Присъда № 194 от 07.11.2024, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 194/07.11.2024г., постановена по НЧХД № 7037/2023г. по описа на ПРС, IV н. с.

Частната тъжителка М. Ц. С. е повдигнала обвинение срещу подс. Л. И.

Ч. – родена на *** в ***, живуща в ******, ***, българска гражданка, средно образование, пенсионер, вдовица, неосъждана, ЕГН ********** за това, че на 03.07.2023г. в гр. Пловдив й е причинила лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето – 7 на брой охлузвания по кожата на гръдния кош, в неговата горна трета, в лявата му половина, по предната повърхност, в близост до шията – престъпление по чл.130 ал.2 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявеният от тъжителката С. срещу подс. Ч. граждански иск за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от инкриминираното деяние по чл.130 ал.2 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието - 03.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като се претендира и за присъждане на направените по делото разноски. Тъжителката е конституирана и като граждански ищец по делото.

Тъжителката С., чрез процесуалния си представител адв. К., поддържа изцяло повдигнатото срещу подс. Ч. обвинение, като по изложените съображения, молят съда да я признае за виновна и да я освободи от наказателна отговорност, като й наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв., както и да уважи предявения граждански иск за сумата от 2000 лв. Претендира се и за присъждане на направените по делото разноски.

Защитникът на подс. Ч. – адв. К. излага съображения, поради които моли съда да признае подзащитната му за невинна и да я оправдае по повдигнатото й обвинение като недоказано, както и да отхвърли предявения граждански иск.

Подс. Ч. не се признава за виновна и моли съда да я оправдае.

Съдът след, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подс. Л. И. Ч. е родена на *** в ***, живуща в ****** , ***, българска гражданка, средно образование, пенсионер, вдовица, неосъждана, ЕГН **********.

Тъжителката С. и подс. Ч. били роднини и съседи като живеели във фамилна къща в ******. На третия етаж живеела тъжителката заедно с внучка 1 си – св. М. Н., която пък била дете на св. Н. П. - дъщеря на тъжителката. На втория етаж на къщата живеела подс. Ч., която била сестра на покойния съпруг на тъжителката, заедно със сина си – св. И. Ч. и неговото семейство.

Между двете семейства от години имало спорове, свързани с ползването на общи части на къщата, както и със собствеността на прилежащи обекти към основната сграда, като отношенията им не били добри.

До обитаваната от двете семейства къща, на калкан, се нам ирала къщата на св. И. И., като между двете постройки била налице обща стена на подпокривното пространство.

Във връзка със складираните от тъжителката С. дърва за огрев на етажа на къщата, на който тя живеела, както и на таванското помещение, бил подаден сигнал от семейство Ч. до органите на пожарна безопасност, като на 03.07.2023г. адресът бил посетен от инспектор от служба ПБЗН – Пловдив. В резултат на извършената проверка на тъжителката било указано, че трябва да премахне дървата за огрев, тъй като това представлявало опасност от възникване на пожар. Докато траел огледът, на втория етаж стоели и чакали подс. Ч. и св. Ч.. Св. Н., която по това време се намирала вкъщи, след като разбрала за проверката излязла пред входната врата, като в един момент слязла на втория етаж, където били леля й и братовчед, при което възникнал спор между нея и подсъдимата. Св. Н. се ядосала и откъснала календар, който бил поставен на входната врата на втория етаж, след което тя и подсъдимата влезли във физическа конфронтация, при която последната хванала св. Н. за косата.

След като възникналият скандал бил прекратен, всички слезли да изпратят инспектора, като на двора ги чакал и св. И., който бил повикан от подс. Ч., за да изкаже и той своето неодобрение за поставените дърва от тъжителката, тъй като делял общ таван с двете семейства. Във връзка с намиращите се в общия двор стъкла и изказаното недоволство от страна на св.

И., след като инспекторът от служба ПБЗН – Пловдив си тръгнал, лицата се насочили към дворното място, като излезли на тротоара, завили надясно, минали покрай гаража, зад който се нам ирал дворът. Докато лицата се намирали между гаража и трафопоста, в непосредствена близост до дворното място на къщата, като подс. Ч. и св. Ч. се намирали срещу тъжителката С. и св.

