Решение № 1460 от 25.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1460 гр. Варна, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20233110116688 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Ищцовото дружество „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес: ***, представлявано от управителите Х. М. и П. В., чрез юрисконсулт Б. Т., имейл: ***, тел. ***, е сезирало РС Варна с предявена на дата 28.12.2023 год. искова молба против ответницата Д.

К. К., ЕГН **********, с адрес: ***, с посочено правно осн. 422, ал. 1, вр. с чл. 414 ГПК, цена на иска 317.22 лв. (общ размер), от които: 200 лв. -главница; 13.90 лв. - договорна възнаградителна лихва върху главницата; 103.22 лв. -законна лихва за забава върху главницата. Искането с което е сезиран съда е:

Да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде прието за установено със сила на пресъдено нещо , по отношение на ответника Д. К. К., ЕГН **********, че същият дължи на „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителите Х. М. и П. В., чрез юрк. Б. Т., сумата, за която заповедния съд е издал Заповед № 4278/25.07.2023г., по ч.г.д. № 9409/2023г., по описа на ВРС, XLII-ри състав, а именно:

1.главница по Договор за потребителски кредит в размер на 200.00 лв. (двеста лева), произтичаща от Договор за кредит № 1093254/16.06.2018г., сключен между К. ЕАД и Д. К.

К., ЕГН **********, обезпечен чрез Договор за предоставяне на поръчителство от 16.06.2018г., сключен между А. Т. ЕООД и длъжника, вземанията по които са прехвърлени на А. Б. Б. ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021г.

2.договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договора за потребителски кредит в размер на 13.90 лв. (тринадесет лева и деветдесет стотинки ) за периода от 16.06.2018 г. до 30.09.2018 г.,

3.законна лихва за забава върху главницата Договора за потребителски кредит в размер на 103.22 лв.(сто и три лева и двадесет и две стотинки) за периода от 16.06.2018 г. до 30.09.2018г.

4.както и лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.07.2023г., до окончателно изплащане на вземанията, на осн. чл.422 , ал.1 , вр. чл. 415 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Изрично е посочено, че по образуваното ч.гр.д. № 9409/2023 г. по описа на Районен съд -Варна, 42 състав, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

1

410 от ГПК, на заявителя „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *** са били признати сторените разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 57.54 лв.

(петдесет и седем лева и петдесет и четири стотинки ), съразмерно с уважената част от заявлението.

На основание чл. 78 от ГПК, ищцовото дружество претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50.00 лв.

(петдесет лева ) съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. (сто лева) съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правна помощ.

Моли исковият съд да осъди ответника Д. К. К., ЕГН ********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството-ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д № 9409/2023 г. по описа на Районен съд -Варна и по настоящото производство, на обща стойност от 207.54 лв.(двеста и седем лева и петдесет и четири стотинки ) Исковата си молба ищцовата страна основава на следните твърдени факти и обстоятелства:

Във връзка с Разпореждане № 47304 от 07.12.2023г. по ч.гр.д № 9409/2023г. по описа на РС Варна, 42 състав, с което „А. Б. Б.“ ЕООД били уведомени, че издадената Заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Д. К. К., ЕГН **********, е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок „А. Б. Б. „ ЕООД, ЕИК: *** упражнява законовото си право да предяви иск, с който да бъде признато за установено по отношение на ответника Д. К. К., ЕГН **********, че Д.К. дължи на „А. Б. Б." ЕООД, ЕИК:

*** вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по ч.гр.д. № 9409/2023г. по описа на РС Варна, 42 състав и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

По същество се твърди следното в исковата молба:

Между страните „К.“ ЕАД, ЕИК ***, в качеството си на кредитодател, и Д. К. К., ЕГН **********, в качеството и на кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № 1093254 на 16.06.2018 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние бил всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

В случай, че съдът счете, че договорите не са сключени по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, то „А. Б. Б.“ ЕООД, моли съда да приеме , че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Договорът за потребителски кредит се сочи в исковата молба, че бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство. Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит представлявал договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит били потребителят и кредиторът, като потребител било всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор - всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

2

„А. Б. Б.“ ЕООД, сочи, че било видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит № 1093254 на 16.06.2018г., че по безспорен начин се установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

На следващо място ищцовото дружество е посочило в исковата си молба, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит, според ищцовото дружество, не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновало извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл.

11 и чл. 22 от ЗПК.Твърди се в исковата молба, че длъжникът кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит „К.“ , като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него.

Пълната преддоговорна информация относно кредита била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен е-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора", като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договора, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между „К.“ ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател бил сключен договора, при лихва и условия, подробно уговорени в цитираните по-горе документи.

Твърди се в исковата молба, че при кандидатстването за кредита, ответницата сама избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на „А. Т.“, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ - чрез размяна на електронни изявления.

Ищцовото дружество моли съда да съобрази разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП, която допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие, обобщава ищеца, че можело да се направи чрез тълкуване на т.III.11, вр.т.III.9, б.“а“ от Общите условия към договора за потребителски кредит, съгласно които ако кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се подава с въвеждането на команда : „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail и приемам ОУ и Договора“ на указаното за това място на сайта от кредитополучателя, като с извършване на посочените действия заявлението се счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договорът - приети и подписани от същия.

Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то ищецът счита, че следвало да се приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

На 16.06.2018 г. длъжникът Д. К. К., ЕГН ********** сключила Договор за потребителски кредит № 1093254 на 16.06.2018 с „К.“АД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, по силата на който получила сумата от 200 лв., срещу което се съгласила да върне 3 броя вноски по 71.30 лева в срок до 30.09.2018 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Задължението по договора се погасявало на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.

В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че при забавяне на 3 плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиранена вземането, направени от„К.“ АД.