Решение № 254 от 10.12.2025, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Административно наказателно дело 220/2025
- Вид
- Решение № 254
- Подписан
- 10.12.2025
- Състав
- АНТОНИ ИВАНОВ НИКОЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 254 гр. Девня, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ХР. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20253120200220 по описа за 2025 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от В. Г. А., ЕГН: **********, срещу ЕФ серия К № 9952304 на ОД – МВР – Варна. Със същия на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 50. 00 лв. /петдесет лв./.
Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост. Претендира за присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище с което оспорва жалбата и изразява мнение за прекомерност на исканите 1 разноски от другата страна.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка :
В 11. 58 ч. на 04. 11. 2024 г. в с. ****, обл. ***, по път 207, кръстовище с ул. ****, възз. В. Г. А. – представляващ Глобъл Биомет ЕООД, управлявал пътно превозно средство с ДК№ ***** – собственост на визираното дружество, със скорост 47 км. / ч., при определена с пътен знак В 26 за пътния участък 30 км. / ч., което било установено с АТС № 120 ссf 3. Съставен бил ЕФ серия К № 9952304 на ОД – МВР – Варна. В сроковете по чл. 189, ал. 5, ал.
6 от ЗДвП не били депозирани писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, вкл. и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство или писмени възражения.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съдът намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на абсолютните такива, даващи основание за цялостна отмяна. ЕФ съдържа необходимите реквизити и е надлежно получен.
Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното нарушение.
От обективна страна за съда не остава съмнение, че въззивникът в 11. 58 ч. на 04. 11. 2024 г. в с. ***, обл. ***, по път 207, кръстовище с ул. ***, като водач на пътно превозно средство с ДК№**** – собственост на Глобъл Биомет 2
ЕООД, с представляващ възз. В. Г. А., го е управлявал със скорост 47 км. / ч., при определена с пътен знак В 26 за пътния участък 30 км. / ч. Това било установено с помощта на АТС № 120 ссf 3. Горното съдът прие въз основа на кредитираните писмени материали.
От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите действия.
Доколкото превишаването на максимално разрешената скорост е с 17 км. / ч. и ЗДвП визира в такива случаи конкретен размер на налаганото, съдът не следва да коментира въпроса относно същото.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.
Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно, поради следното: не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обусловят цялостна отмяна, като нарушението се доказа по безспорен и категоричен начин. По делото са налице доказателства, че АТС е техническо изправно, налице е пътен знак, указващ разрешената скорост за конкретния пътен участък, чия собственост е пътното превозно средство, респективно представляващ, каква скорост е отчетена, вкл. извършено приспадане, респективно наведеното в тази насока се оборва от събрания доказателствен материал. Нарушението е описано в степен, позволяваща на въззивника да разбере в какво се обвинява, респективно да организира адекватно защитата си. ЕФ съдържа нормативно установените реквизити, т. е. по никакъв начин не е ограничено правото на защита. Регистрационният номер на пътното превозно средство е изрично посочен. Право на всеки е да има собствено тълкуване на закона, но следва да бъде уточнено, че конкретните материално и санкционно – правни норми визират освен моторно превозно средство и пътно превозно средство / състав от такива, т. е. пределно ясна е волята на законодателя в тази насока. Следва да бъде отбелязан интензитета с който 3 въззивникът осъществява нарушаване на ЗДвП, което е видно от материалите по делото, като извода, който се налага е, че санкционирането очевидно не повлиява на поведението му на пътя, респективно отпадане на наказанието още по – малко би подействало в тази насока.
С оглед изложеното съдът счита, че разглеждания ЕФ следва да бъде потвърден, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ серия К № 9952304 на ОД – МВР – Варна, с който на В. Г. А., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 50. 00 лв. /петдесет лв./.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред АС – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 4