Решение № 60 от 19.05.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. С., 19.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20231800900166 по описа за 2023 година

Т.С.Т. от гр. С., ***, с ЕГН , чрез пълномощник адв. Й.Д. от

САК, е предявил срещу "ЗД Б.И." АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ –

1. за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди – физически болки и страдания вследствие нанесени му телесни увреждания – диафизална фрактура на фибулата, фрактура на медиален малеол, фрактура на ос кубоидеум, сублуксация на тибиоталарна става и контузия на главата, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 10.03.2023 год. около 17 часа на Самоковско шосе, на около 1 500 метра преди с.К., по вина на Н.С.Х. с ЕГН – водач на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № СВ 8006 МН, със застрахователна полица № BG/02/122601395137 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 28.05.2022 год. до 27.05.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2023 год. до окончателното й заплащане и

2. за заплащане на обезщетение в размер на 2 220.60 лева за причинени му имуществени вреди – направени от ищеца разходи за лечение вследствие на причинените му телесни увреждания при горното ПТП – заплатени остеосинтезен имплант и болничен престой, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2023 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство 1 по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

С исковата молба се твърди, че на 10.03.2023 год. около 17 часа Н.С.Х. управлявал лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № СВ 8006 МН, с посока на движение от гр. С. към гр. С. По същото време, по същия път, но с посока, обратна на посоката на движение на автомобила „Рено“, ищецът Т. С. Т. управлявал товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЛТ 35“, с ДК № CO 8697 СК. На около 1 500 метра преди с.К., при преодоляване на десен за него завой, автомобилът „Рено“ навлязъл в лентата за насрещно движение, където в същия момент се намирал и товарният автомобил „Фолксваген“, управляван от Т.Т., в резултат на което се реализирал челен удар между двата автомобила.

Вследствие на удара товарният автомобил рязко преустановил движението си, при което движещият се зад него лек автомобил марка „Рено“, марка „Еспейс“, с ДК № СА 5941 РХ, управляван от М.С.Д. с ЕГН не могъл да спре и се ударил в задната част на товарния автомобил.

За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на СДВР и екип на Спешна медицинска помощ.

Полицейските служители съставили констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К132/10.03.2023 год., като било образувано досъдебно производство № 11067/2023 год. по описа на СДВР, пр.пр. № 11724/2023 год. по описа на Софийска районна прокуратура, висящо към настоящия момент.

Твърди се, че вследствие на гореописаното ПТП е пострадал Т. С. Т., който е получил следните травматични увреждания – диафизална фрактура на фибулата, фрактура на медиален малеол, фрактура на ос кубоидеум, сублуксация на тибиоталарна става и контузия на главата. Веднага след настъпване на ПТП ищецът бил прегледан в СО на УМБАЛ „С.А.“ АД – гр. С., където постъпил във видимо отпаднало състояние с оплаквания от силни болки в областта на главата и силна, до почти непоносима болезненост в десния крак, който бил видимо оточен. С цел диагностициране на състоянието му били извършени параклинични изследвания, рентгенографии на колянна става, глезенна става, гръден кош и бял дроб, ехография на коремни органи, компютърна томография на глава, от резултатите на които медиците установили горепосочените травматични увреждания.

Сочи се, че ищецът бил настанен в Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „С.А.“ АД – С., където му било назначено оперативно лечение чрез метална остеосинтеза. В клиниката ищецът бил хоспитализиран в продължение на 7 дни, след което бил изписан за домашно лечение, предписани му били медикаменти и му били дадени препоръки за ходене с помощта на две помощни средства, без да натоварва оперирания крак. Насочен бил към рехабилитация след оперативното лечение.

Твърди се, че вследствие на произшествието и получените при него травматични увреждания Т. Т. е търпял и продължава да търпи силни по интензитет физически болки и страдания. Крайникът му бил обездвижен, трите фрактури и сублуксацията предизвиквали почти непоносими болки, придвижването му било силно затруднено, дори и с помощни средства. Чувствал се отпаднал и физически нестабилен, а самообслужването му също било 2 изключително затруднено, като дори за елементарни потребности той разчитал на помощта на свои близки, което създало у него чувство за безполезност и безпомощност. Твърди се, че и към настоящия момент ищецът все още не е възстановен – въпреки че оперативната рана зараства добре, необходимото време за възстановяване от подобна травма е продължително.

Изпитва болки и дискомфорт, макар да продължава да приема редица обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти.

Твърди се, че ищецът извършил и разходи за лечение на причинените му телесни увреждания при горното ПТП в общ размер на 2 220.60 лева – заплатени остеосинтезен имплант и болничен престой, за заплащането на които прилага фактури и касови бонове.

Твърди се, че за лекия автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с ДК № СВ 8006 МН, управляван при ПТП от деликвента Н.С.Х., е била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/02/122601395137, валидна от 28.05.2022 год. до 27.05.2023 год., т.е. към датата на ПТП, 10.03.2023 год.

