Решение № 2284 от 21.06.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2284 гр. Пловдив, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20215330112578 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Община Пловдив, ЕИК 000471504, с адрес гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, с която са предявени кумулативно съединени частични искове срещу Община Родопи, ЕИК 000472200, с адрес гр. Пловдив, ул. „Софроний Врачански“ № 1А, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв. като частична от общо 247 554,01 лв., главница, дължима за отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО, представляващи част от уговорената, но незаплатена цена за извършени услуги по приемане и обработване на неопасни отпадъци в Регионално депо за неопасни отпадъци, разположено в землището на с. ***, за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г., и сумата от 500 лв. като частична от общо 38 561,55 лв. закъснителна лихва върху главницата за периода 06.02.2013 г. – 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че Община Пловдив е оператор /собственик/ на Регионално депо за неопасни отпадъци, разположено в землището на с. ***, общ. ***, като на основание чл. 60 и чл. 64 ЗУО на ищеца се дължат обезпечения и отчисления в размер, който за периода до 27.12.2013 г. /когато била приета Наредба № 7 от 19.12.2013 г. на Министъра на околната среда и водите/ бил регламентиран с Наредба № 14 от 15.11.2010 г. на Министъра на околната среда и водите и Министъра на финансите, и ПМС № 207 от 16.09.2012 г. за определяне на размера и реда за отчисленията 1 по чл. 71е ЗУО (отм.). Съгласно тази уредба отчисленията се дължали от общините, като се превеждали по сметка на общината, определена по решение на ОС на регионалното сдружение. В тази връзка се твърди, че с оглед на решение по т. 3 от дневния ред на ОС на Регионално сдружение ***, вл. в сила на 07.12.2012 г., на основание чл. 9 ЗЗД било постигнато съгласие, обективирано с подписите в решението на представители на двете общини, че за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. Община Пловдив ще осигурява приемането на отпадъците на Община Родопи срещу заплащане по фиксирани и посочени в исковата молба цени. Твърди се, че Община Родопи, като ползвател на депото, не била заплатила дължимите суми, които са както следва: за отчисления по чл.60 ЗУО – общо 59 728,51 лв., и за отчисления по чл. 64 ЗУО – общо 187 825,50 лв., или общо дължима главница за отчисления за ползване на депото в размер на 247 554,01 лв. Върху тези суми била начислена закъснителна лихва, в размер и за период до 29.02.2020 г., съобразно приложимата нормативна подзаконова уредба. Излагат се твърдения, че през годините – 15.07.2016 г., 13.12.2016 г. и 15.02.2019 г., на събрания на Регионално сдружение – ***са приемани за сведения отчетите за дължимите отчисления, а кметът на Община Родопи изразявал готовност да заплаща дължимите суми на проведено ОС на 05.12.2013 г., както и с писмо с вх. № 20ОБ-162/30.03.2020 г. се признавало дължимостта на задължение за отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО за периода 2012 г. – 2015 г. Твърди се, че независимо от това и въпреки изпратените покани, плащане не било извършено, макар, че ищцовата община съвестно изпълнявала задълженията си, което обосновавало интереса на Община Пловдив и от предявяване на настоящия иск. По изложените съображения се моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Община Родопи, с който се оспорват исковете по основание и размер. Излагат съображения за гражданскоправния, в частност облигационния характер на правоотношенията между страните, поради което при тяхната уредба приложение следвало да намери ЗЗД. Ответникът сочи аргументи, че процесните задължения, доколкото се дължали под формата на месечни вноски, са периодични плащания и за тях се прилага кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „В“ ЗЗД. В тази насока се излагат съображения за изтичане на краткия тригодишен, както и на дългия петгодишен давностен срок. С оглед на това се прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Твърди се и, че липсват действия, годни да прекъснат давността, вкл. и годно признание на вземането, като в тази насока сочи и съдебна практика. Не бил налице и годен отказ от изтекла давност от страна на Община Родопи. Моли се за отхвърляне на исковата претенция и се претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За уважаване на исковата претенция Община Пловдив следваше да 2 докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на твърдяното облигационно правоотношение между страните, във връзка с ползване от ответната община на депо за отпадъци, собствено на ищеца, и твърдените в исковата молба параметри на това правоотношение – срок на ползване, цена за ползването, респ. размер на месечните отчисления. Ищецът следваше да докаже, че е бил изправна страна по договора, както и размера на вземанията си. По възражението за погасителна давност, ищецът следва да докаже настъпването на основание за спирани или прекъсване на давността, а в условията на евентуалност – че е налице отказ от изтекла давност. В тежест на ответника бе да проведе насрещно доказване на тези обстоятелства, а при доказване на исковата претенция – да установи че е платил претендираните суми.

