Решение № 1040 от 14.10.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1040 гр. София, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000501004 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 260105/18.09.2020 г. по гр.д. № 297/2019 г. на СГС, I-10 състав, е отхвърлен предявения от Н. Й. С. срещу Т. П. А. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „б“ ЗН за признаване за нищожно на саморъчно завещание, извършено от К. С. П. на 29.11.2011 г.

Със същото решение е отхвърлен предявения от Н. Й. С. срещу Т. П. А. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.10, вр. чл.5 ЗН за признаване за установено правото на ищеца на собственост по силата на наследствено правоприемство от К. С.

П. върху 22/24 ид.ч. от следните имоти:

- недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 673 кв.м. и построените в имота: сграда на един етаж, с идентификатор ***, с площ от 24 кв.м., - жилищна сграда, еднофамилна, на два етажа, с идентификатор ***, с площ от 72 кв.м.,

- жилищна сграда, еднофамилна, на един етаж, с идентификатор ***, с площ от 72 кв.м.,

- сграда на един етаж, с идентификатор ***, с площ от 4 кв.м.

С решението са намалени с 1/2 част завещателните разпореждания, извършени 1 от К. С. П. със саморъчно завещание от 29.11.2011 г., направено в полза на Т. П. А. , като е възстановена на основание чл.30 ЗН запазената част на Н. Й. С. в размер на 1/2 част от наследството на К. С. П., по иска с правно основание чл. 30 ЗН, предявен от Н.

Й. С. срещу Т. П. А..

С решението е признато за установено по отношение на Т. П. А., по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.30 ЗН, че Н. Й. С. е собственик по силата на възстановена запазена част от наследството на К. С. П., на 11/24 ид.ч. от следните недвижими имоти:

- сграда на един етаж, с идентификатор ***, с площ от 24 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор ***

- жилищна сграда, еднофамилна, на два етажа, с идентификатор ***, с площ от 72 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор ***

- жилищна сграда, еднофамилна, на един етаж, с идентификатор ***, с площ от 72 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор ***

- сграда на един етаж, с идентификатор ***, с площ от 4 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор ***,

Отхвърлен е иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 30 ЗН, предявен от Н. Й. С. срещу Т. П. А. в частта му за установяване на правото на собственост на ищеца върху 11/24 ид.ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 673 кв.м.

С определение от 13.01.2021 г. е отхвърлена молба на Н. Й. С. за допълване на решението от 18.09.2020 г.

Въззивни жалби против първоинстанционното решение са депозирали и двете страни.

Ищецът Н. Й. С. е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.42, б. „б“ ЗН за признаване за нищожно на саморъчно завещание, извършено от К. С. П. на 29.11.2011 г.; в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че Н. Й. С. е собственик върху 22/24 ид.ч. от описаните в решението четири сгради, както и в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че Н. Й. С. е собственик върху 22/24 ид.ч. и 11/24 ид. ч. от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** с площ от 673 кв.м.

Ищецът поддържа, че СГС допуснал съществени процесуални нарушения.

Основал решението си на доказателства, които ищецът поискал да бъдат представени от ответника в оригинал (саморъчно завещание), на основание чл. 183 ГПК и това не било сторено, поради което намира, че процесното завещание не е доказано да съществува, поради което и СГС незаконосъобразно отхвърлил главните искове.

На следващо място поддържа, че в частта, в която СГС се е произнесъл относно собствеността върху поземлен имот с идентификатор *** с площ от 673 кв.м. е недопустимо, тъй като ищецът никога не е предявявал такъв иск.

Предвид изложеното моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваните 2 части като недопустимо и неправилно и главните искове да бъдат уважени.

Ответникът Т. П. А. е депозирал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който излага доводи за неоснователността й. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Ответникът Т. П. А. е депозирал и въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в частта му, с която са намалени завещателните разпореждания, извършени от К. С. П. със саморъчно завещание от 29.11.2011 г. и е възстановена на основание чл. 30 ЗН запазената част на ищеца в размер на ½ част от наследството на К. С. П., както и в частта, в която е признато за установено, че ищецът е собственик на 11/24 ид.ч. от четири сгради. Поддържа, че в обжалваната част решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Съдът не се произнесъл по всички оспорвания и възражения. Решението било постановено при неясна и нередовна искова молба. Вещните искове били и недопустими поради липса на правен интерес у ищеца за установяване право на собственост върху идеална част от имотите по исковата молба, тъй като К. С. П. приживе се бил разпоредил с тях в полза на Н. В.

В., поради което решението в тази му част било недопустимо. Неправилно съдът приемал, че приживе К. П. се е разпоредил само с поземления имот. Съдът не обсъдил възражението, че Н. В. придобила на основание чл. 92 ЗС – по приращение и всички изградени върху земята постройки, щом те изрично не били изключени от прехвърлителната сделка и се позовава в този смисъл на Решение № 96/17.07.2015 г. по дело № 4669/2014 г. на ВКС, I-во г.о. След 2011 г. по волята на страните (по заем за послужване) ищецът и майка му станали държатели на сградите, а владелец била Н. В.

– в този смисъл имало писмени доказателства и свидетелски показания на В. В.. От тях се установявало, че е имало такава уговорка и в патримониума на К. П. при смъртта му не са се включвали сградите в поземлен имот с идентификатор ***.

Ищецът Н. Й. С. е депозирал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал.

