Решение № 926 от 19.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 926 гр. София, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100511530 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 8652/28.07.2022г. по гр.д. № 70259 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 30-ти състав Върховен административен съд с адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски” № 18 е осъдено да заплати на В. П. С., ЕГН ********** с адрес: с. Коларово, община Петрич и съдебен адрес: адв. Л. Г. , с. Кърналово, общ. Петрич, ул. **** на основание на чл. 2б от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 3050лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.09.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото да получи разглеждане и решаване на три молби за спиране на изпълнението на административния акт на ОИК-Петрич в срока по чл. 166, ал. 3 от АПК-„незабавно”; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 3,05лв., като Върховен административен съд е осъден да заплати на адв. Л. Г. от АК-Благоевград с л.а. №1100050027 на основание на чл. 78,ал.1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв . възнаграждение от 253,15лв, като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 3050лв. до предявен размер от 10 000,01лв. и В. П. С., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Върховен административен съд на основание на чл . 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК съдебни разноски по делото в размер на 69,50лв.

С Определение № 24421/20.09.2022г. по гр.д. № 70259 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 30-ти състав е оставена без уважение молба вх. № 1

164211/05.08.2022г. на В. П. С., ЕГН ********** по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските за възнаграждението на адв.

Г., като такова бъде присъдено в размер на 443,50лв

Срещу така постановено решение са депозирани:

1. въззивна жалба вх. № 164243/05.08.2022г. по регистъра на СРС от ищеца В. П. С., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложила е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е, че определеният размер на обезщетението не е справедлив. В случая забавянето реално било отказ от правосъдие по първите две молби за спиране, а това било забравено и било особено тежко нарушение на чл. 6 §1 от ЕКПЧ. Едва по третата молба ВАС предприел действия по администрирането й и то в резултат на това, че вече имала адвокат. В заседанието на 30.06.2020г. ВАС имал възможността да се произнесе по първите две молби от май 2020г., но не го направил, това било явно незачитане на правата й, тогава имало яснота че делото в КС ще продължи поне няколко месеца. На 11.09.2020г. изпратил напомнително писмо, но въпреки същото ВАС се произнесъл при незачитане на законовия срок, която тенденция сочела на явна предубеденост и пристрастност в полза на АИК-Петрич.

Забавяне имало и в основното производство, заседание по което не било насрочено след влизане в сила на решението на КС през октомври 2020г., а едва през декември 2020г. ВАС не се съобразил с основната цел на чл. 166, ал. 4 от АПК за защита на обществения интерес, който в случая бил населеното място да има орган на изпълнителна власт, с.

Коларово с над 2000 души население било оставено без кмет, защото ОИК-Петрич не избрало и.ф. кмет за периода на отстраняването й Абсурдно било кмета на Петрич да се счита за този период и за кмет на с. Коларово. Броят и тежестта на нарушенията обосновавал извод че справедливото обезщетение е 10 000,01лв, който бил допустимия съгласно чл. 60а, ал. 3 от ЗСВ. При определянето на този размер следвало да се съобрази че следната работна заплата в сектор държавно управление за 2022г. е 1773лв., за 2020г. вероятно бил по-нисък , но размер на заплатата на кмет за 2020г. следвало да се съобрази при определянето на обезщетението с оглед на заеманата от нея длъжност, а не размерът на минималната работна заплата от 610лв. Ако не се приемело, че справедливото обезщетение е 10000,01лв., то поне размер на 5 средни месечни възнаграждения за сектор „държавно управление” за 2020г. бил справедливия в случая. Претендирала е разноски, процесуалният й представител е претендирал възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

2. Въззиваемият ответник по исковете – Върховен административен с ъ д е, оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната от ищеца част е правилно. Оспорил е поради прекомерност претенцията за 2 разноски на насрещната страна.

3. Въззивна жалба вх. № 165185/08.08.2022г. по регистъра на СРС депозирана от ответника по исковете Върховен административен съд в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. В хипотезата на чл. 2б от ЗОДОВ от значение била общата продължителност на производството. При забава на отделни етапи от производството ,но общата продължителност на същата е в разумен срок, то нямало основание за присъждане на обезщетение.

В случая общата продължителност на производството не била в нарушение на принципа на разглеждане на делото в разумен срок. Отделно СРС съобразил претърпените от ищеца вреди от решението на ОИК, а те не били релевантни за делото, присъдения размер на обезщетението бил прекомерен не отговарял на справедливостта. Претендирал е разноски.

Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на насрещната страна.

Въззиваемият – ищец – В. П. С. , ЕГН ********** е оспорил жалбата.

Изложил е съображения, че решението на районния съд е правилно в тази част.

Производството по чл. 166, ал. 4 от АПК не било етап от производството а било такова за самостоятелна правораздавателна дейност.

Предмет на същото било защита от незаконосъобразен административен акт, по първите две искания за защита ВАС не се произнесъл, а по третото се произнесъл със забава от 2 месеца Претърпяла били вредите, за които е присъдено обезщетение, 5 месеца била с очаквания, надежди и разочарование – загуба на доверието в съда от процесуалното му поведение. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение.

