Решение № 260171 от 07.05.2021, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260171 07.05.2021г. град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на седми април две хиляди двадесет и първа година в открито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Кирякова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№242 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Панагюрски районен съд № 260011 от

29.01.2021г. постановено по гр.д.№4/2020г. по описа на същия съд, е отхвърлен иск с правно основание чл. 34 ЗС, предявен от Т.В.К. ЕГН: **********, с адрес: *** срещу С.С.К. ЕГН: **********, с адрес: ***, за делба на недвижим имот самостоятелен обект -апартамент с идентификатор: *** по КККР на с. П.К., общ. П., с адрес на имота: с. П.К., ул. „И.“ **********, построен в сграда в сграда с идентификатор ***, при съседи на обекта: над обекта- няма, под обекта- няма, на същия етаж: *** по КККР на с. П.К.. Със същото решение е осъдена Т.В.К. ЕГН: **********, да заплати на С.С.К. ЕГН: ********** сума в размер на 1200 лв. разноски направени пред настоящата инстанция, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - П. да заплати държавна такса в размер на 40 лв., както и 5 лв. само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението се обжалва изцяло, с въззивна жалба, подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , с вх.№260814 от 17.02.2021г. от ищцата в производството Т.К. чрез пълномощника си адв. Р.К.. Твърди се, че първоинстанционното решение е необосновано и незаконосъобразно. Счита, че неправилно съдът се е позовал изключително на заключението на вещото лице за липса на идентичност на процесния имот между схемата на имота на СГКК-Пазарджик и имота, по договора от 11.08.1993г. сключен между ответника и

Кмета на общината. Акцентира се на местонахождението на обекта, посочен в договора с установеното от експерта по действащия план, какво представлява процесната сграда и как е показана, в какъв терен попада, и какво покрива застроителното петно и за какво е предназначено. Според жалбоподателя, от тази констатация на експерта безспорно се установявало, че процесната сграда реално съществува, за нея е отредено строително петно в плана на селото и е годен самостоятелен обект за делба между страните. Счита, че експертът необяснимо пропуска очевидното при влизане в официалния публичен сайт на АГКК и при запис на идентификатора на сграда се виждало, че съществуват 5/пет/ постройки, на всяка от които е записан съответен номер от 1 до 5 и наименование „Т.“, в това число и на сградата, предмет на делбата „Т.-5 с два апартамента-първи и втори. Твърди, че ако не съществуваше идентичност, така както заключава вещото лице, то под този идентификатор нямало да бъде отразена процесната сграда. Счита, че експертът е заблудил съда и страните, че заключението му е пълно и всестранно. В тази връзка жалбоподателят представя с жалбата си разпечатка от страницата на официалния сайт на АГКК, от която се установявала идентичност между закупения от съпрузите и страни в делбеното производство през 1993г. апартамент №1 в сграда тип „Т.“ и сградата отразена в официалния сайт на АГКК с идентификатор ***. Моли да се отмени решението и се допусне делба на процесния имот. Претендира присъждане на разноски. Прилага разпечатка от официалния сайт на АГКК.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна С.К. чрез пълномощника си адв. М.. Излагат се доводи, че жалбата неоснователна.

Счита, че искът за делба е неоснователен защото няма установена и призната съсобственост, няма наличен годен обект на делба и не могат да бъдат установени правото на всеки един от съсобствениците. За процесният имот страната поддържа, че ищецът не е доказал, че представения договор за продажба на държавен недвижим имот касае именно процесния имот, тоест, не е била установена идентичността между описания в договора имот и имота, посочен исковата молба и приложената към него скица, без съдържаща се в нея идентифицираща с документа за собственост информация. Излагат се доводи, че според представените от ответника по иска за делба документация, имотът описан в договора не може да се идентифицира с процесния имот поради липса на надлежни идентифициращи белези и че процесия имот не съставлява по своя градоустройствен статут апартамент в жилищна сграда-блок, съгласно договора, а е временно строителство, което като такова по дефиниция не разполага с отстъпено право на строеж върху земята –частна общинска собственост, съгласно удостоверение на Община П.. Предвид изложеното счита, че правилно е отхвърлен иска за делба от съда. Моли да се остави без уважение жалбата. Възразява по направените с въззивната жалба доказателствени искания. Акцентира, че представената разпечатка от интернет не е ново доказателство по реда на чл.266 от ГПК, предвид съществуването и публична достъпност на сайта на Агенцията както и КККР, одобрени през 20102г., анализират се данните от КККР за липса на стар идентификатор и собственици на обект в сграда с идентификатор *** и както и запис на сграда „Т. 5“ и че разпечатката не може да игнорира официално издадената информация от

Агенцията, която да удостовери идентификация поради липса на данни за записване, регистри и други документ, както и надлежно съставени строителни документи с градоустройствени идентифициращи обекта белези. Моли да не се уважава доказателственото искане на жалбоподателя и се потвърди обжалваното решение.

