Решение № 2758 от 15.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2758 гр. Пловдив, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330111657 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на ЕС с адрес: ***** представлявана от „Ариете хоум 3“ ЕООД, срещу Ж. Г. А., с която са предявени искове с правно основание чл.422, вр.с чл.415 ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за сумата в размер на общо 836 лева, представляваща непогасени задължения към етажната собственост за поддръжка и управление на общи части и вноски във фонд РО.

В исковата молба се твърди, че ответникът е съсобственик на *** и на *** в етажната собственост. На 22.10.2019, 02.10.2020 г., 26.02.2021г. и 25.05.2021 г. били взети решения на ОС на ЕС, с които се определяли размерите на вноските за поддръжка и управление на общите части и вноските във фонд РО. Ответникът не изпълнил задълженията си за посочения период, поради което било подадено заявление по чл. 410 ГПК и била издадена заповед за изпълнение. В предвидения срок срещу издадената заповед е постъпило възражение от длъжника, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящата искова претенция в срока по чл. 415 ГПК.

Иска да бъде установено, че ответникът дължи сумата. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника не е постъпил отговор на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

1

Налице е идентичност между страните и предмета по предявения от ищеца установителен иск и вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ** по описа на ПРС за 2022г. От страна на длъжника по това дело е постъпило възражение, след получаването на заповедта, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от завеждането на настоящия установителен иск по чл. 422 ГПК, като исковата молба е постъпила в съда в законоустановения едномесечен срок.

От представената по делото справка от Агенция по вписванията се установява, че ответникът притежава правото на собственост върху самостоятелен обект в сградата в етажната собственост- ** на ***, както и 2.564% ид.ч. от самостоятелен обект гараж в сграда, включващо *** на **. Правата са придобити на **. Документът не е оспорен от ответника и установява за целите на настоящото производство притежаването на правата.

С решение от 22.10.2019 г. на ОС на ЕС е определена месечна такса за поддръжка и управление на общите части за следващата една година във фиксиран размер от 18 лева, включваща разходи за обичайна поддръжка на общите части- ел. енергия, осветление, почистване, алейно осветление, поддръжка на асансьор. Взето е и решение за еднократна такса фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 18 лева.

С решение от 26.02.2021 г. на ОС на ЕС е прието да се сключи договор за поддръжка на външните чати, подземните паркоместа и гаражи на комплекса при цена от 10 лева месечно за подземни паркоместа и гаражи, 4 лева месечно за апартамент и 1 лев месечно за фонд „Ремонт и обновяване“. Прието е и решение за вноска в размер на 20 лева във фонд „Ремонт и обновяване“ за входа.

С решение от 25.05.2021 г. на ОС на ЕС е приета твърда месечна такса поддръжка, управление и ремонт в размер на 27 лева за 1 година.

По делото са представени съобщения по ч. 16, ал. 7 ЗУЕС за изготвянето на протоколите, както и протоколи за поставянето на съобщенията на входната врата на сградата в съответните срокове.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Преди обсъждане на релевантните за процеса обстоятелства, следва да се посочи, че в настоящото производство не могат да бъдат разглеждани аргументите за незаконосъобразност и нищожност на решенията на ЕС, на които ищецът основава претенцията си. Предмет на делото не е оспорване на самите решения, за което съществува друг процесуален ред от заинтересованите лица, а това дали съществуват обективираните в издадената заповед вземания в полза на заявителя (ищец в настоящия процес). Съдът в настоящото производство не разполага с правомощия да проверява законосъбразността на решението на ОС, защото за това има изрично предвиден самостоятелен ред за отмяна- чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. В тежест на ответника е да 2 представи доказателства за това, че е поискал отмяна по съдебен ред на взетите решения (доказва се положителният факт на подаване на искова молба и постановеното по нея съдебно решение). От негова страна не бяха наведени твърдения за това да е упражнил правото си да оспори взетите от ОС на ЕС решения. Поради това за целите на настоящото производство решенията на ЕС следва да се считат за стабилизирани. (В този смисъл Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК) По силата на чл. 6 ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС всеки етажен собственик е длъжен да заплаща разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общите инсталации и оборудване и вноските определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, както и да заплаща разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата, поради което и предвид взетите решения исковете се явяват доказани по основание.

Размерът на исковете следва да се определи съобразно взетите от общото събрание решения и периода, за който се отнася претенцията. Така за поддръжка и управление на общите части на сградата и на външните части се дължи сумата от 334 лева съгласно решенията от 2019 г. и 26.02.2021 г. за периода от месец ноември 2019 г. до месец април 2021 г. Въз основа на решението от 2019 г. ответникът дължи и сумата от 18 лева за фонд „РО“ за 2020 г. Съгласно последното решение на ОС се дължи сумата от 324 лева за поддръжка на общи части, външни части и ремонт за периода от месец май 2021 г. до месец април 2022 г. Това решение удостоверява и дължимостта на вноска във фонд „РО“ за 2021 в размер на 20 лева. Общото задължение възлиза на сумата от 696 лева.

За разпределеното на ответника паркомясто се дължи месечна вноска за поддръжка в размер на 10 лева на месец съгласно решение от 26.02.2021 г. За периода от месец март 2021 г. до месец април 2022 г. задължението се равнява на сумата от 140 лева.

Предвид горното искът се явява установен по основание и размер и следва да бъде уважен.

Относно разноските:

При този изход на спора ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, като такива следва да бъдат присъдени за настоящото и заповедното производство.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че Ж. Г. А., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на Етажната собственост на сграда с административен адрес: ***** представлявана от „Ариете хоум 3“ ЕООД, ЕИК 3

205429087, сумата от 836.00 лева- главница, представляваща вноски/такси за поддръжка и управление на общите части на сградата, на външните части на комплекса и на подземни паркоместа и вноски/такси във фонд „Ремонт и обновяване“ за периода *** г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението в съда на 23.05.2022 г. до окончателното изплащане, за които е била издадена Заповед № ** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № **/2022 г. по описа на ПРС,

ОСЪЖДА Ж. Г. А., ЕГН **********, да заплати на Етажната собственост на сграда с административен адрес: ***** представлявана от „Ариете хоум 3“ ЕООД, ЕИК 205429087, сумата от 650.00 лева- разноски по настоящото и заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/П./______________ 4