Решение № 260188 от 31.08.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260188 град Варна,31.08.2020год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РУМЯНА Х. при участието на секретаря ГАЛЯ

ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19180 по описа на ВРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от С.Х.В. с ЕГН **********, притежаваща лична карта № ***, издадена на 23.03.2011 г. от МВР - гр. В., с постоянен адрес:***, действаща чрез адв. К.Т., член на В. адвокатска колегия с личен № *** по карта VAK***, адрес на адвокатска кантора: гр. В., ул. „П. К.“ № *, ет. *, офис *, съдебен адрес:***, офис * СРЕЩУ „О.Ф.Б." ЕАД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор И. Д. М., вписано в агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК ***, осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие на деликт, съизмерими със стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №*** год. по описа на ЧСИ И. С., peг.№***, с район на действие ВОС.

Моли да й бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

Ищцата аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

На 22.06.2010 г. срещу ищцата е инициирано заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК в резултат на което е образувано ч. гр. дело № 9343 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, VII състав.

Въз основа на издадените Заповед № 5461 от 23.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист издадени по ч. гр. дело № 9343 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, VII състав С.Х.В. Е ОСЪДЕНА да заплати на „Б. Д." ЕАД сумата от 11 164,13 лв. - главница, 2 819,68 лв. - договорна лихва върху главницата за периода от 23.01.2009 г. - 22.06.2010 г., 1585,27 лв. лихва /такси закъснение за периода от 03.02.2009 г. до 22.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 22.06.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, дължими съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 22.06.2009г. за размера на дълга на длъжниците по договор за кредит № *** от 10.07.2008 г. сключен между страните, както и сторените съдебно - деловодни разноски по делото от които сумата от 311,38 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 561,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

По молба на „Б. Д." ЕАД и с разпореждане на съдебния изпълнител от 28.12.2010 г. е образувано изпълнително дело № 731 по описа за 2010 г. на ЧСИ И. С., район на действие Варненски окръжен съд, вписан в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с per. № ***, адрес на кантора: гр. В., ул. Б. № *, ет. *.

На 27.09.2013 г. по изпълнителното дело постъпва молба от „О.Ф.Б." ЕАД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор И. Д. М., вписано в агенция по вписванията - Търговски регистър с ЕИК *** с която дружеството уведомява частния съдебен изпълнител, че въз основа на сключен договор за цесия придобива вземането на „Б. Д." ЕАД по изпълнителния лист въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

Поради това счита, че именно „О.Ф.Б." ЕАД е надлежния ответник по спора.

За защита на своите права и интереси ищцата е принудена да ангажира услугите на адвокат, на който е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. за процесуално представителство и защита в изпълнителното производство, за което с молба депозирана на 24.01.2019 г. по делото са представени Договор за правна помощ и консултантско съдействие от 23.07.2018 г. и списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

След няколкократни посещения в кантората на частния съдебен изпълнител, проучване и анализ на делото, от името на ищцата е образувано исково производство срещу „О.Ф.Б." ЕАД за установяване недължимост на вземането по изпълнителния лист, предмет на образуваното изпълнително дело поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

Въпреки настъпилата перемция на производството, взискателя иска налагането на запори и възбрани, а ЧСИ И. С. налага запор на банкови сметки, трудово възнаграждение и пр.

Това налага предявяването на искова претенция, която приключва и към настоящия момент е налице влязло в сила Решение № 3491 от 26.07.2019 г. постановено по гр. дело № 1311 по описа за 2019 г. на Варненски районен съд, 11-ти състав с което е прието за установено, че С.Х.В. не дължи на „О.Ф.Б." ЕАД сумите по гореописаните Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради „перемпция" и погасено по давност право на принудително изпълнение.

Съгласно императивната норма на закона обективирана в чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК при прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на взискателя, а в конкретния случай с влязло в сила съдебно решение е установено, че изпълнителното производство е прекратено при условията на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.

Един от източниците на задълженията е деликтната отговорност, уреден в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, която гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За непозволено увреждане отговорността може да е както на физически така и на юридически лица, съобразно правилата на чл. 49 от ЗЗД.

Съгласно цитираният текст отговорността е в тежест на този (тази организация), които е възложил на свой работник да извърши дейност, в резултат, на която е настъпила вредата. Теоретичната обосновка на отговорността по чл. 49 от ЗЗД се основа на вината от лошия избор на лицето, на което е възложена работата, както и на неупражнен контрол върху дейността му, по повод изпълнението на същата.

Тази отговорност е обективна и безвиновна, за чуждо виновно поведение.

С разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК законодателят е създал общо правило за разноските в изпълнението, като е посочил, че същите са за сметка на длъжника. Със същата разпоредба е предвидил две изключения от това общо правило - когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда и за разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Разпоредбата на чл. 79 ГПК урежда дължимостта на разноските в изпълнението, като предвижда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на случаите, когато делото се прекрати, (освен поради плащане в изпълнителното производство), както и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Тази норма е специална и изброява случаите, в които длъжникът носи отговорност за разноските, направени от взискателя в рамките на принудителното изпълнение, но не урежда процесуалната възможност да се съберат по принудителен ред разноските, направени от длъжника в изпълнението в случай на неговото прекратяване поради недължимост на сумите. Постановлението на съдебния изпълнител не представлява изпълнително основание от изчерпателно изброените в чл. 404 ГПК, поради което съдебния изпълнител не може да присъди разноски и да събере такива от взискателя в изпълнително производство образувано от него (взискателя). Без наличието на изпълнителен титул и при липсата на изрична уредба в процесуалния закон за длъжника да възстанови направените от последния разноски в прекратеното изпълнително производство съдебният изпълнител не може да пристъпи към събирането на такива по принудителен ред.

Така за длъжника остава възможността да установи вземането си по исков ред, поради това, че направените от него разноски имат характер на вреди, претърпени от длъжника и въз основа на влязлото в сила съдебно решение да се снабди с изпълнителен лист, въз основа на който да събере по принудителен ред дължимите му се разноски.

Гореописаните разноски в размер на 500,00 лв., които длъжникът по изпълнителното производство е сторил се явяват необходим разход във връзка със защитата по него.

С оглед на горното в полза на С.Х.В. възниква вземане в размер на 500,00 лв. представляващо: претърпени имуществени вреди в посочения размер, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изп. дело № 731 по описа за 2010 г. на ЧСИ И. С..

Съгласно чл. 127, ал. 2 от ГПК и в случай, че ответната страна желае да заплати доброволно размерът на настоящата осъдителна претенция, ведно със сторените разноски в същото, може да бъде извършено по следната банкова сметка ***:ТБ „Д."ЕАД IBAN *** /Специална адвокатска сметка по смисъла на чл. 39, ал. 1 от