Решение № 637 от 14.06.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 814/2021
- Вид
- Решение № 637
- Подписан
- 14.06.2021
- В сила
- 26.05.2023
- Състав
- Атанас Кеманов, Надежда Лукова Махмудиева, Джулиана Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.535 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 637 гр. София , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Атанас Кеманов
Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000500814 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№5173/375734 от 09.12.2020 г., подадена от „Намида“ЕООД, чрез адв. С.Д., срещу Решение №21/06.11.2020 г. по т.д.№226/2019 г. на ОС-Монтана, с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Г. Е. Г., по реда на чл.422 от ГПК, установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на задължение в размер на 80 0000 лева с основание запис на заповед от 23.01.2019 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 11.10.2019 г. по ч.гр.д.№602/2019 г. на РС Берковица, като е бил осъден ищеца да заплати на ответника разноски по делото. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост на извода, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с договор от 23.01.2019 г. и има гаранционно-обезпечителна функция по отношение на задълженията по този именно договор. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което предявеният иск да бъде уважен. Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител за всички инстанции, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Писмен отговор вх.№785/376895 от 01.03.2021 г., подаден от Г.
Е. Г., чрез адв. Г.Г., с който се поддържа становище за неоснователност на въззивната 1 жалба, и се настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивната инстанция.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.
На основание чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на компетентен съд, в изискуемата от закона форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани и правосубектни страни, в срока по чл.415, ал.4 от ГПК, във връзка с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№602/2019 г. на РС – Берковица, срещу която е било подадено възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК /в относимата редакция/, поради което е допустим. По правилността на обжалваното решение съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
По релевираните във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното:
Производството е било образувано по искова молба от 27.12.2019 г., за признаване за установено по отношение на ответника Г. Е. Г. съществуването на вземането на ищеца „Намида“ЕООД, за сумата от 80 000 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 23.01.2019 г., с падеж 23.07.2019 г., за което вземане на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№602/2019 г. на РС-Берковица, срещу която длъжникът Г. Е. Г. е депозирал възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е оспорил истинността на записа на заповед, и е признал, че се е задължил по него, но е релевирал възражение, че записът на заповед има обезпечителен характер, и е издаден за обезпечаване на задълженията към ищеца по рамков договор от 23.01.2019 г. за периодична продажба с доставка на продукти: пластмасови гранулати, мастербачи и адитиви, сключен между ищеца „Немида“ЕООД, в качеството на доставчик, от една страна, и от друга страна „Формпласт БГ“ЕООД, в качеството на купувач, и ответникът Г. Е. Г., в качеството на солидарен длъжник. В чл.7.2 от същия договор е предвидена възможност за доставка на материали /кредитен лимит/ на максимална стойност до размера от 80 000 лв. Сочи се, че в изпълнение на договора, на 23.01.2019 г. ищецът „Немида“ЕООД е доставил на „Формпласт БГ“ЕООД 9625 кг. полистирол на обща стойност 32 224,50 лв. с ДДС, като за предаването на стоката са съставени приемателно-предавателни протоколи №715 и №716 от същата дата, както и е издадена фактура №624. За събиране на вземането по този договор, ищецът е образувал срещу дружеството „Формпласт БГ“ЕООД заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.
№603/2019 г. на РС-Берковица, и след подадено възражение от длъжника „Формпласт БГ“ЕООД, ищецът е предявил иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането си по договора от 23.01.2019 г., по който е образувано гр.д.№703/2019 г. на РС – Берковица. Ответникът Г. Е. Г. оспорва съществуването на претендираното от ищеца „Немида“ЕООД вземане по каузалното правоотношение, което е предмет на образуваното гр.д.№703/2019 г. на РС – Берковица. Направено е искане за спиране на производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до приключване на производството по гр.д.№703/2019 г. на РС – Берковица с влязъл в 2 сила съдебен акт. При условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че не са налице условията за спиране на производството по делото, се оспорва съществуването на каквото и да е вземане в полза на ищеца, възникнало на основание обезпеченото с процесния запис на заповед каузално правоотношение между страните, основано на сключения между тях рамков договор от 23.01.2019 г. за периодична продажба с доставка.
С Молба от 27.05.2020 г., с характер на Допълнителна искова молба по смисъла на чл.372 от ГПК, ищецът е оспорил твърдението на ответника, че записът на заповед е издаден с обезпечителна функция – за обезпечаване на задълженията на „Формпласт БГ“ЕООД към ищеца по договор за периодична продажба с доставка, сключен на 23.01.2019 г.
С депозирания в срока по чл.373, ал.1 от ГПК Допълнителен писмен отговор от 27.08.2019 г. ответникът е релевирал твърдения, че между страните не са налице други каузални правоотношения извън тези, възникнали по посочения договор за доставка.
Във връзка със спорните между страните обстоятелства, на основание чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
От приложения на л.4 от ч.гр.д.№602/2019 г. на РС-Берковица оригинал на Запис на заповед, издаден на 23.01.2019 г., с падеж 23.07.2019 г., от поемател Г. Е. Г., за сумата от 80 000 лв., платима на „Намида“ЕООД, се установява, че същият е редовен от външна страна, като съдържа задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ.