Н., възникнал спор между подс. Ч. и св. Ч. от една страна и тъжителката С. от друга по отношение на усвояването на дворното пространство. По повод обидни коментари на св. Ч. за съпруга на тъжителката, последната му казала:

„Пу! Не те ли е срам така да говориш за вуйчо ти!“ и направила жест с ръка към свидетеля в смисъл на казаното от нея, но без да го заплюва в действителност. Вследствие на това, подс. Ч. се нахвърлила срещу тъжителката, хванала я за шията, при което я наранила, причинявайки й 2 увреждания на кожата.

След като видяла това св. Н. се намесила и успяла да дръпне тъжителката от подсъдимата. В този момент по отсрещния тротоар вървели св. Д. И. и съпругата му - св. Й. И. и след като видели случващото се, извикали М. С. да отиде при тях, което тя и направила.

На същия ден от чужбина се върнала дъщерята на тъжителката – св. П., която след като разбрала за случилото се и видяла състоянието на майка си, решила да отидат до Първо РПУ - Пловдив и да подадат сигнал, а от там посъветвали М. С. да си изкара съдебномедицинско удостоверение. Това тя сторила на следващия ден - 04.07.2023г., тъй като на 03.07.2023г. се забав ила, чакайки дежурния в районното управление. На 03.07.2023г. тъжителката посетила личния си лекар, като за извършения преглед й бил издаден амбулаторен лист № 231849081АВ1. След извършен преглед в Отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, на тъжителката било издадено съдебномедицинско удостоверение № 721/2023г., с което били констатирани по кожата на гръдния й кош, в неговата горна трета, в лявата му половина, по предната повърхност, в близост до шията, на обща площ – размери 6/6 см. 7 на брой петнисти охлузвания с размери от 0,2/0,1 см. до 0,6/0,4 см., всички с кафеникави засъхнали корички под нивото на околната здрава кожа.

С Постановление от 11.10.2023г. на прокурор при РП – Пловдив било отказано образуването на досъдебно производство и прекратена преписка № 10933/2023г. по описа на РП – Пловдив, образувана по повод заявление от М.

С..

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза при станалия инцидент на 03.07.2023г. на М. С. са били причинени охлузвания по гръдния кош вследствие от тангенционалното действие на твърд тъп предмет или твърд тъпоръбест предмет и е напълно възможно да са били причинени така, както се посочва в тъжбата, а именно при захващане с ръка на дрехите отпред в горната част в ляво и дърпане. Оздравителният процес е траел 8-10 дни при благоприятен ход на същия и липсата на усложнения в неговото протичане, за каквито липсват данни в кориците на делото.

В разпита си в съдебно заседание си вещото лице д-р М. Б. уточнява, че на тъжителката С. са били причинени 7 на брой охлузвания по предната лява половина на гръдния й кош, в неговата горна трета, до шията, които поотделно и в съвкупност са причинили болка без страдание. Вещото лице потвърждава, че охлузванията могат да се получат от захващане с ръка, като формата и размерите им говорят, че са вследствие на действие на твърд тъп или твърд 3 тъпоръбест предмет, който е с ограничена повърхност от 0,2 см. до 0,6 см. и 0,4 см. дължина, което означава, че е възможно да бъдат причинени от ноктите на ръката, при опит за захващане на дреха в тази област. Именно поради факта, че са 7 на брой охлузвания, вещото лице извежда извод, че не е имало еднократно хващане, а най-вероятно е правен опит за няколко захващания в тази област на дрехите и дърпане. Вещото лице уточнява, че когато няма кръвонасядане, не може категорично да се каже, че е имало стискане, доколкото и областта, в която тъжителката е била хваната е с поширока повърхност и по-трудно се захваща с ръка, като най-вероятно при опит за стискане се е получил захват на дрехата, при което е действал само върхът на ноктите. Наред с горното посочва, че е възможно и при попродължително натискане да се получат само охлузвания, но обикновено, когато има само такива, се приема, че е налице тангенциално действие на твърд тъп или твърд тъпоръбест предмет, доколкото уврежданията са много ограничени като площ, какъвто предмет могат да бъдат ноктите. Експертът посочва и това, че увреждания в тази област човек може да си причини сам, с дясната си ръка, но в този случай уврежданията ще бъдат 4 или 5 на брой, колкото са пръстите на ръката, и ще бъдат с кос ход – отгоре надолу и отляво надясно. Уточнява, че ако бъдат причинени с лявата ръка, уврежданията ще бъдат с по-голяма дължина. Що се отнася до това дали човек може да си причини такива увреждания със стискане, вещото лице посочва, че тогава охлузванията ще са насочени към един център и освен това може да се получи и кръвонасядане. Съгласно заявеното от експерта уврежданията на тъжителката по давност отговарят да са причинени към момента на инцидента.

