Определение № 56 от 30.01.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. Монтана, 30.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседА.е на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20231600500326 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Производството е образувано след отмяна на определение № 592/09.11.2022 г.,постановено по ч.гр.дело № 397/2022 г.

Съдът е сезиран с възражение, подадено от В. П. и „ Ц. -*“ ЕООД, ЕИК *,представлявано от В. П..

В същото се твърди,че едва на 08.08.22 г. е узнала за издадения изпълнителен лист и издадената Заповед за изпълнение. Поддържа се,че е налице ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение,което е довело до лишаване от правото да оспори същата .

В законоустановения срок не е постъпил отговор от заявителя Н. М. .

С оглед изпълнение на дадените указА.я от САС и след преценка на събрА.те по делото доказателства във връзка с изложеното съдът приема следното :

Срокът по чл. 423, ал. 1 от ГПК тече от момента на узнаването на заповедта за изпълнение - касае се за фактически въпрос, подлежащ на доказване от страната, която го заявява в свой интерес. Длъжникът носи тежестта да докаже момента на узнаване на заповедта за изпълнение. При извършване на преценка за спазване на срока съдът изхожда от твърденията на молителя, представените по делото доказателства за момента на узнаването. При твърдения на молителя за момента на узнаване на заповедта и излагане на основА.е по чл. 423, ал. 1 от ГПК съдът има правомощие да направи преценка за спазването на срока за депозиране на възражението и въз основа на изявленията на молителя при условие, че същите са подкрепени от данните по делото.

В настоящата хипотеза съдът намира,че възражението е подадено след изтичане на законоустановения срок,като съображенията за това са следните:

Безспорно се установява от събрА.те по делото доказателства,че по молба на взискателя е образувано изп.дело № 29/2018 г. по описа на ЧСИ А.В. ,по което обаче не са предприети никакви действия,включително и не са изпращА. призовки за доброволно изпълнение поради невнасяне на дължимите такси.

1

На жалбоподателя бяха дадени указА.я да представи доказателства относно датата на узнаване или да поиска събиране на относими такива.С молба от 23.01.2024г. е поискано от съда да събере доказателства, но не са посочени какви точно ,поради което и това искане не може да бъде уважено. В молбата отново се твърди,че на 08.08.2022 г. случайно е узнал за издадената заповед за изпълнение ,но не посочва по какъв повод е станало това .

Съдът намира това твърдение за неоснователно по следните съображения:

На първо място, от приложената молба по ч.гр.дело № 184/2018 г. се установява,че на 20.11.2020 г. в деловодството на съда е постъпила молба от длъжниците, с която молят да им бъде предоставено копие от цялото дело . Действително, няма отбелязване,че такова е предоставено ,но пък от съдържА.ето на молбата би могло да се предположи с доста голяма категоричност,че жалбоподателите са узнали за издадената заповед на тази дата предвид факта,че е посочила именно номера на това ч.гр.дело. Нещо повече,на длъжниците е изпратена молба от взискателя по настоящото дело,с която същият е посочил изрично,че дължимите суми следва да бъдат преведени по посочената банкова сметка .Тази молба е получена на 21.01.2021 г.от длъжниците.Следва да се отбележи също така,че в първоначалната частна жалба възражение от 24.08.2022 г.по в.ч.гр.дело № 299/22 г. жалбоподателите дори не са посочили и дата, на която са узнали за издадената заповед,такава е посочена в последващите уточнения .

Предвид гореизложеното съдът намира,че жалбоподателите не са установили по категоричен начин посочената от тях дата на узнаване 08.08.22 г.,а с оглед материалите по делото съдът намира,че същите са били известени за издадената заповед още на 20.11.2020 г.

Съответно срокът за възражение е изтекъл на 20.12.2020г. Както бе изложено по-горе, процесното възражение е постъпило на 24.08.22г.,т.е. далеч след изтичане на срока за подаване на възражение . А след като това е така,то така депозираното възражение е недопустимо,поради което и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото прекратено като недопустимо.

Предвид гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението по чл.423 ГПК ,подадено от В. П. И „ Ц. -*“ ЕООД, ЕИК *,представлявано от В. П. .

ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧГр.дело № 326/2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2