Решение № 260416 от 11.12.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ- 203 11.12.2020 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Секретар Ани Цветанова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 1967 по описа за 2020 година

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивната жалба от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори Павел Димитров и Мария Масларова-Гъркова, подадена чрез пълномощник ю.к.Незабравка Захариева, против решение № 5/07.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 200/2019 г. по описа на РС-Карнобат.

С първоинстанционното решение Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, с адрес гр.София, бул.“Македония“ № 3, е ОСЪДЕНА да заплати на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 12110788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“ № 51Д, сумата от 411.05 лв., представляващи стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по щета № ***, ведно със законната лихва от 22.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски от 310 лв., като е ОТХВЪРЛЕН иска в частта над присъдената сума от 411.05 лв. до пълния предявен размер от 813.50 лв.

Със същото решение „Пътстрой Бургас“ ЕООД, ЕИК ********* и „ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК *********, са ОСЪДЕНИ да заплатят на Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, сумата от 411.05 лв., представляваща изплатено обезщетение за нанесени на 20.10.2015 г. щети на лек автомобил “БМВ“, рег.№ А 7447 КТ, ведно със законната лихва от 22.05.2019 г. до окончателното плащане, и сумата от 150 лв. за съдебни разноски, както и да заплатят по сметка на РС-Карнобат сумата от 50 лв. за държавна такса.

Решението по първоначалния иск е постановено при участието на третите лица - помагачи „Пътстрой Бургас“ ЕООД, ЕИК ********* и „ПСТ Груп“ ЕАД, ЕИК ********* на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.

С въззивната жалба на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителната му част, с която предявеният от застрахователя иск е отхвърлен за разликата над присъдената сума от 411.05 лв. до претендираната сума от 813.50 лв.

В останалата осъдителна част по първоначалния иск, включително и по обратния иск, първоинстанционното решение не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

Въззивникът ЗК „Лев ИНС“ АД изразява недоволство от решението на РС-Карнобат, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част. Според въззивника, районният съд без основание е приел, че процесното ПТП е настъпило в границите на гр.Карнобат, като счита, че този извод противоречи на отразеното в протокола за ПТП, както и на показанията на св.Р., че произшествието е настъпило извън населеното място, които съдът неоснователно не е кредитирал. В тази връзка се сочи, че от протокола за ПТП е видно, че произшествието е настъпило на третокласен път ІІІ-795 км.53+500 м, който не преминава през гр.Карнобат, т.е. извън града, поради което не е налице противоречие между свидетелските показания и протокола за ПТП, като от заключението на САТЕ е видно, че водачът е управлявал със скорост над 60 км/ч при разрешена такава извън населеното място от 90 км/ч.

Според въззивника, ако ПТП е станало в населеното място, вещото лице е нямало да направи това уточнение за разрешената скорост. Сочи се също, че мястото на произшествието е посочено и в уведомлението на водача за настъпване на застрахователното събитие, в което е записано, че след излизане от града автомобилът е попаднал в дупка. Въззивникът се позовава и на писмото на АПИ, в което е посочено, че път ІІІ-795 км.53+500 е част от републиканската пътна мрежа и попада в урбанизираната територия на гр.Карнобат. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да уважи изцяло предявения иск до пълния му размер, ведно със законната лихва. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Агенция пътна инфраструктура, не се взема становище по въззивната жалба.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от третото лице-помагач „ПСТ

Груп“ ЕАД, подаден чред пълномощник ю.к.Башов, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, като се излагат подробни съображения. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно в обжалваната му част. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от третото лице-помагач „Пътстрой Бургас“ ЕООД, не се взема становище по въззивната жалба.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Районен съд –

Карнобат се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.), която разпоредба е приложима на основание §

22 КЗ (в сила от 01.01.2016г.), очертаващ регулиращите правни норми по отменения КЗ за застрахователни договори, сключени преди влизането в сила на новия кодекс.

Първоначално, исковата молба на ЗК „Лев Инс“ АД е била предявена против Община Карнобат за приемане за установено, че общината дължи на дружеството сумата от 813.50 лв. – изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***, за причинени вреди по лек автомобил „БМВ” с рег.№ А 7447 КТ, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1477/2018 г. на РС-Карнобат.

Ищецът е изложил твърдения, че на 20.10.2015 г., около 02.25 ч., на път III-795 км.53+500, водачът В.

Р.е управлявал личния си лек автомобил “БМВ“ с рег.№ А 7447 КТ, като попаднал в необезопасена и необозначена дупка, намираща се на платното за движение и в резултат на настъпилото ПТП на автомобила били нанесени имуществени вреди, които били обезщетени от застрахователя ЗК „Лев ИНС“ АД на основание сключен договор за застраховка „Каско“ с полица № ***652, валидна за периода 28.12.2014 г. – 27.12.2015 г. По образуваната при ищеца щета № *** било определено обезщетение за имуществените вреди в размер на 803 лв., заплатено на собственика на пострадалия автомобил на 10.11.2015 г., като освен изплатеното обезщетение ищецът е направил и ликвидационни разноски в размер на 10лв. На основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.) застрахователят поискал от ответника Община Карнобат, като собственик на пътя, да му възстанови изплатеното застрахователно обезщетение и поради неизпълнение от страна на Община Карнобат, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1477/2018 г. на РС-Карнобат, срещу която длъжникът депозирал в срок писмено възражение, поради което е предявил и установителния иск по чл.422 ГПК.