За установяване на релевираното от ответника възражение за наличие на каузално правоотношение, обезпечено с процесния запис на заповед, по делото е приет като писмено доказателство Договор за периодична продажба с доставка от 23.01.2019 г., сключен между ищеца, в качеството на Доставчик, от една страна, и от друга страна дужеството „Формпласт БГ“ЕООД, представлявано от Управителя Г. Е. Г., в качеството на Купувач, както и лично Г. Е. Г.. При полагането на подписите върху договора, същият е подписан от Г. Е. Г. един път в качеството му на управител на купувача, и втори път – в лично качество, като са изписани всички данни от документа му за самоличност, и е изрично дефинирано, че същият подписва договора в лично качество, като солидарен длъжник по договора, наред с купувача – управляваното от него дружество „Формпласт БГ“ЕООД. В чл.1.1 от договора страните са уговорили, че със същия се определят общите условия за периодична продажба с доставка на продукти: пластмасови гранулати, мастербачи и адитиви, като съгласно чл.1.2. страните могат да договарят специални условия, които да се отнасят само за конкретна доставка. В чл.2 /т.2.1, т.2.2. и т.2.3./ страните са уговорили процедурата, по която ще бъде сключван всеки отделен договор за продажба /отправяне на оферта и съдържание на офертата, срокове и начин на приемане на офертата, срокове и начин на приемане на заявката/. В чл.5 и чл.6 са уговорени сроковете за изпълнение на доставките и изискванията, но които следва да отговаря всяка отделна доставка /максимален обем и общо тегло на стоките, изисквания към опаковките, процедурата по предаване и приемане на доставките, разпределение на риска при погиване на стоките, процедура по рекламация/. В чл.7 са уговорени общите условия, за формиране на цената на всяка отделна доставка /цена за доставка DDU или цена франко склад на доставчика/, максимална стойност на доставените материали, срокове за издаване на фактура и за плащане на цената, начин на плащане, неустоечни клаузи при забава. В чл.7.2 е 3 уговорено, че максималната стойност на доставените материали в рамките на 40 дни не може да надвишава 80 000 лв. Като приложения към същия договор са описани копие от лична карта и запис на заповед.
С отговора на исковата молба са представени като писмени доказателства Съобщение до „Формпласт БГ“ЕООД по гр.д.№703/2019 г. по описа на РС-Берковица, за изпращане на препис на искова молба вх.№1262/12.12.2019 г., с указания за възможност в едномесечен срок да бъде подаден писмен отговор, с копие от приложените към съобщението искова молба от „Намида“ЕООД и приложените към нея писмени доказателства. От същите се установява, че на 12.12.2019 г. ищецът „Намида“ЕООД е предявил против „Формпласт БГ“ЕООД установителен иск по чл.422 от ГПК, за установяване съществуването на вземане в размер на сумата от 23 576,75 лв., представляваща неплатен остатък от продажна цена на стоки, закупени от ответника – 9625 кг. полистирол, доставени му от ищеца съгласно Приемопредавателни протоколи №00715/23.01.2019 г. и №00716/23.01.2019 г., съгласно уговорените общи условия за периодична продажба с доставка на пластмасови гранули, мастербачи и адитиви с Договор за периодична продажба с доставка от 23.01.2019 г.
По делото е прието като доказателство и Удостоверение, издадено по гр.д.
№703/2019 г. на РС – Берковица, от което се установява, че предмет на делото е иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК, за установяване вземанията по ч.гр.д.
№603/2019 г., със страни: „Намида“ЕООД /ищец/ и „Формпласт БГ“ЕООД /ответник/.
По реда на чл.176 от ГПК са дадени обяснения от управителя на ищцовото дружество – М. Т. Д., при които същият заявява, че ответникът е клиент на ищеца, чрез търговското си дружество „Формпласт БГ“ЕООД, с което има сключен договор за доставка на суровини за неговото производство на пластмасови изделия. Размерът на вземаният на ищеца по този договор към момента бил малко над 23 000 лв. М. Д. заявява, че е собственик на две търговски дружество – ищецът „Намида“ЕООД, и „ММ Политрейд“. С „Намида“ЕООД ответникът нямал други правоотношения, освен възникналите по Договор за периодична продажба с доставка от 23.01.2019 г., но имали други договори с „ММ Политрейд“. За да бъде подписан този договор, ответникът в лично качество подписал процесния запис на заповед от 23.01.2019 г., с който „той ми препотвърди други стари задължения на „Формпласт БГ“ЕООД към мен от различно естество“.
Във връзка със спорните между страните въпроси, от правна страна съдът намира следното:
Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието стои извън съдържанието на документа. Въпреки това, записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за плащане на определена сума пари. Ето защо, абстрактността на записа на заповед не е абсолютна. При надлежно наведени в производството по чл.422, ал.1 от ГПК твърдения и възражения за връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, съдът е длъжен да изследва наличието на такава връзка, а при доказването
Разпечатката съдържа 31 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/afb7473a-600a-4919-847e-c62c898f7983