Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1712 от 17.11.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2309/2021
Вид
Решение № 1712
Подписан
17.11.2021
Състав
Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, мл.с. Ивалена Орлинова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104а · Закон за енергетиката
  • чл.116 ал.6 · Закон за енергетиката
  • чл. 21, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
  • чл.98а · Закон за енергетиката
  • чл.98в · Закон за енергетиката
  • чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.200 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.200 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за нормативните актове

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1712 гр. Варна, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20213100502309 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано е по въззивна жалба вх.№ 293286/06.07.2021г. на АД.

М. АД. ЕГН **********, чрез пълномощник срещу Решение № 261870 от 07.06.2021г., постановено по гр.дело № 16262/2021г. по описа на ВРС,10св., с което е ОТХВЪРЛЕН предявения от въззивника против „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, иск с правно основание чл.124 от ГПК, за приемане на установено в отношенията между страните, че въззивникът НЕ ДЪЛЖИ на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621, сумата от 10 083,08 лв., начислена като корекция на сметка за потребена ел. енергия на обект в с. Близнаци, обл. Варна, за периода от 09.11.2016г. до 09.10.2020г., по фактура с номер ********** от 06.11.2020г. за кл. номер 1100190226 и аб. номер ***.

Въззивникът намира извършената корекционната процедура за незаконосъобразна, а предявения иск за основателен. Твърди се, че съставянето на констативен протокол е съгласно изискванията на чл.55 от ПИКЕЕ, но същото не е достатъчно за да се приеме, че въззивникът дължи на дружеството заплащането на ел.енергия отчетена в скрития регистър.

Оспорва се правото на ответника да извършва проверка, да начислява и събира сумата, доколкото не е краен снабдител на ел.енергия и не е сред лицата оправомощени за проверка на СТИ, на компоненти и на допълнителни устройства към тях. Излагат се твърдения, че не е съобразено, че на таблото на което е монтиран СТИ липсва врата, както и липса на доказателства за показанията на т.н. скрит регистър към дата на монтажа на електромера.

Моли за положително решение по предявения иск и присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивника чрез процесуален представител поддържат жалбата, претендира да се отмени първоинстанционното решение,да се постанови решение, с което иска да бъде уважен и да им се присъдят направените по делото разноски.Прави 1 възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Твърди се начислена сума за реално потребена от абоната ел. енергия, натрупана в т.н. скрит регистър, доказана с представения по делото протокол от БИМ, в качеството му на оторизиран и независим орган и заключението по СТхЕ. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в имота ел.енергия. Същата се дължи на основание чл.55 от ПИКЕЕ вр.чл.200 от ЗЗД, като по делото е установено, че са спазени всички изисквания на правопораждащия фактически състав. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски.Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззивника.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от АД. М. АД. ЕГН ********** срещу „Електроразпределение север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, Варна Тауърс – Е, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 10 083.08 лв., начислена като корекция на сметка за потребена ел. енергия на обект в с. Близнаци, обл. Варна,с кл. номер 1100190226 и с аб. номер ***, за периода от 09.11.2016г. до 09.10.2020г., по фактура с номер ********** от 06.11.2020г.

В исковата си молба ищецът твърди, че е извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което е начислена сметката за използвана ел.енергия, в размер на посочената сума.

Оспорва констатациите от изготвения КП,т.к. не е налице законова процедура по съставянето му. Оспорва и КП на БИМ. Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, както и не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в становището, периода на извършената корекция е определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури.

Моли за положително решение по предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от „ЕРП Север“ АД, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че процесната сума представлява цена на потребено количество електроенергия, дължима по силата на съществуващото между страните продажбено правоотношение. Поддържа се, че е извършена проверка на средството за измерване, при която са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. За проверката е съставен констативен протокол, на основание чл. 55 от ПИКЕЕ.Изготвения с обективираните в него констатации е годно основание за изготвяне на становище за начисляване на ел. енергия на начислените суми за потребена ел. енергия, като са спазени изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ. Абонатът е потребител ел. енергия в количество различно от отчетеното поради което дължи заплащането му, на основание чл.55 от ПИКЕЕ вр. чл.200 ал.1 пр.1 от ЗЗД. Излагат се съображения , че ако съда приеме неприложимост на разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза , то доколкото в случая се касае за точно установено количество доставена на абоната ел. енергия, заплащането и се дължи на основание чл. 183 от ЗЗД.

В съдебно заседание страните поддържат тезите си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на 2 въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е безспорно, че ищецът – въззивник е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в с. Близнаци, обл. Варна, с кл. номер 1100190226 и с аб. номер ***.

От КП № 5400419/19.10.2020г., се установява, че на посочената дата и по-горе адрес на потребление служители на „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на процесното СТИ, записани са показанията по активните тарифи 01.8.1 и 1.8.2, така и по невизуализираните такива – 1.8.3 и 1.8.4, както и в сумарния регистър 1.8.0. Електромерът е демонтиран за проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов. Протокола е подписан от актосъставителите и един свидетел – син на ищеца, посочен с три имена и адрес.Последният е подписал протокола без възражения.

Представен е по делото КП № 534/28.10.2020г. –АУ-Е-000029-51846/26.10.2020г. на БИМ – РО Варна, от който се установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза на процесното СТИ е констатирано преминала ел. енергия в регистър Т3 – 053655.4кВтч. В протокола е посочено, че електромера съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия.

Посочено е че СТИ не съответства на техническите характеристики – установена е намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа Т3.Не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера.

По делото е представено становище от 03.11.2020г., за начисляване на корекция на ел. енергия за периода 09.11.2016г. до 09.10.2020г., като е посочено, че корекцията е извършена на основание чл.55 от ПИКЕЕ.

Изготвена е фактура № ********** от 06.11.2020г. на стойност 10083.08 лева.

От КП № 5151730 от 08.11.2016г. се установява, че процесното СТИ е монтирано на обекта на ищеца с нулеви показания на дневна и нощна тарифи.

От заключението на приетата от ВРС съдебно – техническата експертиза и посоченото от вещото лице в съдебно заседание, което съда кредитира, се установява, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2016г., като метрологичната му годност е шест години. Натрупването в тарифа 1.8.3 е преминало през измервателната 3 схема на СТИ в резултат на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ. Натрупаната в регистър 1.8.3 ел.енергия е преминала през СТИ, но не е отчетена. Нулевите показания на първа и втора/нощна и дневна/ тарифа на СТИ означават, че при монтажа същия е бил нов, от което следва, че показанията и на останалите тарифи са нулеви. Направените изчисления и остойностяване на начислената ел.енергия в процесната фактура са математически точни и крайната цена е съобразена с решенията на утвърдените от ДКЕВР цени и ДДС, действащи в рамките на процесиня период.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласи доказателства чрез разпит на Олга Станева Колева -актосътавител, от които се установява, че при проверката на процесното СТИ и съставяне на КП, вписания в него свидетел е присъствал и е запознат с констатациите вписани в него.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

По предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, неизправност на СТИ или софтоерна намеса в същото, че е извършена проверка на изправността на електромера и е използвана правилната съобразно одобрените и приети ПИКЕЕ методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена ел. енергия,както и , че сумата по фактурата е правилно изчислена.

По основанието на чл.183 от ЗЗД, че фактирираното количество ел.енергия е доставено, правилно отчетено от изправно СТИ и е реално потребено от абоната, както и че е остойностено правилно съобразно действащите цени.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.

Ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 55 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год. /, възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична експертиза измерено количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване.

Същите са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА.