Определение № 5290 от 09.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5290 гр. София, 09.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно частно гражданско дело № 20261100501873 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 вр. чл. 83 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца в производството О. П. Д. срещу определение № 3425/26.01.2026 на СРС, III ГО, 87 състав, постановено по гр. дело № 20251110107807 по описа за 2025 година, с което без уважение е оставена молбата му за освобождаване от задължението за внасяне на депозит за съдебно-техническа експертиза, допусната с определение от 10.12.2025 г., за сумата от 360 евро.

Жалбоподателят О. П. Д. претендира отмяна на обжалвания акт на СРС, като твърди, че с частната жалба представя допълнителни доказателства за влошено здравословно състояние и моли да бъде изцяло освободен от задължението да внесе определения му депозит от 360 евро.

Ответниците в производството оспорват частната жалба като твърдят, че ищецът няма тричленно семейство, а наличието на кредитни задължения не обосновавали липсата на средства за заплащане на определения депозит.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Производството по гр. дело № 20251110107807 по описа за 2025 година на СРС, 87 състав, е образувано по искова молба на О. П. Д., за възстановяване на запазена част от наследството на неговите родители. Съдът в открито съдебно заседание допуснал изслушване на съдебно-оценителна експертиза при депозит от 1800 лева, вносим по равно от страните, като ищецът поискал да бъде освободен от заплащането на депозита, поради невъзможност да отдели средства в такъв размер, с оглед сърдечно заболяване и неполучаване на трудови доходи, а обезщетение от НОИ.

С обжалваното определение № 3425/26.01.2026 г. съдът счел, че ищецът не е установил действителния размер на разходите във връзка с неговото лечение, а реализираният от него и съжителката му общ нетен доход надхвърлял размера на минималната работна заплата в страната, определена с ПМС № 243/13.11.2025 г. - 620,20 евро, поради което и достигнал до извод, че ищецът О. П. Д. разполага с възможност да внесе част от депозита в размер на сумата 360 евро, като за разликата до пълния дължим размер (460,16 евро), ищецът бил 1 освободен от процесуалната тежест.

Предявената частна жалба е допустима – подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

В определение № 275 от 16.10.2015 г. по ч. гр. д. № 4728/2015 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, е разяснено, че съгласно чл. 83, ал. 2, т. 1 - 7 ГПК по молбата за освобождаване от внасяне на такси и разноски съдът следва да вземе предвид: доходите на лицето и неговото семейство (т. 1), имущественото състояние, удостоверено с декларация (т. 2), семейното положение (т.

3), здравословното състояние (т. 4), трудовата заетост (т. 5), възрастта (т. 6), както и други констатирани обстоятелства (т. 7). Следователно декларацията за имуществено състояние е само един от критериите, които имат значение за основателността на молбата. При извършваната преценка дали молителят разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса, съдът не е ограничен единствено от посоченото в декларацията за имуществено състояние, а може и е длъжен да отчете всички други обстоятелства, които са установени по делото и са релевантни към искането.

От приложените към декларацията документи, се установява, че ищецът е с увредено здравословно състояние в резултат на остър трасмурален инфаркт на миокарда, поради което му е издадено експертно решение от 06.01.2026 г. за продължаване на временната неработоспособност от 2*30 дни. Представя доказателства за получавано обезщетение от социалното осигуряване в размер на 440 евро (под минималната работна заплата), но доказателства за извършени разходи за закупени медикаменти във връзка с лечение на сърдечното заболяване на са ангажирани. Обстоятелството, че ищецът има задължения към кредитна институция и такива за заплащане на наем, не могат да се приемат за основание за освобождаването му от разноски за провеждано по негова инициатива съдебно производство. От друга страна, ищецът представлява едночленно семейство и доходи на лицата, с които живее в едно домакинство не следва да бъдат взети предвид, доколкото тези лица няма правното задължение да погасяват негови лични задължения.

Принципно, институтът на освобождаването от държавна такса е предвиден за лица, които въпреки волята си, поради външни причини са в невъзможност да придобиват доходи – увредено здравословно състояние, намалена работоспособност, напреднала възраст, задължения за престиране на издръжка на непълнолетни лица, грижа за възрастни/болни родители и т. н.

В случая, в резултат на здравословен проблем ищецът не е в състояние да придобива доход от полагане на труд, а ползва обезщетение от осигурителната система, което е достатъчно за извод, че не разполага с доходи, чрез които да си осигури средства, с които да изпълни вмененото му задължение за внасяне на определената сума от 360 евро, която е 81,81 % от целия получаван месечен доход (440 евро) за периода на временна неработоспособност. Следователно, ако ищецът следва да осигури сумата за изготвяне на заключението, то с останалите му разполагаеми средства не би могъл да задоволи найбазисни свои потребности, които не включват закупуване на медикаменти. Това означава, че е налице сериозно материално затруднение за ищеца, което не следва да го препятства да упражнява процесуалните си права и да създава пречки пред доказването.

Ето защо, настоящият състав приема, че ищецът О. П. Д. е следвало да бъде освободен в цялост от задължението да внесе депозит за изготвяне на съдебно-оценителна експертиза, включително и за размера от 360 евро, който с оглед временната му неработоспособност е 2 над материалните му възможности. Това налага извод, че молбата на Д., с правна квалификация чл. 83, ал. 2 ГПК, е била изцяло основателна и е следвало да бъде уважена.

Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, по частна жалба на О. П. Д., определение № 3425/26.01.2026 на СРС, III ГО, 87 състав, постановено по гр. дело № 20251110107807 по описа за 2025 година, с което без уважение е оставена молбата му за освобождаване от задължението за внасяне на депозит за съдебно-техническа експертиза, допусната с определение от 10.12.2025 г., за сумата от 360 евро и ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, О. П. Д., ЕГН **********, от процесуалното задължение да внесе депозит за съдебно-техническа експертиза, допусната с определение от 10.12.2025 г. по гр. дело № 20251110107807 по описа за 2025 година, в размер на 360 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3