доказателствата. доказателствените искания на ищцата.

Взема становище по

Предявеният иск се поддържа в проведен ото по делото съдебно заседание от пълномощника на ищцата. Моли съда да уважи иска, с присъждане на разноските. Подробни съображения по същество са изложени в представена по делото писмена защита.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иск а като недоказан и неоснователен и моли съда да го отхвърли. Доводи по същество са изложени в писмена защита.

Съдът, като взе предвид твърденията на ищцата и възраженията на ответника и като обсъди и А.лизира събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: