Решение № 13854 от 10.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10328/2025
- Вид
- Решение № 13854
- Подписан
- 10.07.2026
- Състав
- Антоанета Георгиева Ивчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 23, ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 23, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
РЕШЕНИЕ
№ 13854 гр. София, 10.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110110328 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Етажна собственост, находяща се в **, чрез професионалния домоуправител Н, срещу В, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, с която са предявения в условията на обективно, кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 23, ал. 7 ЗУЕС за признаване за установено в отношенията между страните, че В дължи да предаде на Етажна собственост, находяща се в **, сумата от 3 173,69 лева с еврова равностойност 1 622,68 евро, представляваща сбор от платени от етажните собственици такси за управление и поддръжка на общите части на ЕС и вноски към фонд „Ремонт и обновяване“, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 05.11.2024г. до окончателното плащане, както и всички съставени документи по проведени Общи събрания на ЕС, находяща се в ** на следните дати: 19.10.2022г., на 09.12.2022г., на 23.03.2023г., на 16.10.2023г., на 22.01.2024г., актове за годишен технически преглед на асансьор в сградата и други документи, собственост на Етажната собственост, находяща се в **.
В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 23, ал. 7 ЗУЕС за осъждане на В да предаде на Етажна собственост, находяща се в **, сумата от 3 173,69 лева с еврова равностойност 1 622,68 евро, представляваща сбор от заплатени от етажните собственици такси за управление и поддръжка на общите части на ЕС и вноски към фонд „Ремонт и обновяване“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.02.2025 г. до окончателното плащане, както и всички съставени документи по проведени Общи събрания на ЕС, находяща се в ** на следните дати: 19.10.2022г., на 09.12.2022г., на 23.03.2023г., на 16.10.2023г., на 22.01.2024г., актове за годишен технически преглед на асансьор в сградата и други документи, собственост на Етажната собственост, находяща се в **.
Ищецът твърди, че в периода от 15.11.2022г. до 18.08.2024г. В е бил професионален домоуправител на етажната собственост, находяща се в Габрово, ул.
„Петър Падалски“ № 5. Сочи, че на 11.07.2024г. било проведено ОС на ЕС, като с 1
Решение по т. 2 от Протокол № 1 от 11.07.2024г. за управител на етажната собственост било избран Н, а с Решение по т. 1 било възложено на ответника да изготви подробен финансов отчет за периода от 15.11.2022г. до 31.07.2024г., който да бъде предоставен на етажен собственик, съответно на избрания контрольор. Съобщението за изготвения протокол от ОС на ЕС бил поставен на 18.07.2024г., като в законоустановения 30дневен срок решенията на ОС не били оспорени. Поддържа, че след анализ на предоставения финансов отчет установил, че е налице касова наличност в размер на 3 173,69 лева, формирана от платените от етажните собственици такси за управление и поддръжка на общите части и вноски към фонд „Ремонт и обновяване“, които парични средства В не е възстановил нито на ЕС, нито на новоизбрания професионален домоуправител. Излага, че ответникът не е предал и съхраняваните от него документи, свързани с управлението на етажната собственост – документи по проведени ОС на ЕС от 19.10.2022г., 09.12.2022г., 23.03.2023г., 16.10.2023г., 22.01.2024г., актове за годишен технически преглед на асансьора. Поради изложеното моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи платените от етажните собственици месечни вноски и че следва да бъде предаде документите, намиращи се у ответника и касаещи управлението на ЕС. В условията на евентуалност моли В да бъде осъден да заплати исковите суми и да предаде документите. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че на 15.11.2022г. страните са сключили договор за управление на ЕС. Оспорва дължимостта на претендираните суми и задължението за предаване на процесните документи с доводи, че към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е продължавал да осъществява функциите на професионален домоуправител съгласно сключения договор, тъй като не е получил предизвестие за прекратяване на договорната връзка. Релевира възражение, че проведеното на 11.07.2024г. ОС на ЕС е незаконосъобразно, тъй като не е уведомен за инициирането му, поради което взетите решения не произвеждат правно действие.
Твърди, че договорът за управление бил прекратен на 31.12.2024г., като към този момент изпълнявал добросъвестно произтичащите от сделката задължения. Възразява, че след прекратяването на облигационното правоотношение не е бил уведомен от ищеца на кое лице да бъдат предадени паричните средства и документите. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно нормата на чл. 23, ал. 6 ЗУЕС, при избор на нов управителен съвет (управител) съхраняваните документи, както и наличните парични средства, данни за банкови сметки и банкови карти се предават в 15-дневен срок от датата на вписване на новоизбрания управителен съвет (управител) в регистъра по чл. 47а, ал. 1, т. 2, буква „б“ с протокол, който се подписва от членовете на предишния управителен съвет (управител), от членовете на новоизбрания управителен съвет (управител), от председателя на контролния съвет (контрольора) и от касиера. Защитата срещу неизпълнението на същото законоустановено задължение може да бъде осъществена посредством иск по чл. 23, ал. 7 ЗУЕС.
