Решение № 21 от 30.01.2026, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 578/2024
- Вид
- Решение № 21
- Подписан
- 30.01.2026
- Състав
- ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26,ал.1,пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26,ал.1,т.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26,ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55,ал.1,пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.144,ал.3,т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл.146,ал.1 · Закон за защита на потребителите
- § 13,т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.58 · Закон за кредитните институции
- чл.25,ал.2 · Семеен кодекс
- чл.294,ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 21 гр. Ловеч, 30.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20244300100578 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.1, чл.55 от ЗЗД,във вр.с ЗПК.
Съдът е сезиран с искова молба от В. С. П., чрез адв.И. С.-АК-Перник, срещу „Банка“ДСК“АД(преди ЕАД) с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление в гр.София, п.к.1036, р-н „Оборище“, ул.“Московска“№19, представлявана от главния изп.директор Т. Х. и изп.директор Д. Н. Н.-И., с посочено правно основание чл.124 от ГПК.
Излага,че на 24.01.2008г., в гр.Ловеч, сключил с „Банка ДСК"АД с ЕИК 121830616 Договор за ипотечен кредит, с който банката се е задължила да му предостави в заем сумата 50 000лв., за срок от 300м.,при лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“(Приложение 2 към договора). Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 4,19 %, стандартната надбавка - 4,80 процентни пункта,като е намалена с отстъпка от 0,50 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 8,49%. Падежната дата за месечните вноски е 16то число. Кредитът е обезпечен с учредена в полза на банката договорна ипотека на поземлен имот, намиращ се в стопански двор в землището на с. П., общ. Ловеч, представляващ имот № 001005, с ЕКАТТЕ 58150, с площ от 1956 кв.м, заедно с построеният в него свинарник със застроена площ от 300кв.м. В чл.11 от договора страните са удостоверили,че и съпругата на В. П. - Г. Т. П., е уведомена за кредита и й е известно, че носи солидарна отговорност за издължаването му на основание чл.25,ал.2 от СК, както и че за обезпечение на кредита ще се учреди ипотека върху общ имот.
1
Вписано е,че неразделна част от договора са Общи условия и Тарифата на банката(Приложение 3 към договора), но въпреки това не са му предоставили Приложения 2 и 3 към Договора. Предоставили му Общите условия, но в нечетлив шрифт - между 6 и 8.Представили и Погасителен план,от който само може да се види коя е първата и коя е последната падежна дата информация,която не присъства в договора. Погасителният план е подписан само от него,а договорът - от него и съпругата му.
Твърди,че в съдържанието на договора за кредит не е посочена цел,за която е сключен и този пропуск на банката води до нищожност на основание чл.26 от ЗЗД на целия договор.
Нищожни и съотв.недължими са и уговорените лихви и такси. Твърди,че е сключил договора в качеството на потребител и затова се ползва от предвидената защита в ЗЗП.
Смята,че е приложима и нормата на чл.58 от ЗКИ по отношение предвидените реквизити на договора за кредит.Възразява,че при сключването на договора не е получил достатъчно конкретна информация за начина (метода), по който банката може едностранно да промени размера на възнаградителната лихва,съотв. на базовия лихвен процент(БЛП). Развива,че създадената от банката Методология не е част от договора за кредит,поради което не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл.143 от ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.144,ал.3,т.1 от ЗЗП. Уговорката в договор за кредит, предвиждаща възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП.Позовава се на чл.7 от договора,който предвижда,че за кредита се заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма ДСК УЮТ(Приложение № 2 към договора). Предпоставките за едностранна промяна от банката на БЛП и таксите са посочени и в чл.25.3 от Общите условия,които са изписани в прекалено ситен шрифт.Методологията, начинът на определяне на базовия лихвен процент и таксите съдържат компонентни, които са пряко производни от чисто пазарни фактори (междубанкови лихвени индекси Leonia, Euribor, Libor), но включват и твърде общи компоненти, които не са достатъчно ясно определени в Общите условия, в договора за кредит, не са определяеми и по друг точен начин, не дават възможност да се предвиди кой точно икономически показател ще съобрази банката при промяната на БЛП и таксите.
