Определение № 4011 от 31.03.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 964/2026
- Вид
- Определение № 4011
- Подписан
- 31.03.2026
- Състав
- Янка Ганчева
Цитирани разпоредби
- чл. 166, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.60, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.54, ал.1, т.9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т.1, б. "з" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4011
Варна, 31.03.2026 г.
Административният съд - Варна - XXII състав, в закрито заседание в състав:
Съдия:
ЯНКА ГАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Янка Ганчева административно дело № 964/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от К. И. С., [ЕГН], от [населено място], чрез адв. А. Д. – ВАК, против ЗППАМ № GRAM 2351421/19.03.2026г. по чл.171, т.1, б.“з“ – „гг“ от ЗДвП, издадена от полицай от РУ Девня ОД на МВР - Варна, с която на С. е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
С жалбата е отправено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на заповедта, на основание чл.166, ал.4 вр. ал.2 АПК.
В искането жалбоподателят посочва, че съгласно трудов договор от 29.01.2021 г. работи като служител товаро-разтоварна дейност, има онкологично заболяване и допуснатото предварително изпълнение на оспорения акт ще му причини значителни и труднопоправими вреди. В резултат на ПАМ трудовия му договор ще бъде прекратен, тъй като няма да може да изпълнява задълженията си.
Съдът намира, че отправеното искане за спиране е от страна, която има правен интерес, депозирано в рамките на висящо производство по оспорване на заповедта, поради което същото е допустимо.
Като съобрази доводите и твърденията в жалбата, приложените към нея доказателства, както и материалите по административната преписка, настоящият състав преценява искането за спиране на изпълнението на ЗППАМ № GRAM 2351421/19.03.2026г. като основателно по следните съображения:
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което с оглед препращащата разпоредба на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране на изпълнението на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали предварителното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на защитените посредством допуснатото предварително изпълнение особено важни интереси. Доказателствената тежест за настъпването на неблагоприятните последици от предварителното изпълнение е за адресата на ПАМ. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали те са значителни или труднопоправими. За значителни се преценяват вреди, които имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и висока степен на вероятност за тяхното настъпване в патримониума на жалбоподателя.
В случая жалбоподателят е представил трудов договор №**********/29.01.2021 г., съгласно който е назначен на длъжност работник товаро-разтоварна дейност, при пълно работно време. Представено е Експертно решение на ТЕЛК от 22.11.2024 г., съгласно което С. е с оценка на временна неработоспособност 95% поради констатирано онкологично заболяване. Така представените доказателства за трудова заетост и здравословно състояние обосноват извод, че са налице визираните по – горе предпоставки.
Отделно от това, настоящият състав намира, че са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед. Видно от приложените от ответника допълнителни справки – история на регистрации на л.а. „Ситроен Берлинго“ с рег. № [рег. номер] е налице служебно възстановяване на регистрацията му по чл.143, ал.10 ЗДвП след уведомление от гаранционния фонд за валидна „Гражданска отговорност“, на 20.03.2026г., т.е. в деня следващ констатираното нарушение. Целта на допуснатото по силата на специална норма предварително изпълнение е да защити презумирани от законодателя като такива важни държавни или обществени интереси, обезпечени от самата ПАМ. Граматическото и систематично тълкуване на чл. 171, т.1, б. „з“ от ЗДвП сочи, че същата се налага поради извършено административно нарушение /в случая по чл.175, ал.3 ЗДвП/ , за което се предвижда административното наказание “лишаване от право да управлява МПС”. Процесното нарушение, обаче, е незабавно отстранено ex lege, с оглед нормата на чл.143, ал.10 ЗДвП поради сключената валидна застраховка “Гражданска отговорност”, което сочи на необоснованост на предварителното изпълнение. Във връзка с изложеното, съдът намира, че е налице и нарушаване на разпоредбата на чл.6 от АПК, прокламираща принципа за съразмерност при упражняване на правомощията на администрацията. Съгласно императивните тълкувателни постановки на практиката на СЕС, доколкото прилагането на принудителните административни мерки предшества налагането на административни наказания, то не следва да бъде позволено и да се допуска тяхното предварително изпълнение като санкции.
Отделно от изложеното, следва да се съобрази, и че ЗППАМ е издадена във връзка с нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 ЗДвП, установено с АУАН Серия GA № 3528709/19.03.2026г. Производството по него е прекратено на основание чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН. Липсват данни и за образувано досъдебно производство, а е образувано единствено ЗМ № 52/2026г. по описа на РУ Девня. Тоест, към момента липсва производство (административнонаказателно или наказателно), в което се решава въпросът за отговорността на водача, поради което предварителното изпълнение на ПАМ е изцяло лишено от законно преследвана цел, което изключва предпоставките по чл.60, ал.1 АПК.
По изложените съображения, искането съдържащо се в жалбата за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, следва да се уважи.
Водим от горното, Административен съд-Варна, двадесет и втори състав,
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА предварителното изпълнение на ЗППАМ № GRAM 2351421/19.03.2026г. по чл.171, т.1, б.“з“ – „гг“ от ЗДвП, издадена от полицай от РУ Девня ОД на МВР – Варна, на осн. чл.171, т.1, б.“з“ – „гг“ от ЗДвП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: