Решение № 204 от 13.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Пловдив, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С. като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20245000500351 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 5739/25.04.2024 г. от ПРБ против Решение № 113/12.04.2024 г., постановено по г. д. № 289/2023 г. по описа на ОС – С.З. в частта, с която П. е осъдена да заплати на В. С. М. ЕГН ********** от гр. С.З.“ № 18, ет. 3, ап. 9, със съдебен адрес: гр. С.З.“ № 64, кантора № 9, чрез адвокат Б.Б. сумата от 18 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в преживени психически и морални страдания и нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, вследствие на неоснователно повдигнато обвинение по сл. д. № 987-с/04 на ОСлС - С.З., преобразувано в досъдебно производство № БОП 30/2011 г. по описа на БОП – С.З., преобразувано в досъдебно производство № 253/2014 г. на ОД на МВР, по пр. пр. № 353/2004г. на ОП - С.З., по което е образувано НОХД № 581/2012 г. по описа на ОС– С.З. и НОХД № 328/2015 г. по описа на ОС – С.З., наказателното производство по което е прекратено с постановление от 09.01.2017 г., съобщено на М. на 08.03.2021 г., ведно със законната лихва от 1

02.06.2021 г., до окончателното изплащане.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да отхвърли предявения иск или да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.

Постъпил е писмен отговор вх. № 6848/22.05.2024 г. от ищеца В. С. М.

ЕГН **********, с който жалбата на ПРБ се оспорва като неоснователна, за което са изложени конкретни съображения.

Постъпила е и въззивна жалба вх. № 6847/22.05.2024 г. от В. С. М. ЕГН ********** от гр. С.З.“ № 18, ет. 3, ап. 9, със съдебен адрес: гр. С.З.“ № 64, кантора № 9 против Решение № 113/12.04.2024 г., постановено по г. д. № 289/2023 г. по описа на ОС – С.З. в частта, с която е отхвърлен иска на М. да бъде осъдена П. да и заплати сумата над присъдения размер от 18 000 лева до пълния предявен размер от 120 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в преживени психически и морални страдания и нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, вследствие на неоснователно повдигнато обвинение по сл. д. № 987-с/04 на ОСлС - С.З., преобразувано в досъдебно производство № БОП 30/2011 г. по описа на БОП – С.З., преобразувано в досъдебно производство № 253/2014 г. на ОД на МВР, по пр. пр. № 353/2004г. на ОП - С.З., по което е образувано НОХД № 581/2012 г. по описа на ОС– С.З. и НОХД № 328/2015 г. по описа на ОС – С.З., наказателното производство по което е прекратено с постановление от 09.01.2017 г., съобщено на М. на 08.03.2021 г., ведно със законната лихва от 02.06.2021 г., до окончателното изплащане. Жалбоподателят оспорва решението в тази част като незаконосъобразно, като акцентира върху обема и продължителността на търпените вследствие наказателното производство неимуществени вреди и размерът на справедливото обезщетение за същите, в това число за неразумния срок на цялото производство. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения иск до пълния предявен размер. Претендира разноски.

По тази жалба не е подаден отговор от насрещната страна.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в аспекта на чл.269 ГПК и ги обсъди в 2 съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:

Ищцата В. С. М. е предявила иск с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, с който се претендира осъждане на ответника ПРБ й да заплати сумата от 120 000 лв обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в преживени психически и морални страдания, вследствие на неоснователно повдигнато й обвинение по Сл.Д № 987-с/04 на ОСлС -С.З., преобразувано в досъдебно производство № БОП 30/2011г. по описа на БОП – С.З., преобразувано в досъдебно производство № 253/2014г. на ОД на МВР, по пр. пр. № 353/2004г. на ОП- С.З., по което е образувано НОХД № 581/2012г. по описа на ОС – С.З. и НОХД № 328/2015г. на ОС – С.З., наказателното производство по което е прекратено с Постановление от 09.01.2017г., както и вследствие нарушаване на правото й на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2021г., до окончателното й изплащане.