Твърди,че липсва яснота за методиката и математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранната промяна на лихвата, липсва обвързаност на конкретния размер на повишението на лихвата с размера на покачване на индекса. В тези клаузи не се съдържа ясно и разбираемо за средния потребител описание на начина, по който, при настъпили изменения в съответния финансов индекс, ще се формира новият базов лихвен процент. Липсата на такава конкретна методика или формула, алгоритъм, определящ трайно съотношението между изменението и изброените пазарни лихвени индекси, създава възможност при наличие на предвидените в Общите условия изменения на променливата компонента, банката - кредитор произволно да променя размера на лихвата по кредита. Може да определи произволно начина на изчисляване на базовия лихвен процент и едностранно да определи съдържанието на договора. Твърди,че тези клаузи са сключени в нарушение на принципа за добросъвестностност, създават значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията и са във вреда на кредитополучателя в качеството му на потребител. Затова приема тези клаузи от договора и 2
Общите условия за нищожни,като неравноправни на основание чл.146,ал.1 от ЗЗП.Позовава се на съдебна практика-на ВКС -Решение № 50053/18.07.2023г. по т.д.№614/2022г. на ІІ ТО на ВКС, Решение №168/29.01.2021г. по т.д.№2184/2019г. на ІІ ТО на ВКС, Решение №95/13.09.2016г. по т.д.
№240/2015г. ІІ ТО на ВКС,както и практиката на Съда на Европейския съюз- Решение от 14.03.2013 г. по дело С-415/11; Решение от 26.01.2017 г. по дело С-421/14; Решение от 09.07.2020 г. по дело С-452/18; Решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13; Решение от 26.02.2015 г. по дело С143/13; Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17; Решение от 09.07.2020 г. по дело С-452/18 и др.
В този смисъл е и трайната и последователна практика на ВКС- Решение №77/22.04.2015г. по гр.д.
№4452/2014 г. на ІІІ ГО на ВКС,Решение №424/02.12.2015г. по гр.д.№1899/2015г. на ІV ГО на ВКС, Решение №51/04.04.2016г. по т.д.№504/2015г. на ІІ ТО на ВКС,Решение №95/13.09.2016г. по т.д.
№240/2015г. на ІІ ТО на ВКС, Решение №205/07.11.2016г. по т.д.№154/2016г. на І ТО на ВКС, Решение №165/02.12.2016г. по т.д.№1777/2015г. на І ТО на ВКС и др.,където са приети предпоставките за определяне за неравноправна на договорна клауза.Следва да : 1. да не е индивидуално уговорена; 2. да е сключена в нарушение на принципа за добросъвестностност; 3. да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4./ да е сключена във вреда на потребителя.
Твърди,че при сключване на договора не е получил предварително достатъчно конкретна информация за търсените от него такси. Не е посочено какви суми се дължат за такси и за каква услуга,поради което счита,че банката е нарушила и разпоредбата на чл.58,ал.1,т.1 и ал.2 от ЗКИ.
Обяснява,че въз основа на издадено на 25.01.2018г. от банката Извлечение от счетоводните книги, се установява,че до 16.12.2016г. са погасени всички претендирани от него суми, месечната вноска е над 480лв., а не посочената в Погасителния план от 402,28 лв. Погасил е 107 вноски, които ако се изчислят съобразно първоначално уговорената вноска по кредита се получава внесена сума от 43 043,96лв.
