Определение № 1124 от 20.03.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1124 гр. Варна, 20.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20233100500519 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

С определение на ВРС-46с-в № 418/11.01.2023 по гр.д.№ 14457/2022 съдът е прекратил производството по делото, на осн.чл.118 ал.2 ГПК, като е изпратено по компетентност на Бургаски РС

Недоволни от постановеното определение са останали и двете страни по делото.

Подадената от ищеца А. Т. частна жалба вх.№ 6563/ 26.01.2023 е била върната с разпореждането на ВРС-46с-в 3733/ 30.01.2023, което не е обжалвано и е влязло в законна сила.

От ответницата по иска А. КУНЕВА Т. ЕГН ********** с постоянен адрес по л.к.: гр.Бургас ж.к.“Славейков“ бл.70 вх.1 ет.3 ап.9, настоящ адрес:

Германия гр.Глаухау ул.“Фейерабендхайм“№ 4, чрез адв.П. Ж.Х. от АКБургас – той и съдебен адрес: гр.Бургас ул.Трайко Китанчев“ № 22 ет.1, е подадена частна жалба вх.№ 8544/2.02.2023г срещу постановеното определение от ВРС. Счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, като съображенията й са следните: действително, съдът бил съобразил и обсъдил заявеното от нея възражение за липса на местна подсъдност на РС-Варна да разгледа делото, но счита постановеното определение за привидно правилно само в тази част. ВРС е приел, че отв.А. Т. имала регистриран постоянен адрес в гр.Бургас - по документ за самоличност, 1 но е пропуснал обстоятелството, че в отговора на ИМ изрично е било посочено, че нейният настоящ адрес е в Германия гр.Глаухау ул.“Фейерабендхайм“№ 4, който е и настоящият адрес на децата, макар временно да пребивавали в гр.Бургас при техните баба и дядо по независещи от тях причини и против тяхната воля. С това счита, че съдът е извършил неправилно тълкуване на наднационалното европейско приложимо право. За да се произнесе или по-точно да избегне да се произнесе по направеното възражение за липса на международна компетентност на българските съдилища, РС счита, че съгл.чл.3 б.„б" от Регламент № 2019/1111 на Съвета от 25.06.2019г относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца, компетентни да разглеждат въпроси, свързани с развод са съдилищата на държавата-членка, чиито граждани са двамата съпрузи, какъвто бил и настоящият случай. Този цитиран извод на съда счита за частично правилен само относно частта за развода, но не и относно родителската отговорност. П равилно бил посочен приложимият Регламент № 2019/1111, но неправилно е бил прочетен и приложен. Съгласно чл.3 от Регламента е част от гл.II р-л I „Развод, законна раздяла и обявяване на недействителността на брака“, съгл.чл.3 б.„Б", компетентни да разглеждат въпроси, свързани с развод, законна раздяла и обявяването на недействителността на брака, са съдилищата на държавата членка: чиито граждани са двамата съпрузи. Родителската отговорност (предоставяне на родителските права, местоживеене на детето, издръжката му, пътуване в чужбина и др.) и свързаната с нея международна компетентност са уредени в чл.7 и сл. от Регламента. Съгл. §1 на чл.7 от Регламента по въпросите, свързани с родителската отговорност са съдилищата на държавата-членка, където детето има обичайното местопребиваване към момента на сезирането на съда. По този въпрос вече имало ясна дефиниция, дадена от съда на ЕС. Обичайното местопребиваване на детето в дадена държава се преценява не само от физическото му присъствие на нейна територия, но и от останалите фактори, свързани със социалната среда, които показват, че това присъствие не е временно или случайно, а отразява интеграцията на детето в социалната и семейна среда /Решение на съда на ЕС по дело С-523-07 и С497/2010/. Освен това, намира, че във висшия интерес на децата е делото да бъде разглеждано от немския 2 съд предвид трайната социализация на родителите и децата в Германия; там са създадени най-добри условия делото да бъде изяснено изцяло и решено правилно. Немският съд лесно можел да установи обстоятелства, които ще затруднят сериозно българския съд. В делото, проведено там, ще бъдат изследвани всички важни за развитието на делото въпроси - за родителския капацитет на двамата родители, за техните социално-битови и материални възможности, жилища и доходи, отношението на децата към родители, справянето им в тамошните учебни заведения - училища и детски градини, социализацията им сред връстниците им, ще се изисква информация от местните социални служби, ангажирани с тези въпроси и пр. Нещо повече, макар децата да са български граждани, предвид възрастта им и продължителното пребиваване в Германия (близо 4г.), особено за по-малкото дете, е важно производството, вкл. и провежданите евентуално с децата мероприятия, свързани с подобен процес, да се водят на разбираем език, без да се създава излишен стрес за децата. Както вече било посочено, и за децата било в тежест, принудителното оставане в страната, а предвид необходимостта от изслушване на голямото дете с оглед възрастта му, това щяло да доведе до трудности и можело да се отрази негативно на психиката му. Освен това, и двамата родители са носители на родителската отговорност и имат обичайно местопребиваване в Германия, а децата нямат „основна връзка с България". Макар ищецът по делото изрично да посочва и да набляга на твърдението си, че има адрес в България, гр.Варна, това обстоятелство е невярно и се използва само и единствено с цел провеждането на съдебен процес тук, поставянето в икономическа и психическа зависимост на децата и съпругата от него. Идването на семейството в България и оставането им тук, без възможност да се върнат в Германия с майка си поради липсата на международни паспорти, задържани от бащата, и липсата на съгласие за пътуване, бил целен от ищеца резултат. Това си проличавало от факта, че само два дни след пристигането им от Германия в България, ищецът подал ИМ за развод по настоящото дело. Счита, че са налице предпоставките за запазване на компетентността на немските съдилища по чл.9 от Регламента, тъй като децата са неправомерно задържани в страната, против тяхното желание, само с оглед осигуряване на местна и международна компетентност от ищеца. Освен това, не са налице основанията по чл.10, тъй като и двамата родители нямат обичайно пребиваване в България, не е постигнато съгласие 3 между страните и упражняването на компетентност в България не е във висш интерес на децата. И последно, ВРС е направил неправилна преценка, като е пропуснал да се произнесе или по-скоро е отказал да се произнесе по въпроса за международната компетентност на българските съдилища. Преценката на съда касаеща международната компетентност е първична и следва да бъде извършена изначално, преди да се направи проверка относно местната и подсъдност. В тази част счита, че чрез постановеното определение е налице не само отказ от произнасяне, но и отказ от правосъдие.Правилата за определяне на международна компетентност и подсъдност са наднационални, произтичащи от ДФЕС и Регламента и се ползват с примат над националното законодателство. Именно затова и сезираният съд следва първо да направи самостоятелна преценка, след като съобрази разбира се становищата и на двете страни, дали следва да разгледа делото или пък да прогласи, че не е международно компетентен да разгледа исковата молба. Едва след внимателен анализ, обсъждане и решаване на този въпрос може да се пристъпи към разглеждане на последващите наведени възражения за липса на подсъдност, в това число и местната

