Разпореждане № 165 от 13.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 165 гр. Благоевград, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Росица Велкова като разгледа докладваното от Росица Велкова Въззивно гражданско дело № 20261200500234 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 968/02.12.2025 г. по гр. д. № 357/2025 г. по описа на РС – Благоевград е признато за установено по отношение на ***, ЕИК ***, адрес:

***, представлявана от *** - ***, че С. И. Т., ЕГН **********, в лично качество, и заедно с А. К. К., ЕГН ***, Я. К. Т., ЕГН **********, и О. К. Т. ***, ЕГН **********, като наследници на *** Т., починал в хода на процеса на *** година, всички с адрес: с. ***, са собственици на Поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед № РД-18-177/24.10.2022 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: с. ***, площ 992 кв.м., Трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на недвижимия имот: 0***. С решението ***, ЕИК ***, адрес: ***, представлявана от *** – ***, е и осъдена на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на С. И. Т., ЕГН **********, А. К. К., ЕГН ***, Я. К. Т., ЕГН ********** и О. К. Т. - ***, ЕГН **********, като наследници на *** Т., починал в хода на процеса на *** г., всички с адрес : ***, сторените по делото разноски в общ размер на 2 780 лева, от които за адвокатско възнаграждение 1500 лева, държавна такса - 50,00 и възнаграждение за вещо лице - 1 230 лева.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ***, представлявана от *** – ***, в която се твърди, че първоинстанционното решение е изцяло неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение както на материалния закон, така и на процесуалните правила, както и че съдът е достигнал до изводите си без задълбочен анализ на доказателствата и без ясни мотиви.

1

Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че ищците са владелци на процесния имот и могат да го придобият по давност, при положение че те са установили фактическата си власт върху земята въз основа на учредено в тяхна полза право на строеж, което означава, че те са държатели, а не владелци, защото са допуснати в имота със съгласието на собственика и признават правото му на собственост. Според жалбоподателя, когато фактическата власт е започнала като държане на правно основание, презумпцията по чл. 69 от ЗС не намира приложение и не може да се приеме наличие на владение, освен ако не са доказани явни и недвусмислени действия по отричане правата на собственика, доведени до неговото знание, каквито действия не са установени.

Твърди се още, че решението е вътрешно противоречиво и неясно относно това каква фактическа обстановка съдът приема за доказана и какви правни изводи прави, включително дали ищцата е владелец или държател и дали спрямо нея се прилага презумпцията за владение. Излага се, че съдът не е отчел, че правото на строеж е учредено по време на брака и следователно е в режим на съпружеска имуществена общност, поради което и двамата ищци са упражнявали фактическа власт на правно основание.

В жалбата се сочи, че съдът не е обсъдил надлежно събраните писмени доказателства и не е анализирал правните последици от учреденото право на строеж, като не е разгледал доводите на общината, че субективният елемент на владението (намерението за своене) липсва. Подчертава се, че през 2015 г. ищците са сключили договор с общината за учредяване право на строеж за надстрояване, поискали са виза и строителни книжа и по този начин изрично са признали общината като собственик на имота, което според въззивника доказва, че през целия период те са съзнавали, че са собственици само на сградата, но не и на земята.

Твърди се и че съдът е направил неправилни и противоречиви изводи относно собствеността на общината върху процесния имот, като от една страна е приел това за безспорно, а от друга страна е заявил, че не се доказва, и същевременно е обсъждал законовите забрани за придобиване по давност на държавни и общински имоти. Въззивната жалба поддържа, че от доказателствата ясно се установява, че имотът е бил държавен, а впоследствие е преминал в общинска собственост по силата на закона, като са налице актове за държавна и общинска собственост, данни от планове и регистри и вписвания, които подкрепят този извод.

Излага се също, че съдът неправилно е тълкувал приложението на Разпореждане № 404/1968 г. и ПМС №1/1981 г. и неправилно се е позовал изолирано на решение на Конституционния съд от 1993 г., без да отчете цялостната практика на КС относно чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, която според въззивника потвърждава, че законното строителство върху такива земи води до невъзстановяване на земята на бившите собственици и запазване на правните последици от учреденото право на строеж.

2

Твърди се още, че съдът не е приложил правилно императивните забрани за придобиване по давност на държавни и общински имоти и не е съобразил действието на законовия мораториум върху придобивната давност, както и че дори да се приеме владение, не е изтекъл необходимият десетгодишен срок.