В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция страните поддържат подадените съответно въззивна жалба и направени доказателствени искания с жалбата и отговора. С протоколно определение доказателствените искания са оставени без уважение като преклудирани по смисъла на чл.266 ал.1 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на съделителката Т.К. и наведените от насрещната страна доводи и оспорвания и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск за делба на недвижим имот придобит по време на брака между страните в режим на съпружеска имуществена общност прекратен с развод и трансформиран в обикновена съсобственост-чл.341 и следващите от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.27 ал.1, чл.28 и чл.44 т.3 от Семейния кодекс.

В исковата си молба против ответника С.С.К., с ЕГН-********** ***, ищцата Т.В.К., с ЕГН-********** *** чрез пълномощника си адв К. ***, твърди, че страните са сключили граждански брак на 23.01.1976г. и придобили в семейна собственост ведомствено жилище от МОК „М.“ в с.Панагюрски колони, с популярно име на този тип жилища „Т.“, находящо се в с.П.К., на ул.“И.““ ет.1, ап1., закупено през 1993г. от „А.М.“АД-гр.П., което преди това обитавали под наем, като и двата договора /за наем и за покупко-продажба/ били сключени със съпруга. Твърди, че през 2015г. бракът между страните бил прекратен с развод с решение №133/13.11.2015г. на Панагюрски районен съд по гр.д.№279/2015г. по описа на същия съд. Твърди още, че от този момент семейното жилище останало неизползваемо и до сега тъй като ответникът се преместил да живее в с.Сваленик, обл.Русе и без да осигури достъп на ищцата до жилището, поради което последната заживяла в с.Бъта, общ. П.. Твърди, че жилището е с идентификатор ***., но тъй като ответникът не представил договора за покупко-продажба при включването на с.П.К. в териториалния кадастър, ищцата не може да получи от СГКК-гр.Пазарджик схема на жилището. Моли да се прекрати съсобствеността между страните върху процесния имот като се допусне до делба, представляващ самостоятелен обект в сграда-апартамент, с идентификатор ***, по КККР на с.П.К., с адрес на имота-с.П.К., ул.“И.“ ет.1, ап.1, съобразно притежаваните от страните по закон квоти от по ½ ид.ч. за всеки един от съделителите.

С допълнителна молба вх.№467 от 03.02.2020г. ищцата е индивидуализирала имота, като освен посочените идентификатор и адрес, е допълнено, че се намира на първия етаж в сграда с идентификатор ***, с един надземен етаж, с предназначение-многофамилна вилна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект:-жилище, апартамент, брой нива на обекта -1, при съседни самостоятелни обекти в сградата-на същия етаж-с идентификатор ***; под обекта-няма; над обекта-няма; стар идентификатор-няма.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна-ответника-съделител С.К., с вх.№1092 от 23.03.2020г. чрез пълномощника си адв. Г.М., в който не се оспорват изложените обстоятелства в исковата молба относно съществувалото брачно правоотношение между страните, прекратено с развод по съдебен ред, като по отношение на останалите обстоятелства не се взима конкретно отношение, а предоставя на съда да разреши правния спор въз основа на доказателствата и закона.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 23.01. 1976г., за което е съставен акт за граждански брак от община Русе №91 от същата дата, прекратен с развод като дълбоко и непоправимо разстроен с влязло на 03.12.2015г. съдебно решение №133 от 13.11.2015г. на Панагюрски районен съд постановено по гр.д.№279/2015г. по описа на същия съд. По отношение на семейното жилище, с административен адрес с.П.К., община П., ул.“Т.“ №5, ап.1, е постановено да се ползва от съпруга С.С.К., а съпругата запазва след развода брачното си фамилно име К.. Съгласно мотивите на съдебното решение съпрузите имат родено от брака дете Р. С.К., което към момента на бракоразводния процес е навършило пълнолетие.

Съгласно приложена към исковата молба схема №15-49292-20.01. 2020г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър-Пазарджик-за процесния имот, описан и индивидуализиран в исковата и допълнителната молби, няма отразени площ на апартамента, както и носител на правото на собственост, поради липса на данни. Според издадено удостоверение за данъчна оценка от Община П. с изх.№ ********** от 31.01.2020г. С. С.К., е записан като собственик на имот с партиден номер 5003125320001, находящ се в с.П.К., представляващ жилище от 50кв.м. Няма посочен идентификатор на жилището в удостоверението или някаква друга допълнителна идентификация или административен адрес, като е посочена само данъчната оценка на имота от 1363.10лв.

