Решение № 450 от 17.08.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. София, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20231800500487 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК, вр. чл. 435, ал.

2, т. 6 ГПК, вр. с чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С жалба вх. № 04003/19.06.2023 год. по описа на ЧСИ-Наталия Дангова, рег. № 793 в КЧСИ, длъжникът по изпълнително дело № 20197930400037 г. „Е. Б.“ АД, е обжалвал постановление на съдебния изпълнител от 11.05.2023 г., за отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Изложени са съображения, че на 06.02.2019 г. е извършено първото и единствено изпълнително действие, с което ЧСИ – Наталия Дангова е изпратила запорни съобщения № 1406 и 1407/06.02.2019 г. за налагане на запор върху банкови сметки на дружеството. На 17.07.2021 г. е предприет опит за второ изпълнително действие – опис на движимо имущество, което било насрочено за 03.08.2021 г., но не е извършено.

На 24.04.2023 г. е насрочен опис на движимо имущество за 06.06.2023 г., което не било извършено. Счита, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и моли да бъде отменен 1 отказа на ЧСИ – Наталия Дангова да прекрати изпълнителното производство.

Взискателят „Е. П.“ ЕАД /предишно наименование „ЧЕЗ Е. Б.“ АД/ изразява становище за неоснователност на жалбата.

Със съпроводително писмо ЧСИ-Наталия Дангова е изпратила жалбата и препис от изпълнителното дело на Софийски окръжен съд, като е изложила на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК, мотиви по обжалваното действие.

Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното:

Жалбата е допустима – същата е подадена в срока по чл. 436, ал.

1 от ГПК от длъжник по изпълнителното дело.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е образувано по молба на „ЧЕЗ Е. Б.“ АД и длъжник „Е. Б.“ АД, въз основа на изпълнителен лист № 398, издаден на 04.09.2018 год. по ч.гр.д. № 514/2018 год. на РС-Костинброд, с предмет парично вземане – сумата от 25, 00 лв. държавна такса и сумата 58, 00 лева -адвокатско възнаграждение.

Предприети са действия по установяване имущественото състояние на длъжника, обезпечаване на изпълнението чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „ОББ“ АД и „Е.“ АД, наложени на 12.02.2019 г.

С молба с вх. № 06592/19.11.2020 г. взискателят е направил искане за извършване на изпълнителни действия: запори на банкови сметки, възбрана, опис на движими вещи.

До длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение, която се е върнала невръчена, с отбелязване „непотърсена“.

С молба с вх. № 07517/07.12.2021 г. взискателят е поискал 2 извършване на справки и предприемане на действия – налагане на запори и възбрани, както и извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника.

До длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение, с която е уведомен, че на 06.06.2023 г. от 14, 00 часа, съдебният изпълнител ще пристъпи към принудително изпълнение – опис на движимо имущество. Призовката е получена от „Е. Б.“ АД на 02.05.2023 г.

Със заявление с вх. № 03140/04.05.2023 г. длъжникът е направил искане за прекратяване на производството по изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С постановление на съдебния изпълнител от 11.05.2023 г. молбата за прекратяване на изпълнителното дело е оставена без уважение, поради липса на основание.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В чл. 433 от ГПК са посочени лимитивно основанията, при наличието на които съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното производство.

Съгласно т. 8 от посочената разпоредба, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява. Прекратяването поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предвижда санкция за онзи кръг от кредитори, които за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до 3 принудително изпълнение права.

Действия по принудително изпълнение, представляват такива действия, които пряко са насочени към събиране на вземането, искането за които е адресирано до съдебния изпълнител, т.е. само онези действия, които са пряко насочени към имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване на съдебно признатото право на взискателя. В този смисъл е даденото тълкуване в т. 14 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод се налага и в т. 10 от същото ТР, според която действия за принудително изпълнение на вземането представляват предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), а именно: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.

Под "предприемане действия по принудително изпълнение", следва да се приема момента на подаване на молбата от кредитора, с която е направено съответното искане за предприемане на определен изпълнителен способ, а не самото предприемане. Без значение е дали действията по принудително изпълнение са били успешни или не, самото сезиране на съдебния изпълнител е абсолютно достатъчно основание срокът да бъде прекъснат, вкл. и в случаите, когато принудителните действия не могат да бъдат извършени.

От данните по делото се установява, че на 12.02.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД и „Е.“ АД.

С молба с вх. № 06592/19.11.2020 г. взискателят е направил искане за извършване на изпълнителни действия: запори на банкови сметки, възбрана, опис на движими вещи.

4

До длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение, която се е върнала невръчена, с отбелязване „непотърсена“.

С молба с вх. № 07517/07.12.2021 г. взискателят е поискал извършване на справки и предприемане на действия – налагане на запори и възбрани, както и извършване на опис на движими вещи, собственост на длъжника.

Видно от данните по делото взискателят не е бездействал, а е правил искане за извършване на изпълнителни действия.

За да бъде прекратено изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е необходимо взискателят да не е правил никакви искания за предприемане на изпълнителни действия в този двугодишен период. Видно от делото „Е. П.“ ЕАД е проддържало висящността на процеса със своите искания за предприемане на изпълнителни действия, поради което не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на съдебния изпълнител, обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, Софийският окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 04003/19.06.2023 год. по описа на ЧСИ-Наталия Дангова, рег. № 793 в КЧСИ, от „Е. Б.“ АД срещу постановление на съдебния изпълнител от 11.05.2023 г., за отказ за прекратяване на производството по дело № 20197930400037 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6