Определение № 647 от 19.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 647 гр. София, 19.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Димитрина Ангелова като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600793 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

В Апелативен съд - София е депозирана въззивна частна жалба от защитник на осъдения К. А. Ф. срещу определение от 06.06.2024г. по НЧД № 2510/2024г. на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 31 състав, с което е оставена без уважение молбата на Ф. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка от наложеното му по НОХД № 5178/2023г. по описа на Софийски градски съд - Наказателно отделение, 37 състав наказание лишаване от свобода.

В жалбата се изразява несъгласие с преценката на съда, че с поведението си осъденият не е дал доказателства за своето поправяне. В подкрепа на тезата се развиват доводи за спазване от страна на Ф. на режимните изисквания на ЗИНЗС, за полагане на труд от негова страна и дадена награда.

Не на последно място се акцентира и на оставащия срок от 6 месеца до окончателно изтърпяване на определеното му наказание лишаване от свобода.

Моли се атакуваното определение да бъде отменено и постановено друго, с което Ф. бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода.

Жалбата е подадена в законоустановения 7 - дневен срок от активно легитимирано лице, поради което е и допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

1

К. Ф. е осъден на наказания лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 10 000 лева с определение № 180/26.09.2023г. на Софийски градски съд - Наказателно отделение, 37 състав, с което е одобрено споразумение като осъденият се е признал за виновен в извършване на деяние, квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал.2, изр. 2 вр. ал.1, изр. 1, пр.4 вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 НК. Със съдебния акт е приспаднато, на основание чл. 59, ал.1 НК, времето от 15.03.2023г. до 26.09.2023г., през което К. Ф. е бил задържан. Той е постъпил в пенитенциарното заведение на 07.10.2023г. и към датата на произнасяне на първоинстанционния съд в производството по чл. 439 НПК фактически е изтърпял 1 година 2 месеца и 21 дни, от работа - 2 месеца и 18 дни, като остатъкът за изтърпяване на наказанието му е 6 месеца и 21 дни. Както правилно е отчел Градски съд, изпълнена е едната от двете задължителни предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване - фактически да е изтърпян срок, не помалък от ½ от размера на наложеното му наказание.

За да прецени доколко верни са изводите на контролирания съд, че не е налице другата изискуема от чл. 70, ал.1 НК предпоставка - дадени от осъдения доказателства за неговото поправяне, настоящият състав съобрази следното:

Действително, К. Ф. е награждаван, макар и еднократно, със заповед № 029/31.01.2024г. на Началник сектор ЗО „Казичане“ с удължено свиждане за срок от четири часа за афиширани от него положителни трудови прояви, както и с цел съхраняване на връзката с близките. Действително, по време на изтърпяване на наказанието си лишаване от свобода осъденият работи като общ работник последователно в община Своге, Софийски градски съд и „Гробищни паркове“. Полаганият от него труд, обаче, освен сочен от защитата като едно от основанията той да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание, е довел и до други позитиви, облекчаващи неговото положение - редуциране на срока на общия размер от 2 години /намален и с времето на престоя му в арестни помещения/, и до неговото награждаване. Разбира се, не следва да се игнорира афишираното от Ф. позитивно отношение към труда, но то се преценява и в контекста на останалото поведение на осъдения в мястото за лишаване от свобода и постигнатите резултати от корекционната работа с 2 него. Тази преценка се извършва от лицата, пряко ангажирани с възпитателната дейност на всеки един лишен от свобода, които имат и непосредствено впечатление от постиженията при индивидуалната работа и заложените в плана на присъдата цели. Както от първоначалния доклад за К.

Ф., изготвен на 10.10.2023г., така и от този, предоставен по повод молбата му за условно предсрочно освобождане, се установява, че не е налице значим напредък в корекционната дейност и все още са налице проблемни зони, върху които следва да продължи работата на затворническата администрация с него. Те са свързани с отношението на К. Ф. към правонарушението, изразимо в неприемане все още на отговорност за собственото си укоримо поведение и неосъзнаване на мотивите за него, както и в уменията за мислене на осъдения - липса на способност да разпознава и разрешава проблема по законосъобразен начин и неосъзнаване на последиците. Към днешна дата не е снижен и констатираният при постъпване на Ф. в пенитенциарното заведение риск от рецидив, определен в рамките на средните стойности - 52 точки. Все още тези стойности са актуални за риска от рецидив за обществото, което определя, че ресоциализацията на лишения от свобода би била преждевременна, ако жалбата срещу отказа на първостепенния съд да постанови условно предсрочно освобождаване, бъде удовлетворена.

Следва да бъде отбелязано, че мотив за отказа на първия съд да уважи искането на Ф. са данни за предхождаща престъплението, за което понастоящем е осъден, престъпна деятелност. Всъщност съдът некоректно е посочил, че наказателното производство е възобновено без данни за неговия изход – от справката за съдимост е видно, че с решение № 25/02.12.2016г. по КНД № 972/2016г. на Върховен касационен съд производството по НОХД № 811/2016г. на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 8 състав е възобновено, но именно след възобновяване на делото е налице влязло в сила на 14.12.2016г. споразумение по НОХД № 5403/2016г. по описа на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 27 състав, с което К. Ф. е признат за виновен и осъден за осъществено на 12.08.2015г. деяние, квалифицирано като престъпление по 354а, ал.1, пр.4 и пр.5 вр. чл. 18, ал.1 НК. Това обстоятелство, обаче, по никакъв начин не следва да рефлектира върху преценката на съда в производство по глава ХХХV раздел I НПК и да формира направения от контролирания съд извод за висока обществена опасност на осъдения Ф.. Разпоредбата на чл. 439а НПК е достатъчно ясна 3 относно факторите, които следва да бъдат взети предвид при оценката от страна на съда дали са налице доказателства за поправяне на осъдения и тя се базира на поведението на лицето в пенитенциарното заведение, а не на предхождащи изтърпяване на актуалното наказание негови предхождащи престъпни прояви, довели до осъждането му по друго наказателно производство. Този почин на законодателя е напълно резонен, тъй като институтът на условното предсрочно освобождаване се прилага при осъдени с поведение в съответното място за лишаване от свобода, което афишира поправянето му, осъзнаване на извършеното и респективно водещо до поранното му завръщане в социума и неговата интеграция в него.

Въпреки тези уточнения, настоящият състав стои на позицията, че е правилен крайният извод на първостепенния съд да откаже да удовлетвори молбата на К. Ф. да бъде условно предсрочно освободен от остатъка от изтърпяване на наложеното му по НОХД № 5178/2023г. по описа на Софийски градски съд - Наказателно отделение, 37 състав наказание лишаване от свобода.

Воден от изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение от 06.06.2024г. по НЧД № 2510/2024г. на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 31 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4