Решение № 270 от 10.06.2022, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Търговище, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра М. Панайотова при участието на секретаря Анна Г. Александрова като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело № 20223530100063 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.88 от ЗЗД, за разваляне на договор за гледане.

Постъпила е искова молба, с която е предявен иск са за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, поради неизпълнение на задълженията от страна на поемателя ответник. В молбата се твърди, че ищцата, която е майка на първата ответница е прехвърлила на последната собствените си 1/2 ид.ч. от недвижим имот – апартамент, в гр.Търговище, *****, с идентификатор ***, подробно описан в молбата, срещу задължение на ответниците, втория ответник е съпруг на първата, да поемат всички необходими грижи за ищцата.

Твърди се, че ищцата по силата на договора е запазила пожизнено право на ползване и живеене в имота. В молбата се твърди, от прехвърлянето на имота през 1992 год. и до сега ответниците не изпълняват поетото задължение да полагат грижи и да осигурят на ищцата спокоен и нормален живот, като от тогава и до момента ищцата разчитала на помощта на своя син, снаха и внук и въпреки, че във времето е търсила грижи и помощ от ответницата, последната ясно дала да се разбере, че не желае да полага такива. В молбата се твърди, че ако в началото здравословното състояние на ищцата позволявало сама да 1 задоволява нуждите си, то в последните години 2018 г. – 2021 г., с напредване на възрастта, здравословното й състояние се влошило, налагало се да бъде хоспитализирана в МБАЛ Търговище, нуждаела се от грижи след изписването, а доходите, с които разполагала от пенсия в размер на 350 лв. не били достатъчни за да посреща сама издръжката си, като на ответниците им било известно както здравословното й състояние, така и липсата на средства, но от години същите живеели в чужбина, отказвали съдействие на ищцата, като дори я нагрубявали и обиждали при проведените между тях телефонни разговори. Твърди се също, че въпреки запазеното право на ползване върху имота, ищцата няма достъп до същия и не разполага с ключ, а грижите от които се нуждае в последните години се полагат от нейния син. Ето защо считайки, че е на лице пълно, трайно и съществено неизпълнение на задълженията, поетите от ответниците, с договора, ищцата моли съда, да постанови решение с което да го развали, като осъди ответниците да върнат полученото. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа иска си, чрез процесуален представител..

В дадения месечен срок ответниците са упражнили правото си на отговор. В отговора ответниците е оспорил изцяло иска, като твърдят, че не е на лице неизпълнение на задълженията от тяхна страна. В отговора се твърди, че до 2018 год., както и самата ищца е посочила, тя не е имала необходимост за нея да бъдат полагани грижи, а дори и след заминаването на ответниците през март 2018 год. за чужбина същите не са се дезинтересирали от нуждите и благосъстоянието на ищцата, като са поддържали ежедневно връзка по телефон, както и непосредствена такава, при връщанията си в България, като при тяхното отсъствие от страната са изпращали парични средства на ищцата, като за периода 2019 г. – 2020 г. последната е получила от тях сумата от 1300 лв., поради това считат, че винаги когато ищцата е била в необходимост да и бъдат осигурени грижи, те са изпълнявали това задължение, поето с договора.

Ответниците твърдят в отговора, че причина за завеждане на делото не е волята на ищцата да развали договора, поради неизпълнение, а влошените отношения между ответниците и брата на първата от тях и син на ищцата Н.

А., който имал имуществени претенции към тях, въпреки, че през 1992 год. е получил сумата от 20 000 лв., за дела си, в прехвърления имот и след това ищцата е прехвърлила своята ½ ид.ч. от същия. Твърдят също така, че именно брата на първата ответница препятства изпълнението на задълженията им към 2 ищцата, като не допуска никакви контакти между тях, независимо дали лични, или по телефон, като дори е викал полиция, когато ответниците са били в България през септември 2021 год. и са посетили дома му в с.Лиляк, където живеела ищцата, за да й дадат сумата от 900 лв. за покриване на нуждите й. Предвид изложеното и считайки, че не е на лице неизпълнение по договора ответниците молят съда да отхвърли иска, ведно с всички законни последици. В съдебно заседание поддържат наведените с отговора доводи за неоснователност на иска, чрез процесуален представител.

