Решение № 5859 от 16.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5859 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.а

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И.а Въззивно гражданско дело № 20231100505947 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 5737 от 11.04.2023 г. по гр.д. № 46786/2022 г. на Софийски районен съд, 78 състав, са отхвърлени предявените от А. П. П. срещу „Е.Е.Г.Б.” ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на А. П. П., извършено със заповед № 1810/08.08.2022 г. на управителя на „Е.Е.Г.Б.” ЕООД, за възстановяване на А. П. П. на заеманата преди уволнението длъжност „помощник магазин”, и за заплащане на сумата 10 206,42 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението в периода от 08.08.2022 г. до 08.02.2023 г. Ищцата е осъдена да заплати на ответника направените от последния разноски в общ размер 4300 лв.

Решението е обжалвано от ищцата като неправилно и постановено при допуснати от съда процесуални нарушения, с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважат изцяло предявените искове. В жалбата се излага възражение, че по делото ответникът не е доказал при условията на пълно и главно доказване осъществяването на посочените в уволнителната заповед основания. Сочи се, че от събраните доказателства не се установява вредите в посочения в заповедта размер да са настъпили вследствие извършени неправомерни действия от страна на ищцата. Налице било разминаване между основанието, посочено в процесната уволнителна заповед, и възприетото от районния съд, с оглед на което жалбоподателят счита, че е налице погрешно формирано вътрешно убеждение, послужило като основание за постановяване на обжалваното решение. Не били взети предвид депозираните от ищцата писмени обяснения по реда на чл. 193 от КТ. В приетото заключение на СТЕ не било посочено дали е налице манипулация или друго въздействие върху изследвания оптичен носител, нито било установено кое е лицето на 1 записа и какви точно действия са извършени от него. В решението не бил изследван и въпросът досежно липсата на посочен период на проведените два броя инвентаризации – оставало неясно кога е извършена последната инвентаризация при ответника и респективно за какъв период от време са възникнали посочените в заповедта липси и техния размер, което било от съществено значение с оглед основанието за налагане на процесното дисциплинарно наказание. Не се установявало от доказателствата по делото именно ищцата тя да е извършвала сторно операции, те да са били за посочените в инвентаризациите стоки, нито ищцата да е присвоила незаконно суми от касата на магазина, съответстващи на стойността на привидно сторнираните стоки. Излага се и възражение, че доколкото в заповедта е посочено, че сторно операциите и ощетяването на ответника със сума в общ размер от 84547,63 лева е извършено от две служителки – ищцата и трето за делото лице Т.М., то не било установено каква сума е присвоена от всяка от тях поотделно. С оглед на това жалбоподателката счита, че ответното дружество не е доказало твърдения от него факт на нарушаване от страна на ищцата на трудовата дисциплина. Излага се и възражение срещу извода на районния съд за спазен срок по чл. 194 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание – този извод не кореспондирал с твърдените от ответното дружество като извършени нарушения на трудовата дисциплина, установени с извършени две инвентаризации с дати 28.03.2022 г. и 06.06.2022 г., във връзка с които от ищцата са поискани писмени обяснения по реда на чл. 193 от КТ на 14.07.2022 г. Оставало неясно защо не са били поискани писмени обяснения от ищцата още след извършването на първата инвентаризация в търговския обект.

С писмения си отговор въззиваемата страна оспорва жалбата. Сочи, че ищцата се стреми да измести предмета на доказване по делото с възражения относно инвентаризациите и констатираните с тях липси, но същата не е уволнена заради липси, а за посочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина. Инвентаризациите и констатираните липси били само поводът за извършване на анализ на записите от охранителните камери, при които са били открити процесните нарушения на трудовата дисциплина. Поддържа, че всички събрани по делото доказателства, въз основа на които съдът е изградили изводите си, по категоричен начин установяват, че въззивницата е извършила точно тези нарушения на трудовата дисциплина, за които е уволнена дисциплинарно.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

В исковата молба ищцата А. П. П. твърди, че е работела при ответника „Е.Е.Г.Б.” ЕООД по трудов договор от 06.07.2018 г. на длъжността „продавач-консултант” /а впоследствие „помощник магазин”. Със заповед № 181/08.08.2022 г. работодателят й наложил наказание „дисциплинарно уволнение” за нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 и 9 от КТ. Ищцата оспорва констатациите в уволнителната заповед относно извършените от нея действия в посочения период, както и констатациите за извършени в търговския обект инвентаризации и установени липси в посочения в заповедта размер. Твърди, че не е извършила посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, за които й е наложено дисциплинарното наказание. Излага и възражение, че уволнителната заповед е издадена и връчена след изтичане на срока по чл. 194, ал. 1 от КТ, както и че същата не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. С оглед на тези твърдения ищцата счита, че уволнението й е незаконосъобразно. Отправя искане за признаване за незаконно уволнението, извършено с горепосочената заповед, и за неговата отмяна; за възстановяване на предишната й работа; за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението – от 08.08.2022 г. до 08.02.2023 г., в размер на 10 206,42 лева.

