Решение № 89 от 30.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000502938 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 111 от 10.08.2023 г., постановено по т.д.

№44/2022 г., по описа на ОС-Благоевград, 3-ти състав, е осъдено дружеството ЗД „БУЛ ИНС“ АД на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на М. К. А. и Г.

С. А. сумата от по 126 000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради смъртта на сина им К. Г. А., настъпила в резултат на ПТП на 18.04.2021 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2021г. до окончателното й изпащане, като исковете са отхвърлени за разликата над присъдените суми до пълния предявен им размер от по 180 000 лв., заявен като частичен от по 200 000лв., като неоснователни.

Постъпила е въззивна жалба, подадена от М. К. А. и Г. С. А., с която се обжалва съдебно решение № 111 от 10.08.2023г., постановено по т.д. № 44/2022 г., по описа на ОС-Благоевград, 3-ти състав, в отхвърлителната му част. Жалбоподателите твърдят, че решението в обжалваната му отхвърлителна част е неправилно и незаконосъобразно.

1

Твърдят, че неправилно първоинстанционният съд е приел за основателно и доказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, в нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал.

2 от ЗЗД.

Молят обжалваното решение да бъде отменено в отвхърлителната му част и предявените искове да бъдат уважени до пълния им предявен размер от по 180 000лв. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна, ЗД “БУЛ ИНС“ АД е депозирала писмен отговор. Оспорва жалбата.

Постъпила е въззивна жалба, подадена от ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД, с която се обжалва съдебно решение № 111 от 10.08.2023г., постановено по т. д. № 44/2022 г., по описа на ОС-Благоевград, 3-ти състав, в осъдителната му част, за сумите над 80 000лв. по всеки иск.

Твърди се, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателят твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП на пострадалият моторист е равна на тази на водача на лекия автомобил, т.к. мотористът се е движел с превишена скорост, в район на кръстовище, без да се съобрази с конкретната пътна обстановка.

Навежда и възражение, че присъдените от съда обезщетения са прекомерни по размер и са определени в противоречие с разпоредбата на чл.

52 от ЗЗД.

Моли, да бъде постановено решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му осъдителна част, а предявените искове, да бъдат уважени до размера на по 80 000лв. Моли решението да бъде изменено и в частта за разноските.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемите М. А. и Г. А. са подали писмен отговор. Оспорват жалбата.

С определение № 485 от 05.10.2023г., постановено по същото дело, е изменено решението в частта за разноските.

Това определение не е обжалвано от страните по делото.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 2 съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства.

От фактическа страна:

Съгласно представения като писмено доказателство Протокол за оглед на местопроизшествие на РУ на МВР - Петрич, на 18.04.2021г. около 17,45 часа, на главен път III-108 в посока от АМ-„Срума“ към гр.Петрич е осъществено ПТП от лек автомобил „Опел Зафира“ с рег. № *******, управляван от М. П. и мотоциклет „Ямаха“ с рег.№ ******, управляван от К. А., при което ПТП е починал водача на мотоциклет „Ямаха“ К. А..

По делото е представена Присъда № 31 от 06.12.2022г., постановена по НОХД № 838/22г. по описа на ОС-Благоевград, влязла в сила на 22.12.2022г., видно от която водачът на лекия автомобил М. Г. П. е признат за виновен за настъпването на процесното ПТП.

По делото е представено удостоверение за наследници, от което се установява, че М. К. Г.А е майка на починалия К. Г. А., а Г. С. А., е негов баща.

По делото е представен препис-извлечение от акт за смърт, от който се установява, че К. Г. А. е починал на 18.04.2021г.

В първоинстанционното производство е допусната и изслушана САТЕ, чието заключение е прието от съда без оспорване от страните. Настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира заключението на САТЕ.

От приетото от съда като неоспорено заключение на изслушаната КСМАТЕ се установява механизма на ПТП. Съгласно същото, ПТП е настъпило в район на отбивка от главния път, който представлява бивша писта за селскостопанска авиация в землището на село Кърнава. Водачът на лекия автомобил е предприел завой наляво, а движещият се след него моторист е предприел маневра за изпреварване отляво на лекия автомобил.

