Решение № 1986 от 20.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1986 гр. Варна, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Дияна Димитрова като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20213110114491 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от ГР. СТ. АЛ. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „***, срещу „ЗАД Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лв. – частичен иск от сума в общ размер на 388,32 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица № 47041917810000109 от 27.02.2019 г. за нанесени щети по заден ляв калник на застрахования лек автомобил „Ситроен Ц3“ с рег. № *** от реализирано в гр. Варна, на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“, застрахователно събитие, установено на 24.02.2020 г., за което е образувана застрахователна претенция под № 5104000-00753/20/24.02.2020 г. (щета № 470419202009365), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.10.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

По твърдения в исковата молба, между страните бил сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“, клауза „Пълно каско“, за собствения на ищеца лек автомобил „Ситроен Ц3“ с рег. № ***, обективиран в застрахователна полица № 47041917810000109 от 27.02.2019 г., със срок на действие от 27.02.2019 г. до 27.02.2020 г. Застрахователната премия по договора била разсрочена на четири вноски, който били заплатени изцяло.

Автомобилът бил паркиран на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“ в гр.

Варна, като, отивайки към автомобила на 24.02.2020 г. около 08:30 ч. ищецът установил, че бил увреден заден ляв калник на превозното средство. На 24.02.2020 г. ищецът уведомил застрахователя за събитието, за което била образувана застрахователна претенция под № 51-04000-00753/20/24.02.2020 г., направен бил оглед и заснемане на автомобила и съставен опис, в който 1 като увреден детайл бил посочен заден ляв калник на МПС. За тези вреди ищецът не е получил застрахователно обезщетение. Счита, че дължимото такова възлиза на 388,32 лв.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения частичен иск и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Й.А., поддържа частичния иск и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва сключването на процесния застрахователен договор, както и уведомяването му за настъпило застрахователно събитие, за което била образувана претенция № 51-04000-00753/20/24.02.2020 г. (щета № 470419202009365). Оспорва твърденията, че ищецът бил собственик на застрахования автомобил. Поддържа, че при извършения оглед на място било констатирано, че увреденият детайл бил увреден и при сключване на договора, поради което по щетата бил постановен отказ за изплащане на обезщетение. Изтъква, че в рамките на действието на застрахователния договор ищецът регистрирал при него седем отделни щети, всяка от които била установена единствено с декларация и настъпила при декларирани идентични обстоятелства, докато МПС било в паркирано състояние, като по две от щетите вече били заведени три съдебни дела. Поради тези обстоятелства счита, че било налице злоупотреба с право от страна на ищеца.

Отделно оспорва размера на иска с твърдения, че нямало доказателства за извършени разходи за ремонт и търсената сума била определена произволно, както и че същата значително надвишавала стойността на вредите, ако се установи настъпването на такива.

С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска и претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Предварително депозира писмена молба, с която поддържа отговора и направеното в него искане, представя списък по чл. 80 ГПК и прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, клауза „Пълно каско“, с предмет лек автомобил „Ситроен Ц3“ с рег. № ***, обективиран в застрахователна полица № 47041917810000109 от 27.02.2019 г., със срок на действие от 27.02.2019 г. до 27.02.2020 г., застрахователната премия по който е заплатена изцяло. Това обстоятелство се потвърждава и от приложената по делото полица (л. 5). От съдържанието на полицата е видно още, че застрахователният договор е сключен при основно покритие „Пълно Каско“ и уговорено „Дозастраховане след всяка щета“, както и допълнителни 2 покрития „Помощ на пътя (асистанс)“ и „Щети без документ“. Така уговорените клаузи са съобразени и при определяне на дължимата застрахователна премия в размер на 337,37 лв. с вкл. ДДС, в която е включена надбавка от 20% като завишение за допълнителното покритие „Щети без документ“. В полицата няма отразяване на констатирани повреди и липси на МПС при сключване на договора.

От приложеното свидетелство за регистрация част I на МПС (л. 110) се изяснява, че ищцата Г.А. (с предишно фамилно име М.) е регистрирана като собственик на застрахования автомобил от 27.02.2014 г.

Безспорно между страните е още, че ответното дружество е уведомено за настъпване на процесното застрахователно събитие и за същото е образувана претенция № 51-04000-00753/20/24.02.2020 г. (щета № 470419202009365).

Видно от приложеното заявление (л. 44), щетата е декларирана от ищцата като настъпила на 24.02.2020 г. на паркинга на м-н „Мосю Бриколаж“ в гр. Варна, докато автомобилът е бил в паркирано състояние, сред реда на други паркирани МПС. В графата за описание на събитието е отразено, че при отиване към автомобила на 24.02.2020 г. около 8:30 ч., ищцата е установила увреждане на неговия заден ляв панел. Конкретни документи за установяване на така декларираното събитие не са представени към заявлението. В същото е отразена банкова сметка, по която да бъде изплатено застрахователното обезщетение.