С писмения си отговор ответникът оспорва исковете. Оспорва всички твърдения и доводи на ищцата в исковата молба. Подържа, че дисциплинарното наказание е наложено 2 при спазване на законоустановената процедура, както и че ищцата е извършила посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, поради което уволнението е законосъобразно. Твърди, че в обекта, в който ищцата е работела – магазин „Колектив Парадайс” са извършени инвентаризации на 28.03.2022 г. и на 06.06.2022 г., в резултат на което са констатирани липси в общ размер 84 547,63 лева. Така констатираните липси и изложеното от ищцата в дадените от нея писмени обяснения наложило анализ на записите от охранителните камери в обекта, при който били установени описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина - вземане на пари от касата след пускане на фиктивни сторно-операции, представляващо увреждане на имуществото на работодателя, както и злоупотреба с доверието за опазване на повереното имущество и уронване на доброто име на предприятието. Ответникът твърди, че извършените от ищцата нарушения били открити на 01.08.2022 г., при което на следващия ден от нея били поискани повторни обяснения, дадени на 04.08.2022 г., в които тя отричала да е извършвала нарушенията, с което поведение показвала пълна безкритичност към извършеното, укриване на истината и нежелание да понесе отговорност за действията си.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

Безспорно е по делото, че ищцата е работела при ответника по трудов договор на длъжността „продавач –консултант”, впоследствие на длъжността „помощник магазин”, с място на работа магазин „Колектив”, находящ се в МОЛ „Парадайс” в гр. София.

Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено едностранно от ответника със заповед № 1810/08.08.2022 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че при извършена проверка е констатирано, че А. П. П., на длъжност „помощник магазин” в магазин „Колектив”, намиращ се в МОЛ „Парадайс център” в гр. София, с колежката си Т.К.М., на длъжност „касиер”, многократно в периода от 20.12.2022 г. до 13.06.2022 г. са въвеждали в касовия апарат на магазина сторно операции, удостоверяващи връщане на закупена стока от купувач и връщането на цената на тази стока на купувача. Посочено е, че тези сторно операции са били въвеждани без да има реално връщане на закупена стока, като парите за нея двете работнички са прибирали за себе си, като тези действия на двете работнички са фиксирани от охранителните камери в магазина. Посочено е също, че при извършени инвентаризации в магазина на 28.03.2022 г. и на 06.06.2022 г. е установена липса на стоки на стойност 84 547,63 лева, както и че при инвентаризацията е установено съвпадение между липсващите стоки и сторно операциите за тях, фиксирани от камерите, което потвърждава обстоятелството, че сторно операциите са фиктивни и са извършени без да има реално връщане на стоки. В заповедта е посочено, че са извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието, и по чл. 187, ал. 1, т. 9 – увреждане на имуществото на работодателя, които съставляват основания по чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ за дисциплинарно уволнение.

В производството по чл. 344, ал. 1 от КТ в тежест на ответника работодател е да докаже предпоставките за законосъобразно упражняване на правото му да прекрати договора с оглед наведените от ищеца конкретни оплаквания и възражения срещу законосъобразността на уволнението. Работодателят следва съобразно наведените от работника оспорвания да установи надлежното осъществяване на фактическия състав, предвиден в приложеното от него основание за прекратяване на трудовоото правоотношение. В случая, видно от изложеното в исковата молба, оспорването на 3 законността на уволнението е основано на възражения срещу изложените в обстоятелствената част на заповедта констатации за извършени от ищцата действия в посочения период и за резултатите от извършени от работодателя инвентаризации.

Поддържа също, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на срока по чл.

194, ал. 1 от КТ, както и че заповедта за налагането му не отговаря на изискванията на чл.

195, ал. 1 от КТ.

Дисциплинарните наказания се налагат при регламентирана в КТ процедура, подчиняваща се определени закона изисквания, неспазването на които води до незаконосъобразност на наложеното наказание и отмяна на извършеното уволнение.

С оспорената заповед ответникът е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” за извършени нарушения на трудовата дисциплина: по чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, и чл. 187, ал.1, т. 9, пр. 1 от КТ – увреждане на имуществото на работодателя.

Настоящият състав намира, че дисциплинарното производство, в рамките на което на ищеца е наложено дисциплинарното наказание „уволнение”, е осъществено в съответствие с установените законови изисквания.

Дисциплинарното наказание е наложено от работодателя с мотивирана писмена заповед, отговаряща на изискванията относно нейното съдържание по чл. 195, ал. 1 от КТ.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъдат посочени нарушителят, нарушението, времето на извършването му, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Задължението по чл. 195, ал.1 от КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл.

344, ал.1, т.1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал.1 КТ - нарушението на трудовата дисциплина трябва да е посочено по разбираем за работника начин; да са посочени осъществените от работника действия или бездействия, които са в разрез със закона или с въведените от работодателя изисквания при осъществяване на трудовата функция. Необходимо е нарушението да бъде текстово индивидуализирано чрез посочване на фактическото основание на дисциплинарното наказание, което е достатъчно за реализиране на вложената в посочената разпоредба цел.