Определение № 170 от 05.05.2023, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 127/2023
- Вид
- Определение № 170
- Подписан
- 05.05.2023
- В сила
- 05.05.2023
- Състав
- Петър Христов Маргаритов, Тоничка Димитрова Кисьова, Зоя Стоилова Шопова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.143,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11,ал.1,т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19,ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 170 гр. Смолян, 05.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър Хр. Маргаритов
Членове:
Тоничка Д. Кисьова
Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20235400500127 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх.№ 1293/04.04.2023г. от адв.М. В. М. в качеството му на пълномощник на К. М. К., с която моли да бъде изменено Решение № 136/29.03.2023г., постановено по В.гр.д.№ 127/2023г. по описа на Смолянския окръжен съд в частта му за разноските, като на основание чл.38,ал.2 от ЗА му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и процесуално представителство в първоинстанционното производство, с оглед отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната част.
В срок е постъпил отговор на молбата от с вх.№ 1 636/03.05.2023г. от „И. А. М." АД в който се оспорва молбата като неоснователна. Излагат се доводи, че във въззивната жалба не е направено изрично искане за присъждане на разноски за първоинстанционното производство, поради което правилно на основание чл.269 от ГПК въззивният съд не е присъдил такива.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в молбата, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че молбата е подадена в срок, от надлежна страна, представила списък на разноските по чл.80 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:
В първоинстанционното производство ищцата е К. М. К.,чрез пълномощника си адв.М. от АК-П. е предявила срещу „И. А. М." АД иск за установяване нищожност на Договор за паричен заем № ****/14.06.2022г. на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.
11,ал.1,т.10 и чл.19,ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и в условията на евентуалност иск за установяване нищожност на клаузата на чл.4 от същия договор на основание чл.26,ал.1,пр.3 1 от ЗЗД във вр. с чл.143,ал.1 и чл.146 от ЗПК, както и иск срещу „Ф. Б.“ ЕООД за установяване нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство № ****/14.06.2022г. на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 19,ал.4 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗПК. Към исковата молба е приложено пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 08.08.2022г., от който е видно, че между ищцата и адв.М. е договорено безплатно оказване на правна помощ и процесуално представителство на материално затруднено лице на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА по всеки от предявените три посочени по-горе искове.
С първоинстанционното решение Районен съд-Девин е отхвърлил предявения срещу „И. А. М." АД иск за установяване нищожност на Договор за паричен заем № ****/14.06.2022г. на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 11,ал.1,т.10 и чл.19,ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и е уважил исковете за установяване нищожност на клаузата на чл.4 от Договор за паричен заем № ****/14.06.2022г. и иска срещу „Ф. Б.“ ЕООД за установяване нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство № ****/14.06.2022г. на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 19,ал.4 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗПК.Осъдил е „И. А. М." АД да заплати на ищцата,представлявана от адв.М. на основание чл.38,ал.2 от ЗА разноски по делото в размер на 538,22 лева, от които 470,66 за адвокатско възнаграждение и 68,26 лева за ДТ. Осъдил е „Ф. Б.“ ЕООД да заплати на ищцата,представлявана от адв.М. на основание чл.38,ал.2 от ЗА разноски по делото в размер на 450 лева, от които 400 за адвокатско възнаграждение и 50 лева за ДТ.
Ищцата е обжалвала решението в отхвърлителната част, като с Решение № 136/29.03.2023г.,постановено по В.гр.д.№ 127/2023г. въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в обжалваната част и е уважил предявения иск, като е признал за установено в отношенията между ищцата К. М. К. и „И. А. М." АД, че сключения помежду им Договор за паричен заем № ****/14.06.2022г.е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Осъдил е „И. А. М." АД да заплати на адв.М. на основание чл.38,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство и защита на жалбоподателката във въззивната инстанция. Във въззивната жалба и в представеното от жалбоподателката чрез процесуалния й представител адв.М. писмено становище с вх.№ 1038/14.03.2023г. е направено искане след отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска да бъдат присъдени и направените в първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение по този иск.
Към становището е приложен списък на разноските по чл.80 от ГПК, в който са включени и претендираните разноски за първоинстанционното производство в размер на 470,66 лева, определени на основание чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Неоснователно е възражението в отговора на молбата, че във въззивната жалба не се съдържа искане за присъждане на разноски в първоинстанционното производство, тъй като такова искане се съдържа в петитума на въззивната жалба.
При така установеното въззивният съд счита, че молбата за изменение на въззивното решение, в частта му за разноските е основателна, тъй като с оглед изхода на делото2 отмяната на обжалваната част от решението и уважаване на иска на пълномощника на ищцата се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и за този иск, съгласно чл.2,ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За тези разноски е направено искане във въззивната жалба и в представеното писмено становище и е представен списък на разноските, поради което молбата е основателна и ще следва да бъде изменено Решение № 136/29.03.2023г., постановено по В.гр.д.№ 127/2023г. по описа на Смолянския окръжен съд в частта му за разноските, като на основание чл.38,ал.2 от ЗА във вр. с чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения бъде осъдено "И. А. М." АД да заплати на адв.М. адвокатско възнаграждение в размер на 470,66 лева за оказано безплатно процесуално представителство и защита на ищцата К. М. К. в първоинстанционното производство.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 136/29.03.2023г., постановено по В.гр.д.№ 127/2023г. по описа на Смолянския окръжен съд, в частта му за разноските, като ОСЪЖДА „И. А. М." АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к Л. № *, бул. „Дж. Н." № **, ет.*, представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М. да заплати на адв.М. В. М. от АК-П. със съдебен адрес: гр.П., бул.“П. ш.“ № **,ет.*,ап.* на основание чл.38,ал.2 от във вр. с чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения адвокатско възнаграждение в размер на 470,66 лева за оказано безплатно процесуално представителство и защита на ищцата К. М. К. в първоинстанционното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3