От представения опис на претенция (л. 43), съставен от експерт при ответното дружество, се установява, че по образуваната щета на 24.02.2020 г. е извършен оглед на застрахования автомобил, при който е констатирано увреждане на калник заден ляв с отразена лека степен на деформация и начин на възстановяване чрез боядисване на детайла с основен цвят боя.

Не е спорно, че по щетата е постановен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. Видно от съдържанието на отказа (л. 42), същият е мотивиран с обстоятелството, че наличните увреждания по претенцията са констатирани при застраховане на МПС, респ. с приложението на клаузата на чл. 4.1. от Общите условия (л. 41).

Ангажирани от ответника са и копия от влезли в сила съдебни решения по водени между страните други дела за заплащане на застрахователни обезщетения по същия застрахователен договор, съдържанието на които решения се потвърждава от служебно извършена справка в деловодната система на ВРС, както следва:

- решение по гр.д. № 2265/2020 г. на ВРС, с което е присъдено на ищцата застрахователно обезщетение от 242,40 лв. за щети по облицовка задна броня и лайсна задна броня цяла на застрахования автомобил от установено на 04.07.2019 г. застрахователно събитие – увреждане от неизвестно МПС, докато автомобилът е бил паркиран в гр. Варна, ж.к. “***”, бл. 142;

- решение по гр.д. № 14457/2019 г. на ВРС, с което е присъдено на ищцата застрахователно обезщетение от 10 лв. – частичен иск от общо 770,84 лв. за щети по преден десен калник, предна дясна врата и задна дясна врата на МПС от установено на 29.05.2019 г. застрахователно събитие – умишлени действия на неизвестни трети лица, извършени докато автомобилът е бил паркиран в гр. Варна, ул. „***“ № 36;

3

- решение по гр.д. № 6814/2020 г. на ВРС, с което е присъден на ищцата остатъкът от дължимото застрахователно обезщетение в размер на 565,63 лв. за щетите от събитието на 29.05.2019 г.

В полза на ответната страна са издадени и 9 бр. съдебни удостоверения, въз основа на които да се снабди с информация от посочени застрахователни дружества за наличие на заведени при тях от ищцата застрахователни претенции за увреждания по собствения й лек автомобил, настъпили в периода на действие на процесния договор от 27.02.2019 г. до 27.02.2020 г.

Въз основа на удостоверенията страната е представила единствено отговор от ЗК „Лев Инс“ АД, според който няма заведени претенции за посочения период при този застраховател (л. 97).

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза (л. 102 и сл.) се установява, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие, определен от вещото лице при съпоставка на описаните от застрахователя и видими на предоставения снимков материал щети по заден ляв калник на застрахования автомобил, е следният: пряк контакт между превозното средство, докато е в паркирано състояние, и обект (твърд предмет), движещ се в близост до него.

Според заключението уврежданията по заден ляв калник не са били налице при застраховането на автомобила (не са видни на изготвения тогава снимков материал). Вещото лице Ал. В. определя общата стойност на необходимия ремонт за отстраняването на тези щети, изчислена по средни пазарни цени към датата на събитието, в размер на сумата от 320,76 лв., включваща: 243 лв. за труд (при средна цена на труда 30 лв. с ДДС/1 нормочас и общо 8,1 часа за извършване на необходимите дейности по монтаж и демонтаж на детайла (1,2 ч.), ремонт (0,8 ч.), боядисване (3,6ч.), тониране (1 ч.) и ускорено сушене в бояджийска камера (1,5 ч.); 43,20 лв. за автобоя (при средна цена за комплект 294 лв. с ДДС и необходимо количество 0,180 л) и 34,56 лв. за допълнителни материали (80% от основните материали за един детайл). При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК автоекспертът пояснява, че е възможно увреждането да настъпи от друго превозно средство, като обичайно този тип увреждане се получава именно при съприкосновение от отварянето на врата на друго МПС, паркирано в непосредствена близост (л. 116).

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал.

1 КЗ за заплащане на част от застрахователно обезщетение за имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило в периода на действие на сключен между страните застрахователен договор за имуществено застраховане на собствен на ищцата лек автомобил.

Същият е допустим, доколкото са налице общите положителни процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.

Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало между страните застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско на МПС“; 2.) настъпване на застрахователно събитие в периода на покрит риск; 3.) причиняване на щети по застрахования 4 автомобил, както и 4.) причинно-следствена връзка между щетите и застрахователното събитие. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В нейна тежест е да установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение. С оглед предприетата от ответника защита срещу предявения иск, той носи тежестта да установи фактите, с които обосновава релевираните правоизключващи и правопогасяващи възражения, вкл., че щетите са били налични при сключване на застрахователния договор.