Съществуването на твърдените от ищеца правоотношения между двете общини не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства. Видно от Протокол от заседание на ОС на Регионално сдружение *** от ***г. представители на общо седем общини, вкл. и на Община Пловдив и на Община Родопи, са подписали решение за определяне на цени за третиране на един тон битови отпадъци, постъпили в Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на село ***, които цени са за експлоатация, инвеститорски контрол, мониторинг, поддържане на пътя и охрана на обекта, както и за отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО, които били съответно 4,77 лв./тон и 15 лв./тон. Определените цени е следвало да се заплащат по предварително определен ред на Община Пловдив от останалите шест общини, вкл. и Община Родопи, за осъществяваната от ищцовата община дейност по управление на Регионалното депо в с. ***, в качеството й на собственик на същото, и по съхранение и депониране на отпадъци на общините във въпросното депо. Обстоятелството, че именно Община Пловдив е собственик на депото и следва да осъществява посочените дейности, за което и се дължат и утвърдените с решението цени за тон битови отпадъци, се потвърждава още с Протокол от***г. от заседание на ОС на Регионално сдружение – ***, на което е взето решение за закриване на сдружението, и Протокол на ОС от същата дата, на което е създадено Регионално сдружение за управление на отпадъците – Пловдив (РУСОПловдив). Видно от съдържанието на втория протокол от *** г., Община Пловдив продължава да изпълнява поетите задължение по управление на депото в с. *** и да съхранява и депонира отпадъците на общините, участници в сдружението, за което й се дължат съответните суми за тон битови отпадъци. За отбелязване е, че с прието решене № ***от проведеното ОС на РУСО-Пловдив от ***г. изрично се сочи, че Община Пловдив е собственик на Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на село ***. Видно е още от представените протоколи от ОС на Регионално сдружение – *** от дата 05.12.2013 г., 15.07.2016 г. и 13.12.2016 г., както и от ОС на РУСО-Пловдив от дата 15.02.2019 г. и 15.07.2019 г., данните за натрупани задължения на част от общините са представени от кмета на Община Пловдив и е приемано, че тези задължения следва да бъдат заплатени именно на Община Пловдив като собственик на депото в с.*** и 3 осъществяващ дейността по управление на отпадъците.

Предвид гореизложеното съдът намира за установено твърдяното в исковата молба правоотношение. Същото има облигационен характер, тъй като е възникнало между равнопоставени субекти по силата на взаимно съгласие между тях за съществуването на разглежданата правна връзка. В тази насока приложение следва да намерят общите правила на ЗЗД освен специалните такива на ЗУО. Касателно последните следва да се посочи, че е налице задължение по чл. 60 ЗУО за собствениците на депа за битови отпадъци да предоставят обезпечение, покриващо бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни грижи на площадката на депото, при извършване на дейности по обезвреждане на отпадъци чрез депониране.

Обезпечението се дължи на съответната РИОСВ, на чиято територия се намира депото, като това вземане на инспекцията спрямо задължената община има характер на публично държавно вземане по арг. от чл. 60, ал. 6 ЗУО. С изменение на закона, в сила от 5.03.2021 г., отговорен към РИОСВ за тези отчисления вече е и всеки ползвател на депо за битови отпадъци, който следва да заплати дължимите суми към инспекцията, а ако не стори това срещу ползвателя се издава акт за установяване на публично държавно вземане от директора на РИОСВ. Ако пък е платил сумите на собственика – актът се издава срещу последния, отново от директора на РИОСВ. В приложимата към процесния период редакция на чл. 60 ЗУО (Обн. - ДВ, бр.

53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) обаче задължен към инспекцията е бил само собственикът – в случая Община Пловдив, но не и ползвателя, спрямо когото РИОСВ не е имала вземане. Такова е имала общината – собственик на депото, но това вземане се е основавало на облигационно правоотношение, каквото е настоящото. В същия смисъл е и задължението за отчисления по чл.

64 ЗУО. По изложените съображения съдът приема, че вземането на ищеца спрямо ответника за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. няма публичен характер – такъв има вземането на инспекцията, за което понастоящем отговорят общо собственикът и ползвателят на депото по предвидения в ЗУО ред. Процесното вземането на Община Пловдив срещу Община Родопи е от частен характер и приложение, вкл. и за въпросите на погасителната давност, следва да намерят правилата на ЗЗД.

В тази насока следва да се разгледа възражението на ответника за погасяване на процесното вземането по давност. По общо правило давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. от настъпването на падежа, на който длъжникът е следвало да изпълни.

Съгласно приложимата към 2013 г. НАРЕДБА № 14 от 15.11.2010 г. за реда и начина за изчисляване на размера на отчисленията и разходване на събраните средства за дейностите по закриване и следексплоатационни грижи на площадките на депата за отпадъци (отм., ДВ, бр. 111 от 27.12.2013 г.) съответствие с чл. 71а ЗУО (сега чл. 60 ЗУО) собственикът на депото превежда до 10-о число на текущия месец определените отчисления по чл. 3, ал. 3 (б.м. при извършване на дейност по обезвреждане на отпадъци чрез депониране) за предходния месец. Това задължение на Община Пловдив, като собственик на депото в с. ***, е било обезпечено, като е предвидено 4 ползващите депото общини да й заплащала сумите за отчисления по чл. 60 и чл. 64 ЗУО в срок до 5-то число на месеца, следващ този, за които се отнасят.

Последното е видно от представена по делото справка за процесните задължения на Община Родопи за 2013 г., от която се установява, че падежа на последната вноска за м. декември 2013 г. е на дата 10.01.2014 г., а за предходните месеци е бил на съответното 5-то число на месеца, следващ този, за който се отнася плащането. Следователно процесните вземания за суми за отчисления представляват периодични плащания по смисъла на ТР № 3 от 18 май 2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГКТ на ВКС, тъй като се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт – облигационната връзка между двете общини, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време – ежемесечно, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми – определените единични цени за отчисления за тон депонирани битови отпадъци, като не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В таза насока срокът на погасителната давност за тях е три години, по арг. от чл. 111, б. „В“ ЗЗД и тече от настъпването на падежа за всяко месечно отчисление – 5-то число на месеца, следващ този за който се отнася отчислението.

Разпечатката съдържа 18 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/afb304cc-722b-41a8-a965-cf091958d6e6