В писмения отговор ответникът Община Карнобат е оспорила иска с твърдения, че процесното ПТП е настъпило на път ІІІ-795, който е от републиканската пътна мрежа и се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, поради което общината не е собственик на пътя и не е легитимирана да отговаря по иска. Предвид възраженията в писмения отговор, по искане на ищеца ЗК „Лев Инс“ АД и въз основа на издадено на същия съдебно удостоверение, по делото е представено писмо изх.№ 53-00-4944 от 21.05.2019 г. на АПИ, съгласно което път ІІІ-795 е част от републиканската пътна мрежа, а участъкът от км.53+091 до км.54+737 попада в урбанизираната територия на гр.Карнобат, като през 2015 г. Община Карнобат е отказала да сключи с АПИ споразумителен протокол за съвместно финансиране на дейности по РПМ в чертите на гр.Карнобат.

С оглед писмото на АПИ, с нарочна молба от 22.05.2019 г. ищцовото дружество е направило искане на основание чл.228, ал.3 ГПК за конституиране на Агенция „Пътна инфраструктура“ като от ответник по делото на мястото на досегашния ответник Община Карнобат, както и искане по чл.214 ГПК за изменение на предявения установителен иск в осъдителен такъв, като същият да се счита за осъждане на АПИ да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 813.50 лв. – изплатено застрахователно обезщетение по щета № ***, ведно със законната лихва до окончателното плащане.

В съдебното заседание, проведено на 23.05.2019 г., районният съд е прекратил производството по делото по отношение на Община Карнобат, конституирал е АПИ като ответник по делото, приел е направеното изменение на иска от установителен в осъдителен и е разпоредил препис от исковата молба и молбата от 22.05.2019 г. да се изпратят на ответника за отговор в срока по чл.131 ГПК.

В писмения отговор по чл.131 ГПК ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е оспорил иска като неоснователен. Изложени са съображения, че участъкът от пътя, на който е станало ПТП е част от републиканската пътна мрежа и се намира в урбанизираната територия на гр.Карнобат, а като собственик на пътя АПИ е сключила договор за поддържане и ремонтно-възстановителни работи с фирма изпълнител. Твърди се, че пътният участък е бил в отлично състояние след току-що извършен ремонт и няма как наличието на дупка в настилката на пътното платно да е причина за настъпването на ПТП. Направено е възражение за съпричиняване на вредите, като се твърди, че вина за допуснатото ПТП има водача на автомобила, който се е движел в населено място с несъобразена скорост, предвид наличието на пешеходна пътека, изкуствена неравност и пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 30 км/ч.

Ответникът Агенция

„Пътна инфраструктура“ е привлякъл като трети лица – помагачи „Пътстрой Бургас“ ЕООД и „ПСТ Груп“ ЕАД, срещу които на основание чл.219, ал.3 ГПК е предявил евентуални обратни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД – в случай, че АПИ бъде осъдена по главния иск, да бъдат осъдени третите лица-ответници по обратните искове да й заплатят сумата, за която главният иск е уважен, ведно с направените съдебни разноски. Обратните искове са основани на твърдението, че по силата на договор № РД-38-391/28.11.2011 г. АПИ е възложила на „Консорциум Пътно строителство Бургас“ ДЗЗД, в който участници са двете дружества, поддържането и ремонта на пътя, за чиято неизправност се твърди, че е причина за увреждането на автомобила.

В депозираните писмени отговори от „Пътстрой Бургас“ ЕООД и „ПСТ Груп“ ЕАД е оспорен обратния иск на АПИ като неоснователен и недоказан, както по отношение на механизма на ПТП, така и по отношение на предпоставките за ангажиране на отговорността на дружествата по сключения договор. Моли се за отхвърляне на исковете.

Страните по делото са ангажирали писмени и гласни доказателства, както и съдебна автотехническа експертиза, за установяване на твърденията и възраженията си.

След анализ на събраните доказателства, в обжалваното решение районният съд е приел предявеният иск по чл.213 КЗ (отм.) за частично основателен до размера на сумата от 411.05 лв. Съдът е приел за установено наличието на валидно застрахователно правоотношение с ищеца във връзка с процесния автомобил, настъпването в срока на действие на застраховката на ПТП, поради наличието на дупка на пътното платно, в резултат на което на автомобила са причинени щети, които са в причинно-следствена връзка и съответстват на механизма на ПТП, както и заплащането на щетите от ищеца в полза на собственика на автомобила. Прието е, че за тези вреди отговарността е на АПИ, която съгласно чл.30 ЗП е следвало чрез своите служители да поддържа пътя в добро състояние, респ. да обезопаси пътната неравност и да я сигнализира, а в случая такова обезопасяване не е имало, поради което са налице основания за ангажиране регресната отговорност на АПИ към застрахователя-ищец. Съдът е приел, че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като по делото са събрани доказателства, че ПТП е възникнало в рамките на урбанизираната територия на гр.Карнобат, а от приетата