Твърди се, че Т. С. Т. депозирал писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ, изпратена по пощата и получена от „ЗД Б.И.” АД на 12.04.2023 год., по която е била образувана преписка по щета № 2310011642 и по която с писмо изх. № НЩ-4499/05.07.2023 год. зд "Б.И." АД е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, което обуславя интереса от предявяване на настоящите искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ.

Преписи от и.м., приложенията към нея и уточняващите молби на ищеца са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се оспорва да е причинен деликт от страна на водача на лекия автомобил „Рено” – Н.С.Х., като се оспорва същият да е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е настъпило процесното ПТП. Сочи се, че в случая е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.

Оспорват се и твърденията в искова молба относно причините за ПТП, като се сочи, че констатациите в приложения по делото констативен протокол за ПТП на дават основание да се приемат за достоверни; същият не се ползва материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Без да е установен механизмът на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно; без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД.

С отговора се сочи, че исковата претенция е прекомерна и не отговаря на икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира, е прекомерно 3 завишена, като не отговоря на установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за подобен род вреди. Сочи се, че в случай, че искът по чл.432, ал.1 от КЗ бъде доказан по основание, то с оглед характера на уврежданията на ищеца адекватна сума за обезщетение е около 30 000 лева, ако не се отчита евентуално съпричиняване на вредоносния резултат от увредения – каквото не се твърди.

С отговора се сочи, че от представените по делото доказателства е видно, че се касае за ПТП с два удара между три автомобила – първият удар е челен между л.а. „Рено” с ДК № СВ 8006 МН, застрахован със застраховка „ГО на автомобилистите” в ЗД „Б.И.” АД, управляван от водача Никола Христов и т.а. „Фолксваген” с ДК № CO 8697 СК, управляван от ищеца Т. Т.. Вторият удар е между т.а. „Фолксваген, който е застигнат и ударен отзад, поради неспазване на безопасна дистанция, от водача М. Д., управлявал л.а. „Рено” с ДК № СА 5941 РХ, застрахован със застраховка „ГО на автомобилистите” в ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве” АД. Предвид изложеното ответникът въвежда като възражение обстоятелството, че травмите на ищеца са причинени в условията на независимо съпричиняване по смисъла на чл.53 от ЗЗД, като в случая е приложимо правилото на чл.499, ал.7 от КЗ и застрахователите по застраховка „ГО на автомобилистите” отговарят солидарно пред увреденото лице. С оглед на горното с отговора се прави искане за привличане на ЗАД „Д.Б.: Ж.З.” АД като трето лице – помагач на ответника, като интересът от встъпването се аргументира с обстоятелството, че в случай, че се установи съизвършителство при пътния инцидент от страна на двамата водачи, то третото лице помагач ще носи отговорност пред платилия обезщетение на пострадалото лице застраховател – ЗД „Б.И.” АД, в размер пропорционално на отговорността на застрахования при третото лице застраховател водач.

Сочи се, че мотивите на съдебното решение ще бъдат задължителни за ответника и помагача при разпределението на отговорността помежду им.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

Пълномощникът на ищеца е направил в о.с.з. на 19.04.2024 год. искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ответника прекомерно адвокатско възнаграждение,

С определение от 15.12.2023 год. съдът е конституирал на осн. чл.219, ал.1 от ГПК ЗАД „Д.Б.: Ж.з.” АД, ЕИК като трето лице – помагач на ответника „ЗД Б.И.” АД по настоящото дело.

С писмено становище от 11.01.2024 год. на третото лице – помагач се оспорват предявените искове по основание и размер, като се оспорва изцяло твърдения механизъм на ПТП и че застрахованият при него водач на МПС има вина за настъпване на претендираните неимуществени вреди, а ако има такава за настъпване на ПТП, същата се ограничава до увредите на задната броня на т.а. „Фолксваген ЛТ35“. Сочи се, че водачът на л.а. „Рено Еспейс“ е спазил всички правила за безопасно движение по пътищата, като се е движил на такова разстояние след т.а. „Фолксваген ЛТ35“, че е имал възможност да изпълни предписанията на чл.23, ал.1 от ЗДвП. Сочи се, че видно от представените по делото доказателства, увреденото МПС не е намалило скоростта си или спряло рязко, а движението 4 му е преустановено от навлезлия в платното му за движение автомобил, застрахован при ответника, чието поведение водачът на л.а. „Рено Еспейс“ не е могъл и не е бил длъжен да предвиди предвид грубото нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от водача на л.а. „Рено Меган“. Сочи се, че настъпилото ПТП не е било предвидимо препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП и водачът на л.а. „Рено Еспейс“ не е имал нито възможността, нито техническата възможност да го предвиди или да реагира по-бързо на настъпването му; същият е изпълнил задължението си да намали скоростта си на движение и да спре в момента, в който е настъпило съприкосновението между двете МПС.

Предвид внезапността на ПТП водачът на т.а. „Фолксваген ЛТ35“ не е имал възможност да реагира, като задейства спирачния апарат, като по този начин би подал светлинен сигнал и реакцията на водача на л.а. „Рено Еспейс“ би започнала далеч преди реалното съприкосновение между другите две МПС.