Определение № 33197 от 06.12.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33197 гр. София, 06.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Б. СТ. Ш. СТАВРУ като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело № 20211110143693 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от „Т. 93“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, ....., отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с адрес гр. София, ....., сумата от 12 448.12 лв., формирана от издадени от ответника фактури по договор за наем № 80-15-57/14.08.2019 г. за обект – публична държавна собственост с обща площ от 117. 60 кв.м., за месеците март, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2020 г., както и за периода част от февруари 2021 г. до май 2021 г., както следва: фактура № ...../17.12.2020 г. на стойност 8 016 лв. за наемна цена за месеците март, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември 2020 г; фактура № ...../23.02.2021 г. на стойност 430.92 лв. – неустойки; фактура № ...../13.05.2021 г. на стойност 3 169.50 лв. наеми за част от февруари до май 2021 г.; фактура № ...../18.05.2021 г. на стойност 233.20 лв. неустойки; фактура № ..../24.02.2021 г. на стойност 598.50 лв. – наемна цена за месец февруари 2021 г. към 19.02.2021 г. Ищецът поддържа, че държането върху имота било предадено с протокол от 14.08.2019 г., видно от който обектът бил предаден в лошо общо състояние, което не позволявало същият да бъде използван по предназначение. В договора било прието, че всеки ремонт, подобрение или изменение на предназначението на обекта, се реализира с писмено съгласие на наемодателя. Ищецът многократно отправял искания към ответника да му бъде разрешено да извърши ремонт на имота, за да е възможно същият да бъде приведен в годно за ползване състояние. Били направени искания за подобряване на имота и внесен инвестиционен проект. Били направени предложения за одобряване на инвестиция, за нейното приспадане от наемните вноски, за признаване на конкретни реализирани вече разходи по подобряване на обекта. В деловодството на ответника било подадено становище от компетентни технически лица за невъзможността обектът да бъде използван предвид лошото му състояние. Въпреки това наемодателят не е оказал необходимото съдействие на наемателя относно ползването на имота. В следствие на това, наемателят плащал наемни вноски без да може да ползва обекта. На 29.05.2021 г. договорът за наем бил развален с писмено изявление до ответника с вх. № 26-00-2/25.05.2021 г., с което 1 на ответника бил предоставен тридневен срок за удовлетворяване исканията на ищеца, в противен случай наемателят ще развали договора с искане за връщане на всички платени суми. Било направено и изявление за прихващане и за връщане владението върху обекта. С приемо-предавателен протокол от 31.05.2021 г. ищецът предал обекта на ответника, като в протокола са описани състоянието на имота и подобренията в него, както и че помещенията са неизползваеми към датата на връщане на владението. Ищецът сочи, че изначално е бил поставен в невъзможност да ползва имота, с оглед на което оспорва дължимостта на претендираните от ответника вземания по договора, за което предявява иска. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

Ответникът Софийски университет „Св. Климент Охридски“ е депозирал отговор, в който въвежда възражения за недопустимост и неоснователност на иска. Твърди, че за вземания, идентични с предмета на настоящото дело, е образувано преди него ч.гр.д. № 43655/2021 г. по описа на СРС и е издадена заповед за изпълнение № 11197 от 13.09.2021 г. срещу „Т. 93“ ООД. По същество твърди дължимост на сумите, с оглед на което предявява насрещни искове за плащане на сумата от 13 317.48 лв. дължим наем по договора и на сумата от 704.52 лв. неустойки, формирани както следва: за периода 14.08.2019 г. – 31.08.2019 г. – 615,48 лв., 01.03.2020 г. – 31.03.2020 г. – 882 лв., 01.06.2020 г. – 31.12.2020 г. – 7 134 лв., 01.01.2021 г. – 30.05.2021 г. – 4 650 лв., а за неустойките - за месец септември 2019 – 3,12 лв., за февруари 2020 – 6,62 лв., за февруари 2021 – 430,92 лв., за март 2021 – 233,20 лв., за май 2021 – 40,40 лв. Поддържа, че е изпълнил задължението си да предаде наемния обект в състояние, годно за ползване, както и че наемателят е бил запознат със състоянието на имота към момента на подписването на договора за наем. Твърди, че исканите от наемателя ремонтни дейности излизали извън предвидените в договора и не били съвместими с предназначението на обекта. Поддържа, че наемателят е в неизпълнение и дължи предвидената в договора неустойка.

В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещния иск, в който се оспорва като недопустим, а по същество като неоснователен и недоказан. По съображенията, изложени и в първоначалната искова молба, ищецът и ответник по НИ твърди недължимост на сумите поради невъзможността да ползва наетия обект, както и че договорът бил развален с обратна сила. Моли за прекратяването на производството по насрещния иск, съответно за отхвърлянето му. Претендира разноски.

Установява се по делото следното:

Исковата молба на „Т. 93“ ООД, въз основа на която е образувано настоящото дело, е подадена на 26.7.2021 г. в 15.39 ч. /с вх.№ 32487/. С нея е предавен отрицателен установетелен иск с предмет съществуването на парични вземания.

Заявлението на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ответник в настоящото производство, срещу „Т. 93“ ООД, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 43655/2021 г., е подадено на 26.07.2021 г. в 10.56 ч., вх.№ 32073. Предмет на заповедното производство са вземания за сумата в размер на 13 317,48 лв. - наемни вноски по договор за наем № 80-1557/14.08.2019 г. за периодите 14.08.2019 г. - 31.08.2019 г., 01.03.2020 г. - 31.03.2020 г. и 01.06.2020 г. - 31.05.2021 г. и сумата в размер на 704,52 лв. - неустойка по чл. 14 от договора 2 за наем за месеците м. февруари, април и май 2021 г. Делото все още е висящо, като е предявен иск по чл. 422 ГПК.

Следователно, предметът на настоящото исково производство е част от предмета на заповедното такова, което е по-рано заведеното.

Особеното в случая е, че предмет на отрицателния установетелен иск са вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Към настоящия момент е налице актуална практика на ВКС по въпроса за допустимостта на отрицателен установетелен иск за вземане, обект на заповедно производство, обективирана в Определение № 278 от 19.05.2022 г. на ВКС по т.д.№ 1811/21 г., както и на СГС, напр. Определение № 9694/04.10.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 4965/22 г., в която е прието, че предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал.1 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е недопустимо поради липса на правен интерес, произтичаща от специалния ред за защита на длъжника в заповедното производство.

Наличието на специален ред за защита изключва общия ред по чл. 124 ГПК докато срокът за подаване на възражение все още не е изтекъл или такова вече е подадено и съответно е предявен иск по чл. 422 ГПК, при което в исковото производство ответникът ще може да защити своите права.

В случая е видно, че в заповедното производство длъжникът е подал възражение, на заявителя са дадени указания за иск и такъв е предявен, като производството все още е висящо. Именно в него настощият ищец ще следва да заяви и изчерпи своите възражения срещу дължимостта на вземанията.

Това прави предявеният от „Т. 93“ ООД отрицателен установителен иск недопустим, съответно и насрещният такъв, идентичен с установителния по чл. 422 ГПК, поради което исковата молба, по която е образувано настоящото дело следва да се върне, а то-прекрати, на основание чл. 130 ГПК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 05.10.2022 г., с което е даден ход на делото по същество.

ВРЪЩА исковата молба на „Т. 93“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.

София, ....., с която е предявен отрицателен установителен иск срещу ответника Софийски университет „Св. Климент Охридски“ с адрес гр. София, ....., за недължимост на вземания, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 43693/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 72 състав.

Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4