Решение № 69 от 20.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Георги Иванов

Иванка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20251000500059 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

Ответникът в първоинстанционното производство ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД и в срока по чл.259, ал.1 ГПК (препис от решението е връчен редовно на 29.07.2024 г., жалбата е подадена същия ден на 29.07.2024 г.) обжалва с въззивна жалба вх. № 84721/29.07.2024 г. Решение № 4207/11.07.2024 г., постановено по гр.д. № 10601/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 10-ти състав, в частта, с която исковата претенция на ищеца за неимуществени вреди е уважена за сумата от 9 000 лв., представляваща разликата над 9 000 лв. до присъдената от първоинстанционния съд сума от 18 000 лв., както и в частта, с която исковата претенция за имуществени вреди, изразяваща се в увредата на собствения на ищеца лек автомобил, е уважена за сумата от 1 050 лв., представляваща разликата над сумата от 4 200 лв. до присъдената от 5 250 лв., ведно със законната лихва върху двете главници.

Въззивната жалба е подадена от процесуален представител-юрисконсулт М. В. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено към въззивната жалба. Дължимата държавна такса е внесена.

1

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.

Поддържа се, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част с твърдението, че обезщетението присъдено за обезвреда по претенцията за неимуществени вреди е незаконосъобразно завишено и при определянето му не е кредитирано в действителното му значение установеното относно морфологичния характер на травмите на ищеца и правните изводи, на които е основано приложението на чл.52 ЗЗД са необосновани и са в колизия с насоките от тълкувателната практика. Поддържа се, че съдебният акт в неговата обжалвана част е постановен в нарушение на материалния закон, в отклонение от задължителната практика на Върховния съд относно прилагането на принципа за справедливо обезщетяване. Развиват се подробни съображения по съществото на спора във връзка с така релевираните възражения.

По отношение на присъдения размер за имуществени вреди, въззивникът поддържа, че при постановяване на решението, съдът не е взел предвид заключението на вещото лице в частта, в която е описано, че стойността на запазените части е в размер на 2 800 лв. Твърди, че при определяне на застрахователното обезщетение, действителната стойност на процесното МПС следва да се редуцира със стойността на запазените му части, а не със стойността на МПС като скрап. Сочи, че първоинстанционният съд не е редуцирал действителната стойност на МПС със стойността на запазените му части и е приел, че следва да намали действителната стойност с 25%, който процент дефинира понятието „тотална щета“ и без да вземе предвид, че запазените части на автомобила са останали в държане на собственика на вещта, като по този начин допуска извличане на доходи от страна на ищеца от запазените части на автомобила. Развива подобни съображения.

Моли съда да отмени решението в обжалваните му части и да постанови друго, което да отхвърли исковите претенции в обжалваните размери.

Претендира разноските, включително юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции, съобразено с изхода от спора.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна – ищецът В. К. Е. чрез процесуалния му представител 2 адвокат П. С. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно приложеното на л.40 от първоинстанционното дело на СГС, том І, пълномощно.

Счита, че решението в неговата осъдителна част е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие на материалния закон и на процесуалните правила, а подадената въззивна жалба на ответниказа неоснователна по подробно изложените в отговора съображения по съществото на спора.

Третото лице помагач не е подало отговор на въззивната жалба на ответника.

Ищецът в първоинстанционното производство В. К. Е. и в срока по чл.259, ал.1 ГПК (препис от решението е връчен редовно на 09.08.2024 г., жалбата е подадена по електронна поща на 13.08.2024 г.) обжалва с въззивна жалба вх. № 89376/14.08.2024 г. Решение № 4207/11.07.2024 г., постановено по гр.д. № 10601/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 10-ти състав, в частта, с която исковата претенция на ищеца за неимуществени вреди е отхвърлена за сумата от 12 000 лв., представляваща разликата над присъдената от първоинстанционния съд сума от 18 000 лв. до частично претендираната от 30 000 лв. от пълен размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва.

Въззивната жалба е подадена чрез пълномощник адвокат П. С. с надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно приложеното на л.40 от първоинстанционното дело на СГС, том І, пълномощно и подписана с валиден КЕП. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 25.09.2024 г.

С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.

Счита решението в обжалваната му част за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие на материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. Не е съгласен с определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди и счита, че при определянето му съдът е нарушил материалния закон чл.52 ЗЗД като необосновано е занижил същия, в която връзка излага подробни съображения по същество. Поддържа се още, че първоинстанционният съд е 3 допуснал нарушения на процесуалния закон, като не е допуснал относими, допустими и необходими доказателства своевременно поискани с исковата молба.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него постанови друго, с което да присъди допълнително още сумата от 12 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва.

Адвокат С. претендира адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. с пълномощно.