1 ГПК, в който излага доводи за неоснователността й. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Ищецът Н. Й. С. е депозирал и частна жалба против определението по чл. 250 ГПК, като е посочил, че изрично е заявил по делото, че предявява установителни искове и относно гараж с площ 20 кв. м., построен в имот с идентификатор ***, а съдът, без да му е дал указания в доклада по делото, че следва да докаже съществуването на такава постройка, отказал да се произнесе по иска, тъй като такава не се установявало да съществува според кадастралната скица, представена по делото. Моли обжалваното определение да бъде отменено.

Отговор на частната жалба е депозирал Т.А. с доводи, че с исковата молба не е бил предявен иск за собственост относно гараж. Липсвали и данни по делото такъв да съществува. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

По въззивните жалби

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на 3

ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Установява се наличие на правен интерес у ищеца по предявените установителни искове:

Налице е правен интерес у ищеца да иска прогласяване нищожност на завещанието на К. П., тъй като твърди да е единствен наследник по закон на К. П. и нищожното завещание не би изключвало наследяването по закон, т.е., уваженият иск за нищожност би рефлектирал в правната му сфера. Съответно първоинстанционното решение по този иск е постановено по допустим иск и също е допустимо.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя Т.А., че решението е недопустимо в частта по исковете за собственост върху четири сгради на основание наследствено правоприемство, тъй като ищецът Н.С. нямал интерес да ги предяви, защото същите сгради приживе на наследодателя К. П. били прехвърлени от него на Н.

В.. Дали последното обстоятелство е вярно или не е въпрос по съществото на спора, а не обуславя правния интерес на ищеца, съотв. допустимостта на исковете и решението по тях. Правният интерес на ищеца се обуславя от направените от него твърдения в исковата молба, че е собственик на процесните четири сгради, а ответникът оспорва това негово качество като сам претендира да е техен собственик. Наличието на спор за собствеността между страните обуславя и правният интерес от предявяване на положителни установителни искове срещу ответника. Както бе посочено, дали ищецът е собственик на соченото от него основание е въпрос по съществото на спора, а не на неговата допустимост.

Основателно е обаче оплакването на жалбоподателя Н.С. за недопустимост на първоинстанционното решение по отношение главния и евентуалния искове за собственост върху поземлен имот с идентификатор *** с площ от 673 кв.м.

С исковата молба или по-късно такива искове не са предявявани от ищеца, поради което произнасяйки се по тях съдът е излязъл извън предмета на спора, като е нарушил диспозитивното начало, поради което и решението му в тази част е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството в тази част - прекратено.

Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата си молба, уточнена с молба от 05.05.2021 г. пред САС, ищецът Н.С. твърди, че е единствен наследник по закон на дядо си К. С. П., който починал на 01.01.2018 г., тъй като дядо му не оставил други наследници. Дядо му обаче оставил саморъчно завещание в полза на ответника Т. П. А., обявено от нотариус А. Д. с протокол рег. № 26/26.01.2018 г. Ищецът е поддържал, че посоченото саморъчно завещание на К. П. е нищожно – не е написано ръкописно от завещателя и не е подписано от него. Искал е да бъде прогласена нищожността на завещанието, както и да бъде признато правото му на собственост върху собствени на наследодателя имоти, а именно върху 22/24 ид.ч. от разположените в ПИ с идентификатор *** по ККР, находящ се в гр. ***, ул. ***“ № 7 четири сгради, а именно:

- сграда на един етаж, с идентификатор ***, с площ от 24 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор ***

- жилищна сграда, еднофамилна, на два етажа, с идентификатор ***, с площ от 72 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 4

***

- жилищна сграда, еднофамилна, на един етаж, с идентификатор ***, с площ от 72 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор ***

- сграда на един етаж, с идентификатор ***, с площ от 4 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор ***.

В уточнителната молба от 05.05.2021 г. ищецът е пояснил, че К. П. е придобил недвижимия имот и сградите върху него по дарение, спогодбен протокол и по давност, за което представя доказателства.

При условията на евентуалност – в случай, че искът по чл.42 ЗН бъде отхвърлен, ищецът е искал да му бъде възстановена запазената част от наследството на наследодателя К. П., която е накърнена с процесното завещание – 1/2, както и да бъде признат за собственик на имотите, притежавани от наследодателя, съобразно възстановената запазена част от наследството му, или 11/24 от описаните по-горе четири сгради.

Ответникът Т. П. е оспорвал исковете. Твърдял е, че документът, представляващ саморъчно завещание, отговоря на изискванията на закона и е написан и подписан от завещателя. Поддържал е, че исковете за собственост са недопустими с твърдението, че у ищеца не е налице правен интерес от установяване на собственост по наследство върху идеална част от имотите, тъй като наследодателят приживе се е разпоредил с тях в полза на трето за процеса лице – Н. В. В.. С нотариален акт от 2011 г. К. П. й прехвърлил собствеността върху поземления имот, върху който са построени сградите, а последните тя придобила на принципа на приращението, тъй като същите не били изрично изключени от продажбената сделка. Тя ги придобила и на основание давностно владение. Поддържал е още, че приложим е чл. 30, ал. 2 ЗН и ищецът не можел да иска намаляване на завещателното разпореждане, защото не е приел наследството по опис. Следвало да се приложи и чл. 36, ал. 1, предл. второ ЗН.