Решение № 1596 от 29.11.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 2384/2022
- Вид
- Решение № 1596
- Подписан
- 29.11.2022
- В сила
- 12.04.2023
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл.27 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1, предл.първо · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.121,ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123 · Закон за движението по пътищата
- чл.123,ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175,ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179,ал.1,т.5, предл.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.179 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.25,ал.2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
- § 1, т. 47 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1596 гр. Варна, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Стояна И.а при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна И.а Административно наказателно дело № 20223110202384 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С. И. М. с ЕГН ********** от гр.Варна, чрез адв. М. Н., ВАК срещу НП № 22-0819-000728/25.03.2022 год. на началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.
С жалбата се иска отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно, като се твърди, че не са налице доказателства, които по категоричен начин да установят извършеното от страна на жалбоподателя нарушение.Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, без същите да са конкретизирани. Оспорва се фактическата обстановка.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
М. Н., ВАК, която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна –ОД МВР Варна не се представлява, депозирано е становище от юк Лукова.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН, серия GA,№ 572607/15.02.2022 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на същата дата 15.02.2022 год. в 11,20 часа в гр.Варна, по бул.” Христо Смирненски”, посока бул."Сливница", жалбоподателя управлява лек автомобил „ Шевролет Авео “ с рег. № ***, собственост на „ Такси Сървиз-Варна”ЕООД, 1
ЕИК 200585794, като около 10 метра преди кръстовището с ул."Гео Милев" при преминаване в съседна лява пътна лента не пропуска и блъска движещия се по нея в права посока лек автомобил "Ауди А6" с рег. № ***, собственост на С.С. с ЕГН **********. Като участник в ПТП не спира да установи щетите по него и го напуска – нарушения на чл.25,ал.2 от ЗДвП и на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП.
Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не отразил да има такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка издал обжалваното НП, с което за нарушение на чл.25,ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.179,ал.2,вр.чл.179,ал.1,т.5, предл.4 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 лв.;за нарушение на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП на осн.чл.175,ал.1, т.5 от ЗДвП му наложил административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
В хода на съдебното производство от показанията на актосъставителя А. М. и свидетеля Г. се установява, че били изпратени по сигнал за ПТП с напуснал участник. На място установили водачката на единия от автомибилите участвали в произшествието, от която разбрали, че лек таксиметров автомобил от дясната страна се опитал да мине наляво пред нея, блъснал я и заминал в посока кв."Трошево". Полицейските служители направили справка по регистрационния номер на автомобила, установили водача и го изчакали на място. Жалбоподателя им казал, че бързал и, че другия участник трябвало да го пропусне.
Свидетелите огледали двата автомобила и съставили протокол за ПТП.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Георгиев и Костадинов, като обективни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
От показанията на св.К. А. се установява, че е другия участник в транспортното произшествие. Посочва, че била първа кола на светофара за ляв завой, потеглила на зелен сигнал и от дясно я ударил друг автомобил, който от лентата за направо се опитал да се престрои за надясно. Свидетелката спряла, другия водач също спрял, но се показал през прозореца, махнал и с ръка и заминал.Свидетелката записала рег. номер на автомобила и се обадила на тел. 112, като останала да изчака полицейските служители. Твърди, че водача не е спрял и не е говорила с него.
Съдът , отчитайки, че св.А. е участник в настъпилото ПТП и като такава се явява заинтересована , кредитира показанията и, като ги намира за логични, безпротиворечиви и съответни на останалите доказателства събрани по делото.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства: показания на свидетелите М., Г., А. , Протокол за ПТП № 1823716/15.02.2022 год., два броя декларации, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
2
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна , съгласно приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., като АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.
При служебно извършена проверка съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството и до отмяна на издаденото НП.
Относно нарушението по чл.25,ал.2 от ЗДвП
Безспорно е, че на процесната дата е настъпило ПТП с участието на посочените две МПС.
Съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП и § 1, т. 47 от ППЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В конкретния случай в резултат на транспортното произшествие са настъпили материални щети и по двата автомобила. Не е спорно и, че съприкосновението между двата автомобила се е извършило в лява пътна лента, където се е движил управлявания от св.А. автомобил.
Механизма на произшествието е установен с надлежен официален документ, какъвто е Протокола за ПТП № 1823716/15.02.2022 год., където ясно са посочени и нанесените щети по двата автомобила. Този на жалбоподателя имал щети по задна лява част, а другият автомобил бил с деформации по предна дясна част.
Така описаните щети, положението на двата автомобила след настъпилото произшествие – автомобила на жалбоподателя преминава в съседна лява пътна лента, не пропуска намиращия се в нея автомобил на св.А. , видно от изготвената схема в протокола за ПТП, водят до извода, че приетият от актосъставителя и наказващия орган механизъм на ПТП, отговаря на обективната действителност и при този механизъм на произшествието правилно отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДвП. Съобразно същата, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни 3 средства, които се движат по нея. Жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, както се установи и от обсъдените по-горе в изложението доказателства.
Въпреки, че такова възражение не е направено, с оглед цялостния контрол за законосъобразност на обжалваното НП, съдът прие, че в конкретния казус не е налице маловажен случай на административно нарушение, който да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. В случая, с извършване на нарушението – отнемане на предимство, са настъпили вредни последици, а именно : реализиране на ПТП с материални щети. Освен това с деянието си жалбоподателят е застрашил сигурността на другите участници в движението.
При индивидуализацията на наказанията административно наказващия орган е определил наказанието съобразно чл.179 ал.2 във вр. с чл. 179 ал.1 т.5 от ЗДП в съответствие с чл.27 ал.2 от ЗАНН, като е наложил глоба в предвидения размер, а именно 200 лева. Така определеното по вид и размер наказание е в съответствие със закона и съответно на степента на обществена опасност на деянието.
Относно нарушението по чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП
В настоящият случай жалбоподателят е причинил пътнотранспортно произшествие, покриващо легалната дефиниция, съдържаща си в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая, причинените увреждания по лекия автомобил „Ауди А6” , сочат наличие на настъпило пътнотранспортно произшествие. Жалбоподателят има качеството "Участник в пътнотранспортно произшествие", съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 27 ДР на ЗДвП, поради което за него са се породили и задълженията му по чл. 123 ЗДвП, уреждащи поведението на водачите на МПС при настъпило ПТП. В този смисъл съдът намира, че той е консумирал от обективна страна състава на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като не е изпълнил задължението си, което му вменява тази разпоредба. За да се ангажира отговорността на даден водач на превозно средство за допуснато нарушение на чл. 123 ал. 1 т. 1 от Закона за движение по пътищата е необходимо от субективна страна същият да е съзнавал, че е станал участник в произшествие. В случая въз основа на събраните по делото доказателства, най-вече показанията на другия участник в произшествието може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е разбрал и е съзнавал, че управляваният от него автомобил се е блъснал в друго пътно превозно средство.
Като последици от това му поведение правилно и законосъобразно е приложена административнонаказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. При определяне на наказанията наказващият орган е съобразил обществената опасност на деянието и на дееца и е наложил глоба и лишаване от право да управлява МПС към минималните размери, които са явяват и справедливи.
С оглед изложеното, съдът приема, че при издаване на наказателното постановление, 4 административнонаказващият орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушение правото на защита на жалбоподателя, поради което същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на ОД МВР - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0819-000728/25.03.2022 год. на началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, с което на С. И. М. с ЕГН ********** от гр.Варна за нарушение на чл.25,ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.179,ал.2,вр.чл.179,ал.1,т.5, предл.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.; за нарушение на чл.121,ал.1,т.1 от ЗДвП на осн. чл.175,ал.1, т.5 от ЗДвП - административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.