Срещу така постановеното Определение е депозирана частна жалба вх. № 197110/21.09.2022г. по регистъра на СРС от адв. Г., пълномощник на ищеца В. П. С., ЕГН ********** . навел е твърдения, че същото е неправилно. Минималното адвокатско възнаграждение за присъдената сума от 3050лв. било в размер на 443,50лв. и неправилно районният съд отказал да го присъди. Материалният интерес била присъдената сума, неправилно районният съд определил такова за цялата претендирана сума и от нея изчислил съразмерно припадащото му се възнаграждение.

Ответникът по частната жалба – Върховен административен съд в предоставения срок е оспорил частната жалба. Посочил е, че оспореното определение е правилно, материалният интерес по делото бил 10 000,01лв., уважената част била 3050лв. и съразмерно на същата следвало да се определи възнаграждението за адвоката на ищеца по правилата на чл. 78 от ГПК.

Контролиращата страна - Прокуратурата на Република България е посочила, че обжалваното решение е правилно.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото 3 доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 4470/24.09.2021г. по регистъра на РС-Благоевград, изпратена по компетентност на СРС от В. П. С., ЕГН ********** срещу Върховен административен съд, с която е поискала от съда на основание на чл. 2б от ЗОДОВ да осъди ответника да й заплати сумата от 10 000,01лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 24.09.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на забава в разглеждане и произнасяне по по три нейни молби за спиране на изпълнението на административен акт на АИК-Петрич в срока по чл. 166, ал. 3 от АПК-незабавно, подадени по административно дело № 3428/2020г. по описа на ВАС. Навела е твърдения, с Решение № 222МИ/14.01.2020г. на ОИК-Петрич пълномощията й като кмет на с. Коларово, община Петрич били прекратени предсрочно, обжалвала същото и било образувано дело № 3428/2020г. на ВАС, по което с Решение от 01.02.2021г. това решение на ОИК било отменено. В рамките на това производство подала три отделни молби за спиране на допуснатото предварително изпълнение на решението на ОИК– на 0705.2020г., на 26.05.2020г., на 22.07.2020г.. По първите две молби ВАС изобщо не се произнесъл, което било отказ от правосъдие. По третата молба ВАС се произнесъл едва на 08.10.2020г. Срокът за произнасянето по тези молби бил този по чл. 166, ал. 3 от АПК-незабавно.

Така с проведеното поведение по делото ВАС нарушил правото й на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Подаденото искане от 28.01.2021г. по чл. 60а от ЗСВ било отхвърлено от Министерство на правосъдието , което било неправилно. В случая нарушенията били особено тежки, защото по две от молбите нямало произнасяне, така справедливото обезщетение бил в максималния размер по чл. 60а от ЗСВ. Отговорността била обективна без значение било дали съдебният състав е виновен. Била кмет на с. Коларово и имала отговорности пред своите избиратели и съграждани да им осигури присъствието си като орган на изпълнителната власт, призван на помага на хората и да решава техните проблеми.

Претърпените неимуществени вреди от нея били от неразумната продължителност на съдебното производство, което по презумпция причинява вреди. Производството по чл. 166 от АПК, макар и развиващо се в процеса по оспорване на решението на ОИК по дело № 3428/2020г. по описа на ВАС , било самостоятелно. То било бързо производство и произнасянето по искането следвало да бъде незабавно. При преценка на дължимото обезщетение следвало да се съобрази значението на делото за нея. Това дело било с висок обществен интерес, като постановеното решение от ОИК било незаконосъобразно.

Вредите, които претърпяла били накърняване на чувството й за справедливост и на доверието в държавността поради отказа и забавата за произнасяне по молбите й. Претендирала е разноски.

Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

4

Ответникът по иска - Върховен административен съд , в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Навел е твърдения, че адм. д. № 3428/2020г. било образувано на 14.04.2020г., на проведеното на 30.04.2020г. заседание било констатирано че има сезиране на конституционния съд от друг състав на ВАС за установяване на противоконституционност на разпоредби на 42, ал.1, т. 5 от ЗМСМА с чл. 4, ал.1 и чл. 16 и чл. 56 от Конституцията на РБ и ход на делото не бил даден, с определение от 30.06.2020г. производството по него било спряно до произнасянето на КС.

Производството било възобновено на 22.10.2020г., като било насрочено за разглеждане на 03.12.2020г., в това съдебно заседание съдебният състав се отвел по искане на жалбоподателя, след определянето на нов съдебен състав делото било разгледано на 18.01.2021г. и решение било постановено на 01.02.2021г. Така общата продължителност на делото било 9 месеца и 17 дни, което бил разумен срок за разглеждането и произнасянето по същото при съобразяване на основанията за спиране на същото, период на което следвало да бъде изключен в случая, както и че отвод на първоначално определен съдебен състав бил направен по искане на жалбоподателя. Релевантна била общата продължителност на делото, а не тази на отделни негови етапи Ищцата не била претърпяла вреди, за обезщетение на които предявила исковете, тези вреди не били в причинно-следствена връзка с твърдяното забавяне на произнасянето на ВАС, претендиран размер бил прекомерен, не отговарял на справедливостта. Претендирало е разноски.

Контролиращата страна - Прокуратурата на Република България е оспорила исковете.