Решение № 1049 от 23.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1049 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20231100504362 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 2648/22.02.2023 г. по гр.д № 26 840/2022 г. по описа на СРС, 179 с-в са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД против Н. Й. А. и Н.

Й. А. искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на всеки един от тях да заплати следните суми на ищеца: сумата от 1 247,42 лв. - стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот находящ се в гр. София, ул. „*******, аб. № 342324, както и суми отразени в изравнителни сметки №1013891171/01.07.2021 г. и №1013891160/01.07.2021 г.; 177,05 лева – мораторна лихва за забава от 01.07.2019 г. до 28.03.2022 г.; 6,81 лева – цена за услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.10.2020 г. и 1,46 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 28.03.2022 г., ведно със законната лихва от 23.05.2022 г.

Подадена е въззивна жалба от 01.03.2023 г. от „Топлофикация София” ЕАД против решението. Излага се в жалбата, че Н. Й. А. и Н. Й. А. са собственици на процесния топлоснабден имот, до който е доставяна ТЕ за стопански нужди, като не са сключили писмен договор във връзка с това. Поради това именно те са задължени за процесните суми, с които ищецът се е обеднил, а ответниците – обогатили. Сочи, че третите лица, използващи имота, са задължени за съответните суми за доставка на ТЕ само когато те са сключили договор. Въззиваемите не са дали съгласие партидата да се прехвърли на името на третото за спора лице – наемател, поради което остават задължени за сумите. Следвало да се изследва кръгът лица, които фактически са потребили ТЕ. Позовава се на Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т.

1 д. № 2/2017 г.

Подаден е отговор на въззивната жалба от въззиваемия Н. Й. А. чрез особения му представител. Сочи, че не въззиваемият, а наемател е потребил ТЕ за исковия период, поради което правилно исковете били отхвърлени.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Въззивният съд възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното.

По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че във връзка с доставката на ТЕ за небитови нужди до имот: партер от два магазина, мецанин в София, ул.

„*******, именно ответниците като собственици на имота са се обогатили, а ищецът се е обеднил с претендираните суми.

Видно от нот. акт от 29.12.1998 г. собственик на ½ ид.ч. от процесните имоти / партер от два магазина, мецанин/ е трето за спора лице Е. А., по силата на обективирания в акта договор за дарение. С нот. акт от 21.09.2018 г. това трето за спора лице Е. А. и ответниците, тримата като собственици на имот със същия адрес като процесния, но представляващ тавански апартамент, са продали на купувача апартамента на 4 етаж. По този начин недоказано по несъмнен начин е останало твърдението на ищеца, че ответниците Н. Й. А. и Н. Й. А. са собственици в процесния период на топлоснабдения имот - партер от два магазина, мецанин в София, ул.

„*******.

На второ място недоказано е останало именно ответниците да са потребили доставената в исковия период ТЕ за стопански нужди, вследствие на което да са се обогатили с претендираните суми, а ищецът да се е обеднил. Според чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на енергия се извършва по писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ за небитови нужди.

В разпоредбата на параграф 1, т. 33 от ДР / ДВ бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г./ на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието небитов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия.

Потребител на ТЕ е лицето, което реално ползва същата. Поради това за сумите за доставена ТЕ за небитови нужди при липса на писмен договор е задължено лицето, което е потребило енергията.

Ответникът Н. Й. А. оспорва с отговора да е потребил сочените количества ТЕ за исковия период. Другият ответник Н. Й. А. също оспорва иска чрез процесуалния си представител. Видно от справки ГРАО ответниците считано от 2006 г. са с н.а. в Израел; в пр-вото се представляват от особен представител поради събрани 2 неколкократно данни от управителя на етажната собственост, че не живеят на адреса.

Видно от приемо-предаватален протокол от 2012 г. имотът е отдаван под наем на наематели. Според заявление от 07.03.2013 г. последният наемател е поискал да бъде закрита партидата, водена на негово име. Недоказано обаче е останало в исковия период относно процесния имот – магазините, мецанин, именно ответниците да са потребили ТЕ. Според заключението на СТЕ, неоспорено от страните, в имотите на адреса има монтирани 16 бр. отоплителни тела, както и 4 броя щранг-лири, като липсват водомери за отчитане на БГВ. За исковия период сумите са начислени по „служебен отчет“, „на база“ поради „неосигурен достъп“.

По този начин недоказано е останало от страна на ищеца в условията на пълно и главно доказване именно ответниците да са собственици на имота и като такива да са потребили доставените количества ТЕ до имота, с което ищецът да се е обеднил, а ответниците – обогатили. Решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2648/22.02.2023 г. по гр.д № 26 840/2022 г. по описа на СРС, 179 с-в.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3