Определение № 682 от 24.07.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 682 гр. Ловеч, 24.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500469 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

С разпореждане рег.№2965/17.07.2025 г. постановено по ч.гр.д.№809/25 г. РС-Тетевен е отхвърлил заявлението по чл.410 ГПК ,по което е образувано ч. гр.д. № 809 по описа на Р.С.Тетевен за 2025 г подадено от Скайкоп.ком УАБ (UAB Skycop.com), ********* Седалище / адрес на управление: **********, чрез адв. А. И., срещу длъжника БЪЛГАРИЯ ЕЪР АД, ********** .Седалище / адрес на управление: ****

Подадена е частна жалба вх.№5441/18.07.25 г. от от Скайкоп.ком УАБ (UAB Skycop.com), ********* Седалище / адрес на управление: **********, чрез адв. А. И. срещу разпореждане рег.№2965/17.07.2025 г. постановено по ч.гр.д.№809/25 г. РС-Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявлението с мотив, че не доказано уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането. Изтъква, че предпоставките за отхвърляне на вземането са изчерпателно изброени в чл.411 ал.2 от ГПК, като съдът не е посочил на кое конкретно основание го е отхвърлил. Счита, че съдът не е съобразил цитираната от него съдебна практика и представеното доказателство за уведомяване на длъжника. Изтъква, че получаването на уведомлението от длъжника не е предмет на производството по чл.410 от ГПК и не подлежи на установяване. Смята, че ако длъжникът оспорва този факт, той може да подаде възражение срещу издадената заповед, така, че разполага със средство за защита и заповедният съд няма правомощия да изземва тази преценка на длъжника.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане като вместо това да се произнесе по същество, като бъде указано на съда да издаде заповед за изпълнение относно вземанията, претендирани в подаденото заявление и да присъди разноските за това производство.

1

Съдът като се запозна с доказателствата по ч.гр.д.№809/25 г. на ТРС и взе предвид изложеното в жалбата, установи следното:

Атакуваният съдебен акт е връчен на жалбоподателя на 17.07.25 г., а частната жалба е подадена на 18.07.25 г. в указания 7 дневен срок, поради което е допустима и съдът ще следва да я разгледа по същество.

На 16.07.2025 г. Скайкоп.ком УАБ (UAB Skycop.com), ********* Седалище / адрес на управление: **********, чрез адв. А. И. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника БЪЛГАРИЯ ЕЪР АД, ********** .Седалище / адрес на управление: **** пред ТРС, където е образувано ч.гр.дело под №809/25 г.

В заявлението се претендира дължимост на сумата 488,96 лв. главница, законна лихва 67,57 лв. за периода 18.07.24 г. до 17.07.25 г, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в РС-17.07.25 г. до окончателно изплащане на задължението. Посочено е, че паричното вземане представлява задължение по сключен договор за въздушен превоз от Рим до София с резервационен номер 17634*****, изпълняван с редовен полет №FB450, предвиден за изпълнение по разписание 15.07.2024 г.. Твърди, че впоследствие вземането е цедирано на заявителя от пътника Д.Д.Р., по силата на договор за цесия, който е представен като приложение. Посочена е банкова сметка, като се претендира заплащане на ДТ в размер на 21,25 лв и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Към заявлението са приложени като прикачени файлове:пълномощно, договор за цесия, документи за платени такси и документ за внесена ДТ.

ТРС е постановил разпореждане рег.№2061/17.07.2025 г. по ч.гр.д.№809/25 г., с която е оставил без движение подаденото заявление, като са дадени указания на заявителя да отстрани нередовностите по заявлението в тридневен срок от получаване на съдебния акт, като наведе твърдения, кога и как е уведомен длъжникът за настъпилата цесия..

На 17.07.2025 г. е получена молба от заявителя, с което изразява несъгласие с дадените от съда указания, като с цитира практика на ВКС и СГС. Към молбата прилага уведомлението за цесията, отправена до длъжника на 18.07.24 г.

С разпореждане рег.№2965/17.07.2025 г. постановено по ч.гр.д.№809/25 г. РС-Тетевен е отхвърлил заявлението по чл.410 ГПК ,по което е образувано ч. гр.д. № 809 по описа на Р.С.Тетевен за 2025 г подадено от Скайкоп.ком УАБ (UAB Skycop.com), ********* Седалище / адрес на управление: **********, чрез адв. А. И., срещу длъжника БЪЛГАРИЯ ЕЪР АД, ********** .Седалище / адрес на управление: ****поради неотстраняване на нередовности в заявлението

Жалбата е подадена срещу разпореждане на РС - Тетевен, с което се отказва издаване на суми по реда на чл.410 (чл.413, ал.2 ГПК) от заявителя в срока по чл.279 вр. чл.275 ГПК.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения в закона срок, поради което е допустима.