Следва да се посочи, че предявеният от ищцата иск е само един и с посочената по-горе квалификация, като това е ясно и от петитума на ИМ, в който се претендира едно обезщетение, т.е. няма отделно искане за отделно обезщетение по втори иск. Претендираното с предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ парично обезщетение от 120 000 лв е глобално и включва както неимуществените вреди от незаконно повдигнатото на ищцата обвинение, което е прекратено, тъй като деянието не е извършено от нея, така и неимуществените вреди от неразумния срок на наказателно производство срещу ищцата, което обезщетение може да се претендира, освен чрез самостоятелен иск по чл.2б ЗОДОВ (какъвто в случая не е предявен), така и чрез иска по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, защото при този деликт обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага- чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление. В този смисъл е становището на ВКС в мотивите по т.1 на ТР №1/2022г. от 27.11.2023г. на ОСГК, в отговора по която се приема, че обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал.1, т.3 и по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално, като в мотивите съдът следва да обсъди и 3 критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях. Ето защо, по настоящото дело, в мотивите на решението, следва да се даде отговор и дали срокът на наказателното производство срещу ищцата е неразумен и ако това е така, каква част от следващото й се обезщетение по предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ ще й се присъди като обезщетение за нарушеното й право по чл.6, §1 ЕКПЧОС на разглеждане на делото й в разумен срок.

Във връзка с горното и с оглед със задълженията си по чл.269, изр.1 ГПК, настоящата инстанция намира, че атакуваното от страните първоинстанционно решение е валидно, както и допустимо в обжалваните части. Макар в мотивите му съдът да е приел, че е сезиран с два иска – такъв по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, обективно съединен с иск по чл.2б ЗОДОВ, всъщност съдът е разгледал и най-вече се е произнесъл само по иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, обсъждайки в мотивите каква част от присъденото обезщетение е за допуснатото от ответника нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото на ищцата в разумен срок, в съответствие със дадения с горепосоченото ТР на ВКС отговор по т.1.

По делото не е спорно, вкл. с оглед релЕ.раните в подадените от страните въззивни жалби възражения, а и се установява от събраните пред първата инстанция писмени доказателства, че:

На 04.10.2005г., с постановление на следовател по сл. дело № 987с/2004г. по описа на ОСлСгр.С.З., ищцата В. С. М. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.257, ал.1 във вр. чл. 256 НК, затова, че за периода 04.12.2001г. до 07.08.2003г. в гр.С.З., в качеството си на представител на „Е.“ гр.С.З., в условията на продължавано престъпление, укрила данъчни задължения - ДДС в големи размери – 54639.38 лв., като водила с тази цел счетоводна отчетност – дневници за покупки и ползвала счетоводни документи с невярно съдържание – данъчни фактури, като спрямо обвиняемата е взета мярка за неотклонение“ подписка“.

На 03.02.2006г., с Постановление на следовател по сл. дело № 987с/2004г. по описа на ОСлСгр.С.З., ищцата В. С. М. е привлечена като обвиняем за престъпления по чл.257, ал.1 във вр. чл. 256, във вр. чл. 20, ал.2 НК, затова, че за периода 04.12.2001г. до 07.08.2003г. в гр.С.З., в качеството 4 си на представител на „Е.“ гр.С.З., в съучастие като извършител с Е.И., с цел да осуети възникването на данъчни задължения в големи размери на представляваното от нея дружество „Е.“, е водила счетоводна отчетност с невярно съдържание – дневници за покупки и месечни справки – декларации и ползвала счетоводни документи с невярно съдържание - данъчни фактури, чрез които е укрила данъчни задължения в особено големи размери – 53857.46 лв.