Оспорва изцяло въззивната жалба на ищеца по подробните съображения и аргументи изложени в отговора.

Отговор на въззивната жалба на ищеца е подал и третото лице помагач Р.

М. чрез пълномощника си адвокат С.. Оспорва въззивната жалба на ищеца и моли съда да я остави без уважение.

Моли съда да отхвърли изцяло въззивната жалба и да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо него постанови друго, с което изцяло отхвърли исковите претенции.

С оглед на така очертания предмет на въззивното производство, Решение № 4207/11.07.2024 г., постановено по гр.д. № 10601/2022 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 10-ти състав, в частите, с които съдът е уважил исковата претенция за неимуществени вреди за 9 000 лв., за имуществени вреди 4 200 лв., ведно със законната лихва от 09.07.2021 г., както и в частта, с която е отхвърлил иска за имуществени вреди за разликата над 5 509,56 лв. до пълния претендиран размер от 9 773,94 лв., е влязло в сила на 24.08.2024 г., поради необжалването му от страните.

В съдебно заседание въззивникът-ищец чрез своя процесуален представител поддържа въззивната си жалба и моли съда да я уважи. Оспорва жалбата на ответника. Претендира разноски по списък. Заявява възражение за прекомерност.

В съдебно заседание въззивникът-ответник чрез процесуалния си представител моли съда да уважи въззивната му жалба, включително по 4 съображенията изложени в хода по същество. Претендира разноски, съобразно представен списък.

В съдебно заседание третото лице помагач, чрез своя процесуален представител моли съда да отхвърли предявената претенция като недоказана и неоснователна. Подробни съображения излага в депозираните по делото писмени бележки.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.493, ал.1, т.5, вр. с чл.429, ал.2, т.2, вр. с ал.3 от КЗ (доколкото претендира законна лихва от датата на уведомяване на застрахователя 09.07.2021 г.) и чл.497 КЗ (за собствената забава на застрахователя и след изтичане на законоустановения срок за изплащане на застрахователно обезщетение) предявени от В. К. Е. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:

Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 9 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 4 200 лв.-имуществени вреди, между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както следва:

По реда на чл.207 ГПК е събрано заключение на САТЕ, изготвено от в.л. инж.Р. Ш., от което се установява, че на 09.07.2021 г. около 21,30 часа, в тъмната част на денонощието, на автомагистрала „Струма“ на километър 154+500, третото лице помагач Р. М. управлява л.а.м. „БМВ Х5“ с рег.№ *** в посока ГКПП с.Кулата. Пред него в дясната активна пътна лента се движи 5 л.а.м. „Тойота Ярис 1.0 И“ с рег.№ ***, управляван от ищеца. Водачът М. като не съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка, в даден момент достига л.а.м. „Тойота Ярис 1.0 И“ , не успява да намали достатъчно скоростта си на движение и се блъска в задната част на лек автомобил Тойота.

Вещото лице дава заключение, че действителната пазарна стойност на л.а.м. „Тойота Ярис 1.0 И“ към датата на ПТП е 7 000 лв., а стойността необходима за възстановяване на възникналите в следствие на процесното ПТП увреждания по л.а.м. „Тойота Ярис 1.0 И“ , изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП, със средни пазарни стойности на алтернативни части е в размер на 6 739,06 лв. Вещото лице приема, че е налице „тотална щета“.

Установява се, че стойността на запазените части е 1 400 лв.

Между страните не е било спорно, че за л.а.м. „БМВ Х5“ с рег.№ *** към датата на произшествието има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/22/120002685977, валидна от 22.09.2020 г. до 22.09.2021 г.

Така установения механизъм на ПТП е оспорен от процесуалния представител на ответника в писмено становище приложено по ч.гр.д.№ 1119/2021 г. по описа на Сандански районен съд.

Във връзка с това оспорване поддържано и пред първоинстанционния съд в исковото производство, е допуснато изслушването на повторна САТЕ, от основното и допълнително заключението на която се установява, че скоростта на движение на л.а.м. „Тойота Ярис 1.0 И“ към момента на настъпване на ПТП е била около 120 км/ч, а тази на лек автомобил БМВ 170 км/ч.

Вещото лице посочва, че причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на лекия автомобил БМВ със системите за управление на автомобила, като не се е съобразил с движещия се пред него лек автомобил Тойота, не е намалил скоростта си, при което е реализирал закъснение, от което е последвал удара с лек автомобил Тойота. Установява още, че ПТП е настъпило на прав пътен участък, като водачът на лек автомобил БМВ е имал възможност да забележи движещия се пред него лек автомобил от достатъчно разстояние, при което да намали скоростта си до скоростта на движение на преднодвижещия се автомобил.

Разпечатката съдържа 46 от 137 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/afaf28a6-d2dc-4135-a00d-f9923e65bf2b