Според представено по делото допълнително споразумение към основен трудово договор на ответника С.К. и работодателя „Асарел-М.“ АД -гр.П. от

24.04.1992г./л.44/,работодателят е дал съгласието си работникът да закупи ведомствено двустайно жилище в с.П.К.“, находящо се на ул.“Т.“ №5 ап.1. Приложено е и копие от договора за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от

11.08.1993г., сключен в гр.П. между кмета на общината и С. С.К. *** продава на К. недвижим имот представляващ апартамент №1, собственост на държавата /ведомствен на „А.М.“ АД-гр.П./, находящ се в с.П.К., представляващ апартамент №1 на първи етаж в жилищна сграда-блок „Т.“ №,5 построен върху държавна земя в с.П.К., състоящ се от спалня, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 50.80кв.м., при съседи на жилището-от изток-двор, от запад двор и от юг -двор, закупен за сумата от 6797лв. Установява се, че ответникът е назначен в „А.М.“ АД на 07.07.

1997г. като шофьор и е освободен на 12.03.2002г. поради придобиване на право на пенсия, или след повече от 9г. след закупуването на ведомственото жилище.

За изясняване на спора от фактическа страна е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която изготвено от експерта О.М. въззивната инстанция възприема изцяло като обективно, обосновано и компетентно изготвено / №260102 от 08.01.2020г./, неоспорено от страните, и от което се установява, че процесната описана постройка в исковата молба с идентификатор *** не представлява жилищен блок по смисъла на чл.72 ал.1 т.1, ал.2 и ал.3 и чл.73 т.3 от Наредба №7, чл.57 ал.1 т.1 и чл.81 ал.2 т.2 от Наредба №5 за ПНТСУ тъй като сградите се определят според характера на застрояването в населеното място и според височината им. Допълва, че за селата е предвидено малкоетажно застрояване, а за градовете се предвижда и строителство на многоетажни сгради/жилищни блокове/ с повече от 6ш жилища или с повече от три жилищни етажа. За процесната сграда с идентификатор ***, посочена в исковата молба и в която според ищцата се намира процесният апартамент, чиято делба се иска е едноетажна, с височина от 2.58кв.м. и че процесният самостоятелен обект /СОС/ с идентификатор *** не представлява апартамент по смисъла на ЗУТ, Наредба №7 и Наредба №5 за ПНТСУ. Установено е от експерта, че по предходния план на курорта “П.К.“, одобрен със заповед №724 от 19.03.1964г. в терена на който са построени сгради тип „Т.“ няма регулационно отреждане и в него не е предвидено ново строителство и че в Община П. не е правена квартално-застроителна разработка /КЗР/ за сгради тип “Тракийки“. Съгласно заключението по действащия план на с.П.К., одобрен с решение №581 от 28.03.2002г. процесната сграда е заснета с кадастрален номер 49 и е показана като едноетажна полумасивна жилищна сграда, попада в регулационния план в терен, отреден за УПИ II-за ОЖС в кв.39 и че по застроителния план, одобрен заедно с регулационния план през 2002г., застроителното петно покрива съществуващата процесна сграда и е за един жилищен етаж без надстрояване. Установено е, че за процесната постройка тип „Т.“, е строена като временно строителство през 1978-1979г. и за нея няма издадени строителни книжа-одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж, като строителството е реализирано без да са спазени условията и реда за разрешаване на такъв строеж съгласно чл.151 от ППЗТСУ. Уточнено е от експерта, че през този период от време строежи се разрешават въз основа на КЗР, одобрен архитектурен проект и други необходими книжа по чл.233 и чл.234 от ППЗТСУ и при спазване на правилата, нормите и изискванията на ТСУ съгласно Наредба №5. Установено е от експерта, че процесната сграда е изпълнена от сглобяема конструкция и е със статут на преместваем обект съгласно §5 т.80 от ДР на ЗУТ, който може да бъде преместван без да губи своята индивидуализация и с възможност да бъде ползван и на друго място със същото предназначение и че за такива обекти също се издават изискуеми се строителни книжа по процедура по чл.56 от ЗУТ. Според експерта процесната сграда попада в имот с идентификатор ***, собственост на Община П. по акт за общинска собственост №315/12.06.2007г.,като за такива сгради не е учредявано отстъпено право на строеж. В т.4 от заключителната част на заключението експертът е посочил изрично, че не може да се установи идентичност на процесния имот описан и индивидуализиран в исковата молба с този имот, описан в представения документ за собственост-договор от 11.08.1993г. на Кмета на Община П. и посочената по-горе схема на обекта от 20.01.2020г. на СГКК-Пазарджик по причина, че в договора липсват името на улицата, номера на парцела, номера на квартала, а в схемата липсва площ на апартамента, прилежащи части, стар идентификатор, собственици, документ за собственост. На последно място експертът посочва, че при справка в дружеството „А.-М.“ АД няма налична строителна документация като архитектурен проект и разрешение за строеж, като според дружеството сградите тип „Т.“ са строени през 1978г. и 1979г. като временно строителство за задоволяване нуждите на работниците в МОК “М.“-П..