Акт от 07.07.2021, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- 109/2021
- Подписан
- 07.07.2021
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.258 · Закон за задълженията и договорите
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.348, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 115 гр. Перник, 07.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
МИХАИЛ МАЛЧЕВ при секретаря А.М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Росица Ранкова, като разгледа докладваното от съдия Малчев КАНД № 109 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 – чл.228 от Административно процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ -Перник срещу решение № 13/08.03.2021 г., постановено по НАХД № 117/2020 г. по описа на Районен съд - Брезник, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 14-0000760/02.12.2020 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Перник, с което на "***" ЕООД, ЕИК ***, в качеството му на работодател, на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева, за извършено нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Касаторът счита обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че районният съд е формирал необосновани правни изводи, непочиващи на събраните по делото доказателства. Заявява, че процесното административно нарушение е доказано по безспорен начин. В тази насока излага аргументи в касационната жалба. Иска отмяна на решението на въззивния съд и потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Ответникът по касация
– "***" ЕООД, редовно призован за съдебното заседание, се представлява от адв. Н.. Същият изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура - Перник счита жалбата за основателна и заявява, че решението на районния съд следва да бъде отменено.
Касационната жалба е процесуално допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването на обжалваното съдебно решение.
Съдът, след като се запозна с обжалваното решение и събраните по делото доказателства, съобрази доводите и становищата на страните и обсъди както наведените касационни основания, така и тези по чл.218, ал.2 АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е правилно.
Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК. В чл.348, ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От което по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка.
Съдът е възприел фактическата обстановка и е изградил вътрешното си убеждение въз основа на всички събрани доказателства, ценейки ги в тяхната съвкупност. По отношение на правилно и законосъобразно установената фактическа обстановка касационният състав на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на районния съд.
Съобразявайки така описаната фактическа обстановка, РС - Брезник е постановил правилно решение, с което е отменено процесното наказателно постановление поради това, че в процесния случай не се касае за трудово правоотношение. Обоснована е констатацията, че приложеният по делото граждански договор регламентира еднократно изпълнение на трудови операции. Съдържащите се в него обстоятелства не се опровергават от събраните пред районния съд гласни доказателства и писмените в АНП. От събраните доказателства по категоричен начин се установява, че отношенията между свидетеля Методиев и работодателя са били уговорени като граждански и носят всички белези именно на такива по чл.258 от ЗЗД. В тежест на АНО е да докаже констатираното в АУАН нарушение, което в случая основателно е прието, че не е сторено.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай установената фактическите обстоятелства не разкрива характеристиките на непосредствено предоставяне на работна сила, осъществявано трайно и продължително, повторяемо и нееднократно от момента на сключването на договора до момента на извършване на проверката изпълнение на трудово задължение. Не е налице извършване на конкретна трудова функция, при техническа, организационна и дисциплинарна зависимост от работодателя, който осигурява работното мястото, работното облекло, създава правилата за работата, на които строителите са подчинени, като осигурява средствата за труд. Правилен е изводът на районният съд, че не е установена и възмездността на труда - работната сила да е престирана срещу уговорено възнаграждение, определено по размер и с месечно плащането му, а е обвързано от конкретен резултат съгласно клаузите на представения граждански договор. Ето защо обоснован е изводът, че между страните не е съществувало трудовоправоотношение, с произтичащите от това права и задължения, предмет на уредба от трудовоправните норми, което да обусловя тяхното приложение, вкл. и императивната норма на чл. 62, ал.1 КТ. Поради тези правилни съображения е прието от районния съд, че в действителност вмененото нарушение не е осъществено от обективна страна. С поведението си "Кънев 2000 „ООД не е консумирал администартивнонаказателния състав на чл.414, ал.3, предл.1-во от КТ, на което основание е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.
Предвид изложеното обжалваното решение, като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
Разноски не се претендират от страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 13/08.03.2021 г., постановено по НАХД № 117/2020 г. по описа на Районен съд - Брезник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/