Поради изложеното изложеното моли за отмяната на постановеното определение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се прогласи липсата на международна компетентност на РСВарна и на българските съдилища да разглеждат делото или да разгледат делото в частта за родителската отговорност съгласно Регламент № 2019/1111 на ЕС.

В срока по чл.263 ГПК ответната страна по ч.жалба от А. Т. ЕГН **********, пост.адрес: гр.Варна ул."Плевен" № 48, чрез адв.В. В. от АКВарна – той и съдебен адрес: гр.Варна ул."Поп Харитон" № 10 ет.1 ап.З, е депозирал писмен отговор вх.№ 1870/10.01.2023г със становище за неоснователност на подадената частна жалба и моли за потвърждаване постановеното определение, с което ВРС е приел, че не е местно компетентен да разгледа спора относно родителските права по арг. от чл.127 ал.2 СК, която се определя от фактическото местопребиваване на децата и то към момента на подаване на ИМ е в гр.Бургас, затова е прекратено производството, на осн.чл.118 ал.2 ГПК и постановено изпращане на делото на местно компетентния съд - РС-Бургас. Освен това, майката била адресно регистрирана в гр.София. Излага още, че децата се върнали в България, тъй като обучението им в Германия не било възможно - Денис повтарял две 4 години един клас, а Виктория повтаряла веднъж. Връщането на съпругата му и децата било, за да бъдат записани на училище в България, по възможност във Варна, където той бил взел за една година жилище, където да живеели нормално, но тъй като съпругата му имала проблем със здравето, и други проблеми, които възникнали с нейното психическо състояние /изнервена, викове, крясъци, обиди към него и децата/, той я помолил или да си промени поведението, или да живеят отделно; да се разведат и бащата да живеел отделно с децата и да ги издържа, а тя да прецени дали да живее с тях или да си потърси друг начин на живот, където решала. С идването им в България, съпругата му започнала отново с проблемите, като поискала пари от него, които той в момента не можел да даде, за да бъде купен апартамент в София и да се устроели там, където били и преди.Това го мотивирало да подаде ИМ и счита, че ако РС-Варна не бил компетентен, то не можело да бъде компетентен и PC-Бургас, тъй като имало изразено становище, подадено до PC-Бургас и същият бил преценил, че не бил компетентен за решаването на споровете. След като в България компетентен съд не могат да бъдат ВРС и БРС, делото следвало да бъде изпратено по компетентност в Софийски градски съд, който е компетентен да разреши този проблем. От друга страна, позовава се на практика на ВКС, II ГО-Опр.№ 185/23.04.201Зг по ч.гр.д.№ 2198/2013г, според което компетентен да се произнесе по спора е съдът по настоящия адрес на децата. Тази подсъдност е уредена изцяло с оглед всестранна защита правата и интересите на децата, като в практиката на ВКС е разяснено, че под настоящ адрес следва да се възприема мястото, където фактически пребивават децата към момента на завеждане на делото. В тази връзка се поддържа, че децата пребивавали в гр.Бургас, което означавало, че компетентен да се произнесе е РС-Бургас. Поради изложеното моли за оставяне без уважение подадената ч.жалба и за потвърждаване определението на ВРС.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД намира подадената частна жалба за допустима, но неоснователна по сл.съображения:

Производството е образувано по исковата молба на А. Т. с посочен адрес гр.Варна, срещу А. К. Т. с посочен адрес гр.Бургас. С исковата молба е предявен иск за развод, чието правно основание е в разпоредбата на чл.49 СК.

Съвместно с него, съгл.чл.322 ал.2 ГПК вр.чл.59 ал.2 СК, са предявените и небрачните искове за родителската отговорност /т..е предоставяне 5 упражняването на родителските права и задължения по отношение на двете малолетни деца Денис, род.2010г, и Виктория, род.2015, на бащата, при когото за бъде определено и тяхното местоживеене; на майката да бъде определен посоченият от него РЛО и същата да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 200лв за всяко от децата.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор /л.114-I/ от ответницата А. К. Т., както и е предявен насрещен иск за същото – за прекратяването на брака по вина на мъжа, съвместно с всички небрачни искове, касаещи родените от рака деца.