Скоростта на движение на лекия автомобил преди задействане на спирачната му система е била около 57,8 км/ч, а скоростта на мотоциклета около 99,7 км.ч.

Съществува пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на К. А..

Не е спорно между страните обстоятелството, а същото е видно и от 3 представената справка от ИЦ на ГФ, че отговорността на водача на лек автомобил „Опел Зафира“ към датата на процесното ПТП е била застрахована от ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства досежно твърдените от ищците, изпитвани болки и страдания: разпитани са двама свидетели: В. К. Т., сестра на ищцата и А. Г. А., син на ищците. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, съобразявайки и разп. на чл.172 от ГПК.

Ищците са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение на неимуществените вреди, причинени им от смъртта на сина им К. А.. Съгл.

ППВС №4/61г. кръгът на лицата, които имат право на обезщетяване на претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини - низходящи, възходящи, съпруг.

Въззивните жалби са допустими – подадени са в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на М. А. и Г. А. е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разгледани по същество въззивната жалба на

ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ЗД „БУЛ ИНС“АД е

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и 4 неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна. В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищците, от което те търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В тежест на въззивниците-ищци пред първоинстанционния съд, е да докажат изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено.

Видно от представената присъда, влязла в законна сила, минчо М. Г. П. е признат за виновен в това, че на 18.04.2021г. около 17:45ч. в района на бившето селскостопанско летище в землището на село Кърналово, общ.Петрич при управление на лек автомобил марка „Опел Зафира“ с ДК № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на К. Г. А..

Влязлата в сила присъда по НОХД е задължителна за настоящия граждански състав, съгл. разп. на чл.300 от ГПК относно вината на делинквента М. П. за настъпване на процесното ПТП.

По оплакванията във въззивната жалба на З Д „БУЛ ИНС“ АД , досежно размера на присъдените обезщетения: тези възражения са неоснователни.

Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените неимуществени вреди е невъзможно да бъде постигнато чрез закупуване или набавяне на ново или подобно на вече унищоженото, поради което обезщетението на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, 5 което не може да бъде възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани в настоящия казус със загубата на изключително близък човек за всеки от ищците. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищците са отношенията им с починалия, мъчителното понасяне и трудното преживяване на загубата на близкия човек, но така също и обществения критерий за справедливост и съдебната практика, които не позволяват обезщетението да загуби своя компенсаторен характер.

Съдът намира, че определените от първоинстанционния съд суми за обезщетение в размер на по 180 000 лв. за всеки от ищците не са завишени, както съобразно с критерия на чл.52 ЗЗД, така и предвид конкретната икономическа конюнктура в страната към датата на ПТП (м.04 на 2021г.).

Настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира събраните в първоинстанционното разглеждане на делото свид. показания и приема за доказан факта, че починалият е бил в изключително близки и хармонични отношения с всеки от ищците; те взаимно са разчитали на своята материална и морална подкрепа в живота. Всеки от ищците е преживял изключително трудно и тежко загубата на сина си, което несъмнено е довело до значителни психологични и физиологични негативни промени. Съдът приема за ноторен факта, че загубата на дете, независимо от неговата възраст, винаги поражда непреодолими във времето болки и страдания.

Съдът приема, че сумата от по 180 000 лв. за всеки от ищците представлява справедливо, съобразено с критерия на чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика обезщетение.

При определяне на този размер съдът съобразява и общественоикономическите условия в страната към датата на ПТП- месец 04.2021г. и съответните нива ( лимити) на застрахователно покритие към същия период, доколкото нормативно определените лимити следва да се разглеждат като отражение на обществено-икономическата конюнктура ( в този см. Решение № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 79582008г. , ІІ-ро ТО на ВКС, Решение № 1/2012г. по т.д.№ 29982011г., ІІ-ро ТО на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК.)