Съдът кредитира заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза като обективно и компетентно изготвено от вещо лице с нужните знания и опит в съответната област.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена частично от обясненията на подс. Ч. и от показанията на свидетелите М. Н., И. Ч. и И.

И., както и изцяло от показанията на свидетелите Н. П., Д. И. и Й. И., дадени в хода на съдебното следствие. Относно това в кои части съдът кредитира обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите, ще бъдат изложени съображения по-долу.

От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и от събраните писмени доказателства: съдебномедицинско удостоверение № 721/2023г. /л.3/, амбулаторен лист /л.4/, справка за съдимост /л.25/, пр. пр. № 10933/2023г. по описа на РП – Пловдив, карта за подс. Ч..

Не е спорно по делото, че между семейството на подсъд имата и това на тъжителката, които били роднини и живеели във фамилна къща в ******, от 4 години имало спорове, свързани с ползването на общи части на къщата, както и със собствеността на прилежащи обекти към основната сграда, като отношенията им не били добри, както и че такъв спор възникнал и на 03.07.2023г. в двора на процесния имот, на която дата преди това била извършена проверка от инспектор от служба ПБЗН – Пловдив във връзка със складираните от тъжителката дърва за огрев в къщата.

Спорни са обстоятелствата дали подс. Ч. се е нахвърлила срещу тъжителката С., хващайки я за шията и наранявайки я, както и оплюла ли е преди това тъжителката св. Ч..

Съдът не кредитира обясненията на подс. Ч. в частта им, в която тя отрича да е имала каквото и да било физическо съприкосновение с тъжителката. Съгласно НПК право на подсъдимия е да даде обяснения, каквито намери за добре, но правомощия на съда е да ги оцени в контекста на другите доказателствени средства, като ги кредитира или отхвърли.

Действително обясненията на подсъдимата се подкрепят от показанията на свидетелите Ч. и И.. Съдът обаче не дава вяра на тези обяснения, както и на подкрепящите ги показания, именно преценяйки ги в съвкупност с останалите доказателства по делото, доколкото същите не само, че не се подкрепят, но и се опровергават от тях, като взема предвид и евентуалната заинтересованост от изхода на делото на св. Ч., като син на подсъдимата. Обясненията на подсъдимата и показанията на свидетелите Ч. и И. в посочената част са в противоречие с показанията на св. Н., от които се установява, че по повод изказване на св. Ч. за съпруга на тъжителката, последната му казала: „Пу! Не те ли е срам така да говориш за вуйчо ти!“ и направила жест с ръка към него, вследствие на което подсъдимата хванала баба й за врата. Действително св. Н. е внучка на тъжителката, поради което и нейните показания с оглед заинтересоваността й от изхода на делото, следва да бъдат подложени на задълбочен и прецизен анализ, при който обаче се стига до извода, че същите следва да бъдат кредитирани като обективни, последователни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото. И това е така, доколкото в тази насока са показанията на свидетелите И.. Така св. И. заявява, че се е движил на отсрещния тротоар на улицата заедно със съпругата си, при което видял, че зълвата, имайки предвид подсъдимата, е хванала М. /тъжителката/ за гушата. В същия смисъл са и показанията на св.