Допълнително се твърди, че със сключването на договора за право на строеж през 2015 г. е налице признание на собствеността на общината, което прекъсва евентуалната придобивна давност и започва да тече нов срок, който не е изтекъл.

В заключение се иска въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и да отхвърли предявения установителен иск по чл. 124 ГПК като недоказан и неоснователен.

В отговора се твърди, че въззивната жалба на *** е процесуално допустима, но по същество е изцяло неоснователна, тъй като първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, постановено при липса на процесуални нарушения и е напълно обосновано въз основа на събраните по делото доказателства.

Поддържа се, че ищците са установили и упражнявали фактическа власт върху имота още от 1982 г., като са го оградили, обработвали, засаждали овощни дръвчета и лози, изграждали са съоръжения и са го стопанисвали трайно като свой, като това владение е било спокойно, явно, непрекъснато и несмущавано в продължение на десетилетия, без общината да се противопоставя или да предприема действия за защита на собствеността си.

Излага се, че тези факти се доказват категорично от свидетелските показания и от заключенията на назначените експертизи, които установяват наличие на трайни огради, лозови конструкции, насаждения и подобрения, характерни за поведение на собственик.

Твърди, че са налице всички предпоставки за придобиване на собственост по давност по чл. 79, ал. 1 ЗС, тъй като е изтекъл необходимият срок, като се излагат съображения относно началния момент на давността за имоти – частна държавна или общинска собственост, както и че след решението на Конституционния съд от 2022 г. давността е продължила да тече и срокът за придобиване е изтекъл.

Твърди, че актовете за държавна или общинска собственост, на които се позовава общината, имат само констативно значение и не създават право на собственост, като могат да бъдат оборени с доказателства за противоположни факти, каквито според отговора са доказани в процеса. Поддържа се също, че владението не е необходимо да се упражнява ежедневно, а е достатъчно да се проявява чрез постоянни действия, съответстващи на предназначението на имота, каквито са доказани по делото.

Като контрааргумент срещу жалбата се твърди, че процесният имот не е публична, а частна общинска собственост и следователно може да бъде придобит по давност. Излага се, че дори да е бил държавен през 80-те години, той е бил предназначен за жилищно строителство и не е обслужвал публични 3 нужди.

По отношение на възражението за правото на строеж се твърди, че наличието на учредено право на строеж не изключва възможността носителят му и неговите наследници да започнат да владеят земята за себе си, като след построяването на къщата целият терен е бил ограден и стопанисван като единен двор, което надхвърля правата на суперфициаря и представлява демонстрация на намерение за своене.

Поддържа се, че ищците са проявявали намерение да владеят имота като свой (animus domini), тъй като са извършвали действия на трайно стопанисване и изключване на собственика, а общината в продължение на десетилетия не е предприемала никакви действия, което се тълкува като пасивност и конклудентно приемане на владението.

Твърди се и че владението на наследодателя може да бъде присъединено към това на наследниците по реда на чл. 82 ЗС, като се сочи, че владението е продължило без прекъсване и общият период надхвърля 40 години.

Относно довода на общината за издаденото разрешение за строеж през 2015 г. се твърди, че това е административен акт по ЗУТ, който няма вещноправно действие и не представлява признание на собствеността на общината, нито отказ от владение, а е само изпълнение на задължителна процедура за законосъобразно строителство.

В заключение се твърди, че твърденията на въззивника за неправилно установена фактическа обстановка са голословни, че районният съд е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и правилно е приел наличие на давностно владение, поради което се иска въззивният съд да потвърди решението и да присъди разноските на ищците за въззивната инстанция.

Доколкото с жалбата и отговора към него страните не представят и не се сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на проект на доклад по делото.

ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.

НАСРОЧВА делото за 24.03.2026 г. от 11:00 часа, за която дата и час страните да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния жалбоподател – и с препис от писмения отговор.

4

Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

С ъ д ъ т ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал.

9 от ГПК.

Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност: да се спести време; да се намалят разходите по разрешаването на спора; да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява интересите и на двете страни; да се подобрят отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да продължат: да запазят имиджа и тайните си; обичайно се изпълнява доброволно. За да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото, като медиация може да се проведе както на първа, така и на втора инстанция.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване, ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.