Предмет на въззивен контрол е разпореждането на заповедния съд, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.258, ал.2 ГПК.

2

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС, в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК. Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Постановеното разпореждане е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Налице са положителни и липса на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на заявление на заповед за изпълнение (арг. чл.410, ал.2 ГПК). То е допустимо, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Постановеното разпореждане следва да се потвърди изцяло.

Заповедното производство е въведено от законодателя като едностранно производство за безспорни вземания. От мотивите на приемането на ГПК (2008г.), както и ЗИД ГПК (ДВ, бр.42 от 2009г. и сл.) се установява, че целта на производството е да се издаде съдебен акт – заповед за изпълнение с характеристика на изпълнително основание за безспорни вземания, като целта е този акт да стигне до знанието на длъжника, който след неговото запознаване да прецени дали да признае вземането или да го оспори като подаде възражение. С признаване на вземането издаденият акт се стабилизира и служи като изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист. При подаване на възражение, заповедта за изпълнение не влиза в сила, тъй като вземането не е безспорно и следва да бъде установено със влязло в сила решение по чл.415, чл.422 ГПК, въз основа на проведено исково производство, в което страните имат равни процесуални качества и се основава на принципа за състезателност.

Законодателят е създал две производства по издаване на заповед за изпълнение – това по чл.410 и това по чл.417-418 ГПК, които са строго формални, като и двете производства започват с подаване до съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение, което следва да отговаря на редовна искова молба (арг. чл.410 ГПК). И към двете заявления се прилагат необходимите документи – договор, сключен с потребител, заедно със всички негови изменения, допълнения и общи условия, като и за двете производства са приложими разпоредбите на чл.411 ГПК.

В производството чл.410 ГПК, където се прилагат само посочените в чл.410, ал.3 ГПК документи съдът няма право въз основа на тях да извлече търсената от заявителя парична претенция, като от тяхното съдържание се придобива представа за вида, размера и падежа на задължението. По тази причина в заявлението по чл.410 ГПК заявителят следва да опише основанието, всички факти и обстоятелства на които претендира вземането си – размер, падеж, да има твърдения кога длъжникът е платил, твърдения каква част, по какво перо от дълга е престирал, от кога длъжникът не плаща, т.е. началната дата на забава, кога е последно направената вноски, съответна каква част от нея е погасена (т.1-2 от ТР 4/2013 на 3

ОСГТК на ВКС), да има твърдения за легитимация като кредитор, да има твърдения кога е извършена цесията, доказателства кога длъжникът е разбрал за цесията (т.4г от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС), и др. Независимо от факта, че са приложени такива документи, от които може да се извлече тази информация, заявителят не може в заявлението по чл.410 ГПК или в уточнението да препрати за (т.2б от ТР4/2013 на ОСГТК на ВКС) тези съществени елементи от претендираното вземане към приложените документи, а следва да ги инкорпорира в самото заявлението. Ето защо на основание чл.410, ал.2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за редовна искова молба. Единствено законът създава служебно задължение на съда да оцени приложените документи по чл.410, ал.3 ГПК за наличието на неравноправни клаузи и противоречие със закона или добрите нрави (напр. дали има валиден договор), но не и да се запознава в подробности досежно вид дълг, разбивки по пера, размер, падеж и други елементи на дълга. Ето защо заявление по чл.410 ГПК, което не съдържа всички факти и обстоятелства за търсеното вземането, а единствено препраща към съдържанието на приложените документи, е нередовно и на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК следва да се откаже издаване заповед за изпълнение, тъй като вземането не е индивидуализирано в заявлението.

След преценка на подаденото заявление съдът първоинстанционият съд е отхвърлил заявлението изцяло. приема, че правилно

Към заявлението са представени договор за цесия в превод на български от 7.06.2025 г., уведомително писмо, копия от бордна карта и лична карта на пътника Д.Д.Р., но не е посочено кога длъжникът е получил уведомлението за настъпилата цесия. С уточняващата молба не са отстранени нередовностите, а именно не е посочено кога и как е уведомен длъжникът за настъпилата цесия. Приложеният формуляр, за който се твърди, че е уведомително писмо за цесия от 18.07.2024 г. отправено до длъжника не може да се приеме, че има такъв характер, още повече, че към тази дата не е имало сключен договор за цесия, след като той е сключен на 7.06.25 г. т.е. близо година по-късно, а и не се посочва датата, на която уведомителното писмо е достигнало до длъжника.

Въпреки дадените от съда указания, заявителят не е отстранил нередовностите, поради което заявлението следва да се отхвърли изцяло, в какъвто смисъл се е произнесъл и заповедният съд. Подадената жалба е неоснователна, а разпореждането по чл.413, ал.2 ГПК следва да се потвърди изцяло като правилно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, изцяло разпореждане рег.№2965/17.07.2025 г. постановено по ч.гр.д.№809/25 г. РС-Тетевен като правилно.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5