Определение № 20299 от 20.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20299 гр. София, 20.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20251100511364 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, във вр. с чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 303372/17.09.2025 г. на ответника „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, чрез адв. Д.К., срещу определение № 35330/26.08.2025 г., постановено по гр. дело № 7444/2025 г. по описа на СРС, 59 състав, с което е оставено без уважение направеното от него с молба с вх. № 269393/08.08.2025 г. искане по реда на чл. 248 ГПК за изменение на определение № 30739/20.07.2025 г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд, че се касае за дело с минимален материален интерес и без фактическа и правна сложност. Излага доводи относно извършването на задълбочена правна преценка относно идентичността на страните, предмета и основанието на предходно приключилото дело и настоящото такова, която изисква сериозен професионален труд, правен анализ и изготвяне на писмени становища и възражения от страна на процесуалния му представител. Поддържа, че предметът на спора е специфичен, поради което се изисква допълнителна подготовка и изследване на материалноправните и процесуалноправните правила, уредени в специален нормативен акт – Кодекса за застраховането. Счита, че направата на възражение за прекомерност не освобождава съда от задължението да извърши конкретна преценка и да се мотивира защо счита, че адвокатското възнаграждението е прекомерно, тъй като в противен случай спечелилата страна се поставя в положение да поеме част от разходите за адвокатска защита независимо от изхода на делото. Допълва, че от страна на първоинстанционния съд е следвало да се гарантира спазване на принципите на ефективност и пропорционалност, без да се ограничава правото на защита и достъп до съдебна защита. Ето защо, счита, че определеното адвокатско възнаграждение е занижено и моли обжалваното определение да се измени, като присъденото в негова полза такова да се увеличи до сумата от 400 лв.

Насрещната страна – ЗАД „Алианц България“ АД изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, че се касае за дело с нисък материален 1 интерес и без да се отличава с фактическа и правна сложност, като извършените по него процесуални действия се изчерпват единствено с размяна на книжа, без да са разпитвани свидетели и да са изслушвани експертизи, поради което следващото се на ответника адвокатско възнаграждение правилно е намалено до размера от 200 лв. С тези съображения се отправя искане частната жалба да се остави без уважение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК), изхожда от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред СРС, 59 състав, е образувано по подадена от ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060 срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ АД, ЕИК 121718407 искова молба, с която са предявени частични кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 150 лв. (като част от общо вземане в размер на 2 401,92 лв.), представляваща разликата над изплатена от ответника сума от 13 352,95 лв. по щета № 0300/21/302/500074 до пълния дължим размер от 15 745,87 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2025 г. до окончателното плащане, както и 50 лв. (като част от общо вземане в размер на 886,91 лв.), представляваща мораторна лихва за периода от 06.02.2022 г. до 01.02.2025 г.

С определение № 30739/20.07.2025 г. на основание чл. 299, ал. 2 ГПК производството по делото е прекратено поради наличието на влязло в сила решение № 6385/24.04.2023 г., постановено по гр. дело № 30144/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, с което спорът по него вече е бил разрешен по същество. Със същото определение съдът се е произнесъл и по въпроса относно отговорността за съдебните разноски, приемайки, че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ АД се следват такива за адвокатско възнаграждение, което с оглед минималния размер на предявените искове, не високата фактическа и правна сложност на делото, което е протекло без разпит на свидетели и изслушване на експертизи, липсата на извършвани каквито и да било други процесуални действия, както и при съобразяване на направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, е определено и присъдено такова в размер на 200 лв.

В срока за обжалване на определението ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ АД е подал молба с вх. № 269393/08.08.2025 г. за изменението му в частта за разноските, която с обжалваното определение № 35330/26.08.2025 г. е оставена без уважение, приемайки, че в определението вече са изложени подробни мотиви относно отговорността за разноските, които не следва да се преповтарят, поради което искането по реда на чл. 248 ГПК е оставено без уважение.

В случая, настоящият съдебен състав изцяло споделя възприетите от страна на 2 първоинстанционния съд изводи в частта, с която се приема, че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на ответника се следват сторените от него и доказани за извършени разноски, тъй като очевидно е, че с поведението си той не е дал повод за завеждането на делото срещу него и причината за прекратяването му не се дължи на настъпили в хода на процеса факти – напр. признание на иска, доброволно плащане и/или др. Що се отнася до размера на присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение следва да се отбележи, че основният критерий при преценка за това дали същият е обоснован и справедлив, а не прекомерен, от една страна е фактическата и правна сложност на делото. Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции. Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е наднационално, това само по себе си обуславя по-висока правна сложност на делото. Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при отправяне на преюдициално запитване.

От друга страна, когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и правна сложност, трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. От значение е и цената на предявените искове.

В случая, първоинстанционният съд се е съобразил с посочените по-горе фактори, обуславящи преценката му за прекомерност на размера на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение от 400 лв., зачитайки своевременно направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и намалявайки същото до размера от 200 лв. Това е така, тъй като действително не се касае за дело с висока фактическа и/или правна сложност, доколкото са предявени два частични осъдителни иска на сравнително ниска стойност – съответно 150 лв. и 50 лв., събрани са единствено първоначално представените от страните с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, проведено е едно открито съдебно заседание, в което ответникът не е бил представляван, след което делото е счетено за изяснено и е приключило с цел извършване на преценка относно наличието на предпоставките за прекратяването му, както и за произнасяне по въпроса за разноските.

Действително, с отговора на исковата молба пълномощникът на ответника – адв. Д.К. е осъществила активни защита в полза на доверителя си, изтъквайки подробни съображения за недопустимост, респ. неоснователност на исковите претенции, но според преценката на настоящия съдебен състав не може да се направи извод, че конкретиката на правния казус го прави такъв с висока степен на сложност, изискващ изследването на значителна по обема нормативна уредба и съдебна практика, както се поддържа с частната жалба, за да се приеме, 3 че от страна на първоинстанционния съд тези обстоятелства са били подценени, формирайки изводите си за намаляване на размера на следващото се в полза на ответника адвокатско възнаграждение. Точно обратното, предвид характера на спора, който не е нетипичен за ответника с оглед предмета на дейност на дружеството и участието му в множество дела с идентичен предмет, не може да се направи извод, че действието по изготвяне и депозиране на отговор на исковата молба олицетворява полагането на необичайно висок обем от усилия от страна на пълномощника му. Нещо повече, съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/09.07.2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и да определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението. В случая, определеният и присъден в полза на ответника такъв от 200 лв. не е в отклонение с посочените по-горе фактори, тъй като очевидно е, че спорът по конкретното дело се е концентрирал върху въпроса за неговата допустимост и обусловения от него такъв относно начина на разпределение на сторените разноски. Ето защо, настоящият съдебен състав също приема, че на обема на положения от адв. Д.К. труд в рамките на съответната инстанция не съответства определянето на адвокатско възнаграждение в пълния претендиран от нея размер от 400 лв., а на такова в размер на 200 лв., както е приел и първоинстанционният съд.

С оглед на изложеното, не е налице основание за изменение на прекратителното определение в частта за разноските, поради което частната жалба на ответника е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 303372/17.09.2025 г. на ответника „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, чрез адв. Д.К., срещу определение № 35330/26.08.2025 г., постановено по гр. дело № 7444/2025 г. по описа на СРС, 59 състав, с което е оставено без уважение направеното от него с молба с вх. № 269393/08.08.2025 г. искане по реда на чл. 248 ГПК за изменение на определение № 30739/20.07.2025 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4