По Извлечение от счетоводните книги банката е подала Заявление по чл.417 от ГПК и е образувано ч.гр.д.№203/2018г. по описа на РС -Ловеч, където срещу ищеца са издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 48 336,89лв.- главница, ведно със законна лихва от 26.01.2018г. до окончателно изплащане на вземането.Установява се,че за 10 год. са погасени само 1 663,11лв. от главницата. По договорната лихва е погасена сумата 4693,49лв. за периода от 30.02.2016г. до 25.01.2018г., 68,60лв. е санкционна лихва за периода от 25.01.2017г. до 25.01.2018г., 3871,01лв.- заемни такси, 1 139,40 лв. държавна такса и 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
С издадените ЗНИ и ИЛ банката е подала Молба за иницииране на изпълнително производство с вх.№001343/14.02.2018г. по описа на ЧСИ И. Л., с рег.№ 903 в КЧСИ и район на действие ОС - Ловеч, където е образувано е изп.д.№136/2018г. Излага хронологията на развилите се отношения между страните.
По принудителното изпълнение на 05.11.2018г. П. е сключил извънсъдебно споразумение с банката, с което е приел до 20-то число на месеца да заплаща по 500лв. за срок от 17 месеца, в който период изпълнителното дело ще се спре(чл.8). Посочено е,че към тази дата се дължат следните суми: 42 036,89лв. главница, ведно със законна лихва от 26.01.2018г., която към 05.11.2018 г. е в размер на 3 740,32 лв.; 4 762,09лв. - наказателни лихви; 3 886,38 лв. - заемни такси ( 3 в по-голям размер са от присъдените); 3 229,90лв.-съдебни разноски; 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Общият размер на задължението е 57 805,58лв.
На 02.09.2020г. е сключил второ извънсъдебно споразумение,в което е прието да заплаща до 20-то число на всеки месец по 500лв. за срок от 12 месеца, в който период изпълнителното дело ще се спре.Към датата на сключване на споразумението е вписано,че се дължат сумите: 32 354,79лв. главница, ведно със законна лихва от 26.01.2018г., която към 02.09.2020г. е 10 262,68лв.; 4 762,09лв.- наказателни лихви; 3 916,52лв. - заемни такси (които продължават да се увеличават); 3941,90лв.-съдебни разноски; 150лв. юрисконсултско възнаграждение.Обща та сума за пълно погасяване е 55 387,98лв.-или намаление на главницата с 9 682,10лв., но с нарастване на сумата за пълно погасяване с 2 417.60лв. за периода от 05.11.2018г. до 02.09.2020г. Не са посочени плащания, а има и увеличение по другите задължения.
На 25.02.2022г. е сключил трето извънсъдебно споразумение, по силата на което ще заплаща до 20-то число на всеки месец по 500лв. за срок от 14 м., през което време изпълнителното дело ще се спре. Посочено е, че към сключване на споразумението дългът е в следния вид: 24 023.83лв. главница, ведно със законна лихва от 26.01.2018г., която към 25.02.2018г. е в размер на 14 507,38лв.; 4 762,09лв.- присъдена лихви; 3 931,45лв.- заемни такси(не спира увеличението им); 4 503,10лв.- съдебни разноски и 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така за пълното погасяване на задължението е посочена сумата 51 877,85лв., като главницата е намаляла с още 8 330,96лв., а общата сума е намаляла с 3 510,13лв. за периода от 02.09.2020г. до 25.02.2022г.,без да са посочени плащания по други задължения и при установено увеличение на други.
От тази хронология се установява,че е платил минимум 43 043,96лв. до предсрочната изискуемост, без да се отчита едностранното увеличение на вноската от Банката и на такси по кредита, прибавяйки и такси по погасителния план 1 338,82лв. и платени суми след образуване на изпълнителното дело за главницата,които са 18 013,06лв., или платени са поне 62 395,84 лв.Тази сума надхвърля получения кредит.
По изложените съображения моли да се приеме за установено, че Договор за ипотечен кредит от 24.01.2008г, сключен между „Банка ДСК" АД и В. С. П. с ЕГН **********, е недействителен, поради липса на посочена цел на кредита, както и че „Банка ДСК" АД следва да възстанови на В. С. П. платените над получената като главница суми, преведени за погасяване на задълженията по кредита, в размер на сумата 25 500лв., която предявява като частичен иск от общата претендирана сума от 51 526,79лв., по Договор за ипотечен кредит от 24.01.2008г.