Решение № 13396 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13396 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110104558 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

И щ е ц ъ т „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил срещу А. П. Д., осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 824,64 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот - магазин, находящ се в ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 258,25 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 23.01.2025 г., сумата от 31,76 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,83 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.07.2022 г. до 23.01.2025 г., със спестяването на които отвеникът се обогатил без основание за сметка на ищеца.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ по отношение на топлоснабден имот - магазин, находящ се в в ***. Поддържа, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния период са били в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № 0У1 033/08.10.2007 г. на КЕВР. Посочва, че между страните не е сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия, поради което с ползването на топлинна енергия през исковия период ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца. Твърди, че съгласно чл.

40, ал. 1 от Общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадената от продавача данъчна фактура. Посочва, че по силата на договорни отношения с ищеца ФДР „Нелбо“ АД е изготвяло изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение след края на всеки отоплителен период, като за стойността на извършваната услуга за дялово разпределение е издавана фактура.

Поддържа, че въпреки отправената покана № П-8262/07.07.2023 г. ответникът не е заплатил дължимите суми за доставена топлинна енергия и извършена услуга за дялово разпределение, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, че предвид забавата в плащането ответникът дължи и мораторна лихва върху всяка от главниците.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява по разноските на ответника.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника А. П. Д. чрез адв. Д. Х., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че имотът не е топлофициран, поради което през процесния период не е налице реална доставка на топлинна енергия. Излага, че магазинът е със самостоятелен вход и не е свързан с общите части на жилищната сграда, в която се намира и която е топлофицирана отделно от процесния имот. Оспорва да е получавала покана за доброволно плащане от ищеца. Оспорва доказателствената стойност на приложените към исковата молба документи - заявление от 30.11.2009 г., справка от 28.10.2009 г. и акт за разпределение на отопляем обе, като твърди, че са с невярно съдържание. Излага, че в протокола от проведеното общо събрание на ЕС липсват данни за имената й процесния имот и абонатния номер, с оглед на което не е налице съгласие от нейна страна за сключване на договор с топлинен счетоводител. Оспорва фактурите и извлечението от сметки. Оспорва стойността на доставената топлинна енергия за спорния период. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за разноските на ищеца.

Третото лице помагач на страната на ищеца „НЕЛБО“ АД, ЕИК 175367099, взема становище, че дяловото разпределение е извършено законосъобразно.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

Предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи осъществяването на следните факти: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти, като разместването на блага следва да е настъпило без основание. Обогатяването 2 маже да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му, като в конкретния случай с оглед изложените твърдения, ищецът следва да докаже, че е доставил в процесния имот, собственост на ответника, топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с което ответникът се е обогатил, спестявайки дължимата за същите цена и дължимата сума за извършено дялово разпределение.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си или че друго лице е задължено да заплати сумите за топлинна енергия за този период.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи изпадането на длъжника в забава чрез покана и размера на обезщетението за забава.

Между страните не е спорно, поради което и като ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е отделено обстоятелството, че ответникът е собственик на имота за спорния период, като спорен по делото е въпросът дали собственикът се е обогатил като е спестил разход за доставената до имота топлинна енергия и битова гореща вода при твърдения, че имотът не е топлоснабден.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Според §1, чл. 43 от ДР на ЗЕ, „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, както не е спорно, че писмен договор по чл. 149, ал. 1 от ЗЕ между страните не е сключен.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че за собствения на ответника имот - магазинно помещение, представляващо магазин за риболовни принадлежности в ***, с площ от 36 кв. метра (партер дясно), служебно е подадено заявление за откриване на партида и сключване на договор съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, по което е вписан абонатен № 4***. От приетите по делото справки за извършени прегледи на топлопроводна инсталация и протоколи от 1992 г., се установява, че жилищна сграда на ***, е топлофицирана, но в протокола от 30.09.2002 г. от проведено от ОС на ЕС на сграда в режим на етажна собственост на адрес в ***, с един вход, по силата на което ОС на ЕС е взел решение да премине към система на дялово 3 разпределение за сградата, липса посочен имот – магазин, с абонатен номер *** и квадратура 36 кв. метра. По делото не са ангажирани други доказателства, от които да се установи, че имотът - магазин за риболовни принадлежности, е топлофициран. Това не се установява без съмнение и от заключението по изслушаната и приета по делото техническата експертиза, доколкото от заключението се установява единствено, че за абонатен номер 4*** инсталация ***, топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела не е начислявана, както и че в имотът не е осигурен достъп и няма реален отчет, а за процесния период е начислена ТЕ отдадена от сградна инсталация и БГВ на база, без да се установява, че в имота има монтиран водомер и битова гореща вода е потребена въобще.

Действително, съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тази хипотеза, обаче, доказване принадлежността на правото на собственост от ответника не е достатъчно за обосноваване на извод за наличие на неоснователно обогатяване от негова страна за сметка на ищеца. За последното ищецът трябва да установи без съмнение, че ответникът е потребил доставена до процесния имот топлинна енергия и битова гореща вода, но не я заплатил, с което се е обогатил за сметка на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД.

В настоящия случай ищецът не е установил по начин, покриващ стандарта на чл. 154, ал. 1 от ГПК – без съмнение, че имотът е топлоснабден и че неговият собственик се е обогатил за сметка на ищеца спестявайки разхода за потребена топлинна енергия и реално доставена битова гореща вода, поради което предявените искове по чл. 59, ал.1 от ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

При липса на валидно възникнало главно задължение, неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за процесния период върху сумата за топлинна енергия, както и за дялово разпределение.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноските в производството. Същият е сторил разноски за адвокат в размер на 500 лева, платени в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие от 02.06.2025 г., който служи за разписка, удостоверяваща получаване на уговорената сума в брой - т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.

Ето защо, на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 11, ал. 2 във вр. с чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, следва да бъде присъдена сумата от 255,65 евро – разноски за адвокат за тази инстанция.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу А. П. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес в г*** искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 824,64 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот - магазин, находящ се в ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 258,25 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 23.01.2025 г., сумата от 31,76 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,83 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 01.07.2022 г. до 23.01.2025 г., със спестяването на които ответникът се обогатил без основание за сметка на ищеца.