Решение № 851 от 19.07.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3192/2020
- Вид
- Решение № 851
- Подписан
- 19.07.2021
- Състав
- Иво Дачев, Мария Георгиева, Асен Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 32 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 33 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 100, ал. 2 · Закон за държавния служител
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2 , ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 282, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 93, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 851 гр. София , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Иво Дачев
Мария Георгиева
Асен Воденичаров при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20201000503192 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 ГПК.
С решение № 903347 от 24.07.2020г., постановено по гр.д. № 39/2020г. по описа на Окръжен съд Благоевград Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Е. Х. А. сумата от 30 000лв., , ведно със законната лихва от 09.12.2016г. до окончателното изплащане, а искът до претендирания размер от 50 000лв. е отхвърлен като неоснователен. Обезщетението е за неимуществени вреди-болки и страдания, изразяващи се в стрес и безпокойство, главоболие, раздразнителност, влошаване на здравословното състояние, накърняване на честта, достойнството и доброто име в обществото, злепоставяне пред близки, познати и колеги, публикации в печата с информации за воденото наказателно производство. По повдигнатото обвинение ищцата е оправдана с влязла в сила присъда.
С решението Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на ищцата и сумата от 25 602 лв. – обезщетение за имуществени вреди, от които: 600лв. платено адвокатско възнаграждение по наказателното производство и 25 002 лв. дължимо, но неполучено трудово възнаграждение за периода от 22.12.2014г. до 23.03.2017г.- 27 месеца.рисъдена е законната лихва от 09.12.2016г. до окончателното изплащане.
Недоволни от така постановеното решение са и двете страни в производството.
1
Окръжна прокуратурата-Благоевград депозира въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част, с оплаквания за неправилност и порочност на същото, постановено при съществени процесуални нарушения. Наведени са възражения относно възприетата от съда фактическа обстановка. Жалбоподателат твърди, че присъденият размер за неимуществени вреди е силно завишен и не отговаря на критерия за справедливост с оглед доказателствата по делото. Относно предявеният иск за имуществени вреди, въззивникът счита, че същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Насрещната страна по жалбата депозира отговор, с твърдения, че същата е неоснователна.
Ищецът в производството-Е.А. обжалва постановеното решение, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от нея иск за неимуществени вреди. В жалбата се твърди, че решението в отхвърлената му част е неправилно и необосновано. Излагат се оплаквания в тази насока. Иска се отмяна на решението в отхвърлената част и уважаване на предявения иск в пълния претендиран размер. Иска се присъждане на разноски.
Становище от насрещната страна по жалбата не е постъпило.
Софийският Апелативен съд, като взе предвид, че жалбата е допустима, а постановеното СР е валидно и допустимо, приема, че следва да се произнесе относно правилността на решението с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във въззивните жалби.
По повод изразеното становище за процесуалното представителство на участващия по делото прокурор при Окръжна прокуратура Благоевград съобразно т. 5 от ТР № 3/2004г. на ОСГ на ВКС представителството настъпва по право и не е нужно изрично упълномощаване по реда на чл. 32 и чл. 33 ГПК. Поради това въпреки изразеното становище първоинстанционният съд правилно е взел предвид доводите на ответника в спора.
Въз основа доводите на страните и съобразно доказателствата, събрани в първоинстанционния процес САС прави следните изводи:
Пред Благоевградския ОС е предявен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от Е. Х. А. срещу Прокуратура на Република България за заплащане на сумата от 50 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, настъпили на база образувано досъдебно производство № 1984/2009/10г./ по описа на 01 РПУБлагоевград срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 282, ал.2, пр.1 вр., ал.1, пр.1 и 2, вр. чл. 93, ал.1 НК вр. чл. 26, ал.1 НК, като след провеждане на част от процесуалноследствените действия досъдебното производство е преобразувано под № 48/2011г. по описа на С „БОП-Благоевград“ и е повдигнато обинение срещу ищцата. С исковата молба е заявена и претенция за изплащане на сумата от 25 440 лв. - имуществени вреди от които: 600лв. - адвокатско възнаграждение по наказателното производство и 25 002 лв. дължимо, но неполучено трудово възнаграждение за периода от 22.12.2014г. до 23.03.2017г., ведно със законната лихва, считано от 09.12.2016г. до окончателното изплащане.
2
По делото няма спор относно фактите, а и при съвкупна преценка на събраните доказателства се установява, че: на 16.06.2010 г. е образувано досъдебно производство № 1984/ 2009(10) г. по описа на 01 РПУ-Благоевград срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 и 2, вр. чл. 93, ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК. След провеждане на част от процесуалноследствените действия досъдебното производство е преобразувано под № 48/ 2011 г. по описа на „БОП.“Благоевград.
Видно от постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 11.10.2011 г. по досъдебно производство № 48/ 2011 г. по описа на С „БОП.“-Блгаоевград, ищеца е привлечена в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до осем години, като съдът може да постанови лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК, като със същото постановление е взета мярка за неотклонение „подписка”. На същата дата ищеца е разпитан в качеството на обвиняем.
Не е спорно по делото, че на 11.10.2011г. на ищеца е предявено разследването по досъдебно производство № 48/ 2011 г. по описа на С „БОП-Благоевград, като то е предявено повторно и на 19.12.2011 г..
На 29.02.2012 г. Окръжна прокуратура Благоевград е внесла в Окръжен съд Благоевград обвинителен акт по досъдебно производство № 48/2011 г. по описа на С „БОП“ - Благоевград по обвинение за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по което е образувано НОХД № 113/2012 г. по описа на ОС-Благоевград.
С разпореждане № 302 от 20.03.2012 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Проведени са девет открити съдебни заседания, в които са разпитани множество свидетели и са изслушани заключенията на ССЕ и СГЕ.
Видно от присъда № 3771 от 25.09.2013г. по НОХД № 113/2012г. по описа на ОС- Благоевград, ищцата е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 282, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като е наложено съответно наказание. Със същата присъда ищцата е оправдана по повдигнатото по чл. 282, ал. 2 от НК обвинение.
След жалба и протест е образувано ВНОХД № 19 по описа на Апелативен съд София.
По делото са проведени две съдебни заседания.
Видно от Решение № 106 от 27.03.2014 г. САС е отменил присъда № 3771 от 25.09.2013 г. по НОХД № 113/ 2012г. по описа на ОС-Благоевград и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Благоевград.
След връщането в ОС-Благоевград на делото, е образувано НОХД № 92 по описа на ОС- Благоевград за 2014 г., като с Разпореждане № 1604 от 10.04.2014г. е предписано предварително изслушване на страните. Проведени са седемнадесет открити съдебни заседания, изслушани са съдебно-графическа експертиза и съдебнотехническа компютърна експертиза.
Видно от присъда № 4034 от 29.07.2016г. по НОХД № 92/ 2014 г. по описа на ОС- Благоевград, ищацта е призната за виновна за извършването на престъпление по 3 чл. 282, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като й е наложено съответното наказание, като със същата присъда е оправдана по повдигнатото по чл. 282, ал. 2 от НК обвинение.
След жалба и протест е образувано ВНОХД № 1032 по описа на Апелативен съд София за 2016 г., като са проведени две съдебни заседания. С Присъда № 32 от 23.11.2016 г. САС е отменил присъда № 4034 от 29.07.2016 г. по НОХД № 92/ 2014г. по описа на ОС - Благоевград в осъдителната част за престъплението по чл. 282, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и в частта за разноските и вместо това е признал ищцата за невиновна по повдигнатото обвинение и на основание чл. 304 от НПК е оправдал ищцата, като в останалата част присъдата е потвърдена.
Присъдата на 09.12.2016 г. е влязла в сила.