За основателността на иска ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните материални предпоставки (юридически факти): сключен с ответника договор за управление на етажната собственост, по силата на който В е събирал дължимите към етажната собственост месечни вноски за управление и 2 поддръжка на общите части, съответно вноските към Фонд „Ремонт и обновяване“; че в държане на ответника са посочените в исковата молба документи, както принадлежащи на етажната собственост парични средства и техния размер; наличие на решение на Общо събрание на етажната собственост за избор на нов управител на същата. При установяване на горното в тежест на оспорващия ответник е да докаже, че е предал касовата наличност на етажната собственост и документите, свързани с нейното управление, както и фактите, на които основава своите възражения.
С оглед изявленията на страните в хода на производството и на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени правнорелевантните обстоятелства, че на 15.11.2022г. между Етажната собственост, находяща се в ** и В е сключен договор, по силата на който на ответника е възложено управлението на етажната собственост, както и че процесните суми и документи са в държане на ответника.
От съдържанието на представения по делото протокол от общо събрание на ЕС от 11.07.2014 г. се установява, че същото e било проведено във връзка със смяна на досегашния управител на ЕС – „Вход мениджър“ ООД, както и че на същото е присъствал представител на последния. С решение по т. 1 от дневния ред собствениците са взели решение „Вход мениджър“ ООД да изготви подробен финансов отчет за периода на управлението си – от 15.11.2022 г. до 31.07.2024 г., който да бъде предоставен на собственик от ЕС или на избрания контрольор. С решение по т.
2 от дневния ред собствениците са избрали за управител на Е. Във връзка с взетото решение за промяна на управителя на ЕС собствениците са взели решение „Вход мениджър“ ООД да представи изготвения по решението по т. 1 от дневния ред финансов отчет и да го предаде в срок до 10.08.2024 г. на Йорданка Маринова, заедно с всички документи на ЕС, които са налични и се намират в него.
С отговора на исковата молба, ответникът е навел възражения за незаконосъобразност на проведеното на 11.07.2014 г. общо събрание, които обаче не подлежат на разглеждане по същество в настоящото исково производство, тъй като ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на решенията на Общото събрание, но същевременно ограничава със срок възможността да се иска отмяна на незаконосъобразните решения. Извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС лицата, които поначало са обвързани от взетите решения, не могат да искат тяхната отмяна, а на още по-силно основание това не може да стане чрез възражение в настоящото производство. Целта на конститутивния иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, лимитиран във времето, е както да стимулира етажния собственик активно да участва и контролира провеждането на общите събрания, така и да обезпечи стабилитета на вече взетите решения, тъй като те обикновено засягат функционирането на цялата етажна собственост, а не само правната сфера на конкретния собственик, поради което е даден превес на интереса на общността. При липса на позитивно съдебно решение по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, в пределите на което съдът е компетентен да преценява тяхната законосъобразност, взетите решения на Общото събрание се стабилизират и следва да бъдат изпълнявани, като е недопустим последващ съдебен контрол / в този смисъл Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, I г.о.., Решение № 50024/27.03.2023 г. по гр. д. № 78/2022 г. на ВКС, II г.о./.
С оглед на гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че ответникът дължи изпълнението на задължението си по чл. 23, ал. 7 ЗУЕС да върне на наличните в касата на ЕС към момента на отпадане на качеството му на управител на същата парични средства, както и съхраняваните от него до този момент във връзка с дейността на ЕС документи, на ЕС чрез новия управител. По делото не са ангажирани доказателства за изпълнение на посоченото задължение, а напротив този факт е 3 признат от ответната страна. Доколкото задължението възниква по силата на закона, правно ирелевантно е възражението на ответника за липса на знание на кое лице да бъдат предадени паричните средства и документите. Неоснователно е и възражението на ответника, че скюченият с ЕС договор за управление бил прекратен на 31.12.2024г.
Видно от съдържанието на представения по делото договор за услуга от 15.11.2022г., сключен между Етажната собственост, находяща се в **, и В, същият е бил сключен за срок от една година, като по силата на нормата на чл. 21, ал. 2 ЗУЕС, ответникът е продължил да изпълнява функциите си до избора на нов управителен съвет (управител).
Съобразно изложените мотиви съдът намира, че предявените по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 23, ал. 7 ЗУЕС за основателни и следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноски:
Съгласно указанията дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство. При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква в полза на ищеца. Същият е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъде присъдена сумата от 926,94 лева с еврова равностойност 473,94 евро, представляваща разноски направени в исковото и в заповедното производство разноски.
Мотивиран от гореизложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Етажна собственост, находяща се в **, чрез професионалния домоуправител Н, срещу В, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 23, ал. 7 ЗУЕС, че В дължи да заплати на Етажна собственост, находяща се в **, чрез професионалния домоуправител Н, сумата от 3 173,69 лева с еврова равностойност 1 622,68 евро, представляваща сбор от платени от етажните собственици такси за управление и поддръжка на общите части на ЕС и вноски към фонд „Ремонт и обновяване“, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 05.11.2024г. до окончателното плащане, както и да върне всички съставени документи по проведени Общи събрания на ЕС, находяща се в ** на следните дати: 19.10.2022г., на 09.12.2022г., на 23.03.2023г., на 16.10.2023г., на 22.01.2024г., актове за годишен технически преглед на асансьор в сградата и други документи, собственост на Етажната собственост, находяща се в **, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.07.2024г. по ч.гр.д. № 67822/2024г. по описа на СРС, 74 с-в.