След преценка, на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното : Безспорно е по делото, че ищцата е майка на първата ответница, както и, че ответниците са съпрузи. Видно от приложения по делото нот.акт № 29, том III, дело № 814/1992 год. на ТРС ищцата е прехвърлила на първата ответница, по време на брака й с втория ответник собствената си 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот :Апартамент № 8, находящ се в гр.Търговище, ******, построена върху държавна земя, вх.Б, на трети етаж, с площ от 61.26 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от принадлежащото към него таванско помещение № 8, с полезна площ от 8.24 кв.м. и от избено помещение № 8, с площ от 5.47 кв.м., както и същата част от 1.15 % от общите части на сградата и правото на строеж, срещу задължението на първата ответница да полага всички необходими грижи във връзка с гледането на прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот докато е жива, като прехвърлителката си е запазила пожизнено право на ползване и живеене в имота. Видно от приложената схема на СГКК гр.Търговище описания в нотариалния акт апартамент по кадастралната карта на гр.Търговище е с идентификатор ***, изграден в сграда с идентификатор ***, в поземлен имот ***. От приложената по делото епикриза, издадена от МБАЛ Търговище е видно, че ищцата е била настанена за болнично лечение в периода 20.02.2022 год. – 14.03.2022 год. с диагноза : Застойна сърдечна дейност. АХ III ст. Състояние след ИМИ. Хипотиреоидизъм, изписана е с подобрение, но е насочена към преглед от специалист ендокринолог. В епикризата като минали заболявания са посочени АХ, Състояние след преживян ИМИ. След изписване от болницата ищцата е подала заявление-декларация с вх.№ 271/18.03.2022 год. до общ.Търговище, с което е заявила потребност да ползва социална услуга „Асистентска подкрепа“, като лице в надтрудоспособна възраст в 3 невъзможност да се самообслужва, като до приключване на съдебното дирене не са представени доказателства дали й е предоставена услугата. От твърденията на ищцата в исковата молба, а и от показанията на всички свидетели се установи, че много години след сключване на договора ищцата е била в добро здравословно състояние, била е в състояние сама да се грижи за себе си и да посреща нуждите си, за кратко с ответниците са живели заедно в прехвърления имот, в последствие ищцата е живяла в друго населено място – гр.Смядово, като от там се е завърнала в началото на 2000 год., когато отново за кратко е ползвала правото си на ползване върху имота, а от около повече от 20 години ищцата живее в едно домакинство със семейството на сина си в с.Лиляк. Безспорно е по делото, че от март 2018 год. ответниците живеят и работят в чужбина, като в България се връщат един-два пъти в годината.