Видно от Заповед № 358/ 12.10.2009 г. на Кмета на Община Благоевград, е било прекратено трудовото правоотношение с ищцата, като й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Видно от писмените доказателства, считано от 18.03.2013 г. ищцата е била назначена на длъжност „Инспектор по приходите“ в Отдел „Ревизии“ при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите с работно място в гр.
София, а от 2014 г. е преназначена на длъжност „Инспектор по приходите“, Отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „Фискален контрол“ към Централно управление на НАП, с работно място в град София.
След статия, публикувана на първа страница във в-к „Струма“ от 26.09 2013 г., относно осъждане на ищеца по наказателно производство с писмо № 93-00-5065 от 26.11.2014 г., изпълнителният директор на НАП е поискал информация от ОСБлагоевград на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл. С писмо № 92/ 2014г. от 04.12.2014 г. на съдията-докладчик, изпълнителният директор на НАП е уведомен, че посочената публикация касае предходна присъда, която е изцяло отменена и към момента няма постановена друга. Видно от Заповед № ЗЦУ-1637 от 19.12.2014 г. на изпълнителния директор на НАП, връчена на 22.12.2014 г. при условията на отказ на основание чл.
100, ал. 2 от ЗДСл, ищцата е временно отстранена от изпълнение на служебните задължения. В заповедта като причина за временното отстраняване изрично е посочено образуваното и висящо НОХД № 92/ 2014 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, като е постановено да не се изплаща заплата за периода на временното отстраняване.
На основание решение № 5 от 12.05.2016 г. по конституционно дело № 2/ 2016 г., обн. в ДВ бр. 38 от 20.05.2016 г., с което Конституционният съд е обявил за противоконституционна разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл., с молба до изпълнителния директор на НАП, вх. № 94-Е-110 от 07.06.2016 г. ищцата е поискала да бъде възстановена на заеманата преди отстраняването длъжност поради отпаднало основание.
След като в законовия срок не получила отговор, видно от жалба вх. № 19801 от21.07.2016г. в АССГ е обжалван мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП да възстанови ищцана на предишната заемана длъжност. По подадената жалба е образувано адм. д. № 7868 по описа на АССГ за 2016г., като с Решение № 7367 от 24.11.2016 г. по същото дело съдът отменил мълчаливия отказ на Изпълнителния директор на НАП да се произнесе по моя молба вх. № 94-Е-110 от 07.06.2016Г. и дал съответните указания. Решението е обжалвано от изпълнителния директор на НАП и по жалбата е образувано адм. д. № 202/ 2017г. по описа на ВАС. С решение № 5910 от 4
08.05.2018 г. решението на АССГ е оставено в сила.
Видно от Заповед № ЗЦУ-352 от 23.03.2017 г. на изпълнителния директор на НАП, връчена същия ден, Заповед № ЗЦУ-1637 от 19.12.2014 г. е отменена и е разпоредено ищцата да се яви на работа.
Удостоверено от договори за правна помощ и съдействие от 11.10.2011 г. и 05.04.2012 г. ищцата е заплатила възнаграждения за адвокат в наказателното производство общо в размер на 600.00 лева.
Пред първоинстанционният съд са разпитани свидетели. Според св. Й. - бивш съпруг на ищцата тя след 2009г. започнала да се променя- станала нервна, изпадала в неадекватни състояния, започнала да пие успокоителни лекарства, особено след публикация във местен вестник по повод воденото наказателно дело. Състоянията на ищцата й попречели да се грижи за децата. Променило се отношението на близки и познати към ищцата след продължително воденото наказателно производство.
Последвал развод, като децата останали да живеят при баща си, тъй като А. нямала средства да се грижи за тях. Св.И. - приятел на сина на ищцата, знае, че тя била уволнена от работа. И. е бил очевидец на семейни скандали. Виждал, че ищцата пие успокоителни.
Разпечатката съдържа 49 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/afae9d09-be02-4dd3-b43f-38228b214123