На 16.02.2012г., с постановление на ст. разследващ полицай по досъдебно производство №30/2011г. по описа на сектор БОП – С.З., ищцата В. М. е привлечена като обвиняем за извършване на престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1 т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, затова, че в периода 04.12.2001г. до 07.08.2003г. в гр.С.З., в условията на продължавано престъпление, като извършител, в съучастие с Е.В.И., като извършител, в качеството си на представител на „Е.“ гр.С.З., избегнала установяване или плащане на данъчни задължения в особено големи размери - 53857.46 лв, като съставяла и използвала документи с невярно съдържание – справки – декларации и прилежащите им дневници за покупки и продажби и данъчни фактури при водене на счетоводство и при представяне на информация пред органите на приходите. На 16.02.2012г., спрямо М. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000 лв.

На 20.09.2012г., с постановление за привличане на обвиняем , В. С. М. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 257, ал.1, във вр. чл. 256, вр. чл. 2, ал.2 НК, затова, че в периода м. 12.2001г. до 14.08.2002г. в гр.С.З., в качеството си на управител на дружеството „Е.“ ООД, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери на представляваното от нея дружество „Е.“ ООД, водила счетоводна отчетност с невярно съдържание – справки декларации и съответните дневници за покупки към тях, като с деянието са укрити данъчни задължения в особено големи размери в размер на 16498.94 лв.

На 25.10.2012г. е изготвен Обвинителен акт по ДП № 30/2011г. по описа на ТЗ БОП – С.З. по пр. пр. № 353/2004г. по описа на ОП – С.З..

На 26.10.2012г. е образувано НОХД № 581/2012г. по описа на ОС – С.З. и след проведени осем съдебни заседания, на 29.10.2013г. съдът е постановил присъда, с която признава ищцата В. С. М. за виновна за 5 повдигнатото и обвинение и я осъжда на лишаване от свобода за срок от една година, отложено с изпитателен срок от три години.

По жалба на ищцата против присъдата е образувано ВНОХД № 464 от 2013г. по описа на АС – Пловдив, по което с решение № 240 от 24.04.2014г. е отменена изцяло присъдата от 29.10.2013г., а делото е върнато на прокурор при ОП – С.З. за ново разглеждане.

След връщането за ново разглеждане на преписката, с постановление от 15.05.2015г. на разсл. полицай при ОД на МВР-С.З. по ДП №253/2014г., ищцата е привлечена като обвиняем за извършено престъпление по чл.257, ал.1, вр. чл.256 НК.

С постановление от 30.07.2015г. на прокурор при ОП-С.З. по ДП №253/2014г. е прекратено частично наказателното произвдство срещу В. М. относно ползваните документи с невярно съдържание на редица фирми в различни данъчни периоди и за различни суми приспадната ДДС, като същата бъде предадена на съд за продължавано престъпление само за два данъчни периода и само за ползването на фактури НК БДЖ ЕАД, „Л.Б.“ЕООД и от 2 поделения на Министерство на отбраната с общ престъпен резултат 16498,94 лв за периода декември 2001г. до 14.08.2002г.

Препис от това постановление е изпратен на обвиняемата, но пратката е върната с отбелязване от 08.08.2015г. от куриер, че лицето не е намерено и пратката не е потърсена.

Впоследствие, ОП – С.З. внесла срещу ищцата обвинителен акт от 13.08.2015г., въз основа на който на 11.09.2015г. е образувано НОХД № 328/2015г. по описа на ОС – С.З.. На 17.09.2015г., с разпореждане на съдията – докладчик, делото е прекратено и е върнато на ОП-С.З. за допълнително разследване – съставяне на нов обвинителен акт при отстраняване на допуснатите нарушения при съставяне на обвинителния акт и ново привличане на обвиняемата при спазване на задължителните указания. По частен протест на ОП – С.З. е образувано ЧНД № 474/2015г. по описа на ПАС, с определението по което от 02.11.2015г. е потвърдено разпореждането за прекратяване на производството.