Установи се по категоричен начин, както от писмените , така и то събраните гласни доказателства, че в последните четири-пет години ищцата е започнала да има здравословни проблеми, които са изисквали и съответното лечение, прегледи и изследвания, както и осигуряване на средства за покриване на разходите за тях, ищцата е трябвало да търси медицински специалисти в гр.Варна, където е ходила с помощта и подкрепата на своя син, като от него и семейството му ищцата е получила и необходимите ежедневни грижи, докато е била в тежко състояние след прекаран инсулт и не е била в състояние да се обслужва сама, била е на легло, ползвала е памперси, като състоянието и е било тежко в значителен период от време, а дори и след ищцата вече е имала постоянна нужда от ежедневни грижа и помощ за ежедневни житейски неща – храна, хигиена, поддържане на домакинството и др. По делото бяха допуснати и събрани гласни доказателства, чрез разпит на две групи свидетели, осигурени от ищцата и ответниците. От показанията на св. Я., П. и П. се установи, че за целия период от около 20 години ищцата живее в с.Лиляк при своя син, в общо домакинство, като в последните години, когато предвид напредналата й възраст и здравословните и проблеми е имала нужда от подкрепа, помощ от всякакво естество и грижа, такива са и осигурявани от сина й и неговото семейство. От показанията на свидетелите се установи, че дори когато ответниците са живеели все още в България, не те , а семейството на сина на ищцата са полагали грижи за нея и са и осигурявали подкрепа, когато е имала нужда. Особено показателни в тази посока са показанията на св.Я. и П., които пред съда заявиха, че не само не са виждали други хора да 4 обгрижват ищцата, да и носят храна, лекарства и т.н., но и не познават ответницата и нейния съпруг, а св.П. заяви, че познава само едно от децата на ответниците, което е идвало на гости при баба си в с.Лиляк. От показанията на св.П. се установи, че не само, че ответниците не са полагали и не полагат грижи за ищцата, но и в последните две години отношенията между ищцата и първата ответница се били обтегнали, като при разговорите по телефона, които водят последната отправяла обвинения и обиди към ищцата, което силно я разстройвало и влошавало и без това недоброто и здравословно състояние. Пак от показанията на св.П. се установи, че здравословните проблеми на ищцата, както и обстоятелството, че не може сама да се грижи за себе си в последните години са били известни на ответниците, които са живеели в чужбина, но последните нито са се върнали в страната за да изпълняват задълженията си, нито са подпомогнали по някакъв начин ищцата в този период. В показанията си другата група свидетели на ответниците св.П., Л. и А. твърдят, че на първо място ищцата не е имала нужда от грижи, тъй като се е справяла сама (св.П.), че преди да заминат за чужбина ответниците са изпълнявали задълженията си, като първата от тях посещавала майка си в с.Лиляк почти всяка събота и неделя, а когато били в чужбина се чували по телефона, а и изпращали пари, които били предавани от техния син на ищцата. В показанията си св.А. заяви, че тя е присъствала, когато внука на ищцата и син на ответниците и е предал на два пъти сума от по 400 лв., средства изпратени от ответниците, като тези пари са предадени в периода 2020 – 2021 год. Установи се от показанията на св.П., Л. и А., че при последното си посещение в с.Лиляк през септември 2021 год. ответниците са изготвили и представили на ищцата два документа – разписка за получена сума от 1300 лв. в периода 2019 – 2020 год. и декларация, касаеща уреждане на имуществени отношения между първата ответница и нейния брат, която е неотносима към настоящото производство. Установи се от показанията на св.Л., че ответниците са настояли ищцата да подпише разписката, тъй като отношенията им вече са били влошени, а не разполагали с документ, че са и предоставяли пари, а в показанията си св.П. заяви, че ответниците са посетили ищцата, когато е била сама, накарали са я да подпише, без да и обяснят какво подписва, като в същото време са се държали грубо и са я обиждали, което е наложило св.П. и сина на ищцата при прибирането си в дома и чувайки скандала да подадат сигнал на тел.112. Изслушана по реда на 5 чл.176 от ГПК ищцата заяви, че не е получавала сумата от 1300 лв. от ответниците, получила е един път сумата от 400 лв., която и е била предоставена от сина на ответниците, не и е било обяснено какво подписва.

Заяви също така, че с първата ответница рядко се чуват по телефона, както и че в нито един момент грижи за нея не са полагани от ответниците, дори и в последните години първата ответница не и е предлагала помощ. При преценка на фактическата обстановка съдът приема, че показанията на св.П., Л. и А. не следва да се кредитират, тъй като първата от тях няма никакви преки впечатления за това къде, с кого и как е живяла ищцата в последните години, като изложеното от нея в показанията и са само предадени и от ответниците факти, а останалите две свидетелки, предвид връзката си с ответниците се явяват заинтересовани от изхода на делото, а и показанията и на трите са в противоречие с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Тук следва да се отбележи , че показанията на св.Л. противоречат не само на останалите събрани доказателства, но са и вътрешно противоречиви. Показанията на св.П., която също се явява във връзка със страните, следва да се кредитират изцяло, тъй като са подкрепени от показанията на незаинтересованите св.П. и Я., както и от писмените доказателства, приложени по делото.