Решение № 167 от 29.04.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Провадия, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20243130100212 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от Я. И. Р. с ЕГН **********, адрес с. **** срещу „**** ЕАД (предишно наименование „****) с ЕИК ****, седалище и адрес на управление **** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изпълнително дело № 2020****0400558 по описа на ЧСИ Д.П.Я с рег. № ****, район на действие Окръжен съд – Варна по изпълнителен лист, издаден на основание заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 474/2011 г. по описа на Районен съд – Провадия.

Ищецът обосновава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Въз основа на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 474/2011 г. по описа на Районен съд – Провадия, е издаден изпълнителен лист в полза на ****. Образувано е изпълнително дело, което поради настъпила перемпция е било прекратено. Вземането е прехвърлено в полза на ответника на 22.04.2016 г., за което ищецът твърди, че не е бил уведомяван. На 26.06.2020 г. е образувано ново изпълнително дело - № 558/2020 г. по описа на ЧСИ Д.П.Я.

Счита, че е изтекла предвидената погасителна давност и вземането е погасено.

Моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Ответникът твърди, че между ищеца в качеството на кредитополучател и **** е сключен договор за кредит № CRED-****. Поради неспазване на поетия от ищеца ангажимент по сключения договор, кредиторът е пристъпил към принудително изпълнение, издаден е изпълнителен лист през 2011 г. и е 1 образувано изпълнително дело № 202/2012 г. по описа на ЧСИ Д.П.Я.

Ответникът твърди, че възможността вземането да е погасено по давност е препятствана с подаването на молбата за образуване на делото на 03.02.2012 г., с което погасителната давност е прекъсната. Счита, че погасителна давност не е текла, докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането, а е започнала да тече на 26.06.2015 г. Твърди, че след това давността е била прекъсвана с действия на 09.06.2016 г., 16.09.2016 г., 22.10.2016 г., 27.06.2017 г., 15.11.2017 г., 11.06.2018 г., 20.03.2020 г., 30.06.2020 г., 22.07.2020 г., 04.02.2022 г., 04.04.2022 г., 09.11.2023 г., 13.11.2023 г., 12.02.2024 г., 14.02.2024 г. и на 20.03.2024 г. Счита, че искането н кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността. Заявява, че от общия срок, в който давност е текла, следва да бъде приспадне времето, в което съгласно ЗПДВИП нормативно е уредено, че сроковете са спрели да текат. Твърди, че настъпилата перемпция е без правно значение за давността. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител – адвокат по предоставена правна помощ, поддържа иска. Заявява, че давността за вземането е изтекла, като се позовава на разпоредбата на чл. 112 от ЗЗД; че по изпълнителните дела са извършени множество нарушения, които довели до незаконосъобразно изпълнение; че ЧСИ е начислявал такси по изпълнението, които според страната не са дължими. Моли за уважаване на исковете.

Ответникът с писмено становище оспорва иска и поддържа изложеното в писмения отговор.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становището на страните, съдът счита за установено от фактическа страна:

От материалите по приобщеното изпълнително производство № 2012****0400202 по описа на ЧСИ Д.П.Я с рег. № ****, район на действие ОС-Варна се установява, че е образувано въз основа на изпълнителен лист от 09.11.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 474/2011 г. по описа на районен съд – Провадия по молба от 03.02.2012 г., с която взискателят **** е възложил на частния съдебен изпълнител извършване на действия съгласно чл. 18 от ЗЧСИ.

Покана за доброволно изпълнение е получена от длъжника Я. И. Р. лично на 21.02.2012 г. (л. 279, гръб).

По делото са извършвани следните изпълнителни действия:

На 13.03.2013 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се в дома му, за 18.04.2013 г. (л. 292).

С молба от 23.08.2013 г. взискателят е поискал от ЧСИ да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от Община Провадия (л. 299).

На 30.04.2015 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се в дома му, за 29.05.2015 г. (л. 317).

С молба от 09.06.2016 г. „**** уведомява ЧСИ за прехвърляне на 2 вземането в полза на дружеството (л. 319). Представено е пълномощно, с което първоначалният взискател е упълномощил дружеството да извърши уведомяване на длъжниците си за извършената цесия (л. 326). До длъжника е изпратено съобщение за извършената цесия (л. 332) на адреса, на който в получавал книжа. Пратката е върната като неполучена с отбелязване за сменен адрес на получателя (л. 340).

С молба от 16.09.2016 г. взискателят е поискал от ЧСИ изпълнението да бъде насочено върху наличностите по открити банкови сметки на длъжника (л. 341).

На 22.10.2016 г. са наложени запори върху сумите по сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД (л. 356) и „Централна кооперативна банка“ АД (л. 384).

С молба от 27.06.2017 г. взискателят е поискал от ЧСИ изпълнението да бъде насочено върху наличностите по открити банкови сметки на длъжника (л. 386).

С молба от 15.11.2017 г. взискателят е поискал от ЧСИ изпълнението да бъде насочено върху трудовото възнаграждение на длъжника (л. 389).

С молба от 11.06.2018 г. взискателят е поискал от ЧСИ изпълнението да бъде насочено върху трудовото възнаграждение на длъжника (л. 390).

С постановление от 20.03.2020 г. изпълнителното производство е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като взискателят повече от две години не е поискал извършване на изпълнителни действия. ( л. 394).

Липсват доказателства за уведомяване на длъжника. Извършените погасявания на вземането са отбелязани върху гърба на изпълнителния лист.

С молба от 30.06.2020 г. взискателят е поискал да му бъде върнат изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано производството (л. 396).

По молба от 30.06.2020 г. от „**** е образувано изпълнително дело № 2020****0400558 по описа на ЧСИ Д.П.Я с рег. № ****, район на действие ОС-Варна въз основа на същия изпълнителен титул.

На 30.06.2020 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се в дома му, за 25.08.2020 г. (л. 160).

На 22.07.2020 г. е наложен запор върху сумите по сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД (л. 180).

С молба от 04.02.2022 г. взискателят е поискал от ЧСИ изпълнението да бъде насочено върху трудовото възнаграждение, наличностите по открити банкови сметки, налично движимо и недвижимо имущество на длъжника (л.

195).

На 04.04.2022 г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се в дома му, за 19.05.2020 г. (л. 204).

С молба от 09.11.2023 г. взискателят е поискал от ЧСИ изпълнението да бъде насочено върху наличностите по открити банкови сметки на длъжника и да бъде насрочен опис на собствените му движими вещи (л. 212).

3

На 13.11.2023 г. е наложен запор върху сумите по сметки на длъжника в „Централна кооперативна банка“ АД (л. 219).

С молба от 12.02.2024 г. взискателят е поискал от ЧСИ изпълнението да бъде насочено върху трудовото възнаграждение, наличностите по открити банкови сметки, налично движимо и недвижимо имущество на длъжника (л.

226).

На 14.02.2024 г. е наложен запор върху сумите по сметки на длъжника в „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД (л. 236).

На 20.03.2024 г. е наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника, вписана в Служба по вписванията-Провадия под акт № 83, том II, дв.вх.рег. № 2484/27.06.2024 г. (л. 259).

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, приложимия закон и по вътрешно убеждение, съдът счита следното от правна страна:

Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл.

439 от ГПК и има за предмет оспорване изпълнението на парично задължение по издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист като длъжникът може да установява само факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – изтекла давност, плащане, опрощаване, прихващане и др. По делото са давани многократни указания както лично на ищеца, така и след това на представляващия го адвокат, назначен по реда на чл. 94 от ГПК, за посочване изрично на сумите, които твърди да са погасени по давност, като е указано, че предмет на иска са единствено сумите, включени в съответния изпълнителен титул. Съдът приема, че претенцията е редовна, доколкото изрично са упоменати изпълнителният лист, изпълнителните дела, главницата, посочено е, че се оспорват всички вземания по изпълнителния лист, с което сумите са индивидуализирани. За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване правнорелевантните факти, от които се ползва, а именно – наличието на твърдяните правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание – настъпване на погасителна давност – дата на настъпване на изискуемост на вземането и изтичане на законоустановения давностен срок. В тежест на ответника е да установи правоизключващите си възражения – предприети изпълнителни действия по образуваните изпълнителни производства, довели до спиране или прекъсване на погасителната давност.

В хода на устните състезания ищецът чрез процесуалния си представител по предоставената безплатна адвокатска защита навежда твърдения за извършени нарушения от частния съдебен изпълнител, довели до незаконосъобразност на действията по изпълнение. Освен, че са направени едва в хода по същество, с оглед разпределената доказателствена тежест по предявения отрицателен установителен иск, съдът счита, че тези възражения не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство, по което се оспорва съществуването на право на принудително изпълнение на парично 4 задължение, а не незаконосъобразност на действията на частния съдебен изпълнител, срещу което длъжникът разполага с други способи на защита.

Ищецът не е навел твърдения и от писмените доказателства не се установява издадената заповед за изпълнение да е била оспорена. Поради това, с изтичане на срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, тя е влязла в сила. Правните последици са сходни с тези на влязло в сила съдебно решение и заповедта установява между страните по нея, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. Срокът на новата давност е петгодишен, на основание чл. 117, ал.

2 от ЗЗД. С изтичането , вземането се погасява, на осн. чл. 110 от ЗЗД.

Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение като Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС посочва неизчерпателно изпълнителните действия, които водят до нейното прекъсване. Нова погасителна давност за вземането започва да тече от последното валидно изпълнително действие. До отмяната на ППВС № 3/1980 г. с постановеното тълкувателно решение давността по отношение на сумите по процесния изпълнителен лист е спряла да тече с факта на образуваното изпълнително производство. От момента на постановяване на тълкувателното решение, с което е дадено ново тълкуване на правната норма, е започнала да тече нова петгодишна давност.

Такива изпълнителни действия, водещи до прекъсване на погасителната давност, се установиха да са извършени през 2012 г., 2013 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2020 г., 2022 г., 2023 г., 2024 г. като последното е налагането на възбрана, от който момент до подаване на исковата молба не е изтекъл предвидения петгодишен срок, след който вземането се счита за погасено по давност. Не се установи срокът да е изтекъл и в периодите измежду всички извършвани изпълнителни действия. Не се установи и периодите измежду всички изпълнителни действия, водещи до прекъсване на погасителната давност, да са в продължение на две години, поради което не е настъпила и перемпция. Ищецът се е позовал на разпоредбата на чл. 112 от ЗЗД, съгласно която с изтичане на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването