Определение № 847 от 02.08.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 847 гр. Бургас , 02.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на втори август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мариана Г. Карастанчева

Йорданка Г. Майска

Александър Д. Муртев като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно гражданско дело № 20212100501222 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от Г. Д. Д. с ЕГН-********** от ***, заявена чрез адв.Димитринка Димова Вълева от БАК с посочен съдебен адрес в гр.Карнобат, ул.Георги Димитров № 6 против Определение № 260287/18.06.2021г. по гр.д. № 200/2020г. по описа на РС-Карнобат, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост.

Жалбоподателят моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно и делото да бъде върнато на КРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че като поръчител по договора за кредит не е обвързана от СПН на арбитражното решение, възоснова на което е бил издаден изпълнителен лист в полза на кредитодателя. По тези съображения намира, че е допустима предя вената от нея претенция против кредитодателя за връщане на заплатената от нея сума по изпълнителния лист в изпълнителното производство като задължение по кредита на кредитополучателя, като заплатена от ищцата без основание.

По делото е постъпил писмен отговор от въззиваемия „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК- 175074752 намира частната жалба за неоснователна и моли като такава да бъде отхвърлена, а обжалваното определение потвърдено. Счита, че предявеният от въззивницата иск по чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД е недопустим поради наличието на сила на пресъдено нещо с постановеното между страните по спора арбитражно решение от 28.03.2013г. по арб.дело № 1354/2013г. по описа на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, с което кредитополучателя Н. Ц. А. и солидарния длъжник Г. Д. Д. са осъдени да заплатят на въззиваемото дружество в качеството на кредитодател сумата предадена им по кредита. Въз основа на арбитражното решение е издаден и изпълнителен лист от СГС в полза на кредитодателя против солидарните длъжници.

Отмяна на арбитражното решение пред ВКС по реда на чл.47 ЗМТА не е поискана от ответниците по арбитражното дело не е поискана, а възоснова на арбитражното решение е издаден в полза на кредитора изпълнителен лист от СГС. Ответниците са 1 били редовно уведомени за образуваното арбитражно дело, получили са препис от исковата молба и съобщение за насроченото съдебно заседание, но не са навели възраженията които се предявяват сега с настоящата искова молба. Пропускът на ответниците по арбитражното дело да наведат своите правоизключващи възражения в рамките на арбитражното дело преклудира възможността им да сторят това в настоящото производство.

Бургаският окръжен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Производството по гражданско дело № 200/2020г. на РС-Карнобат е образувано по подадената от Г. Д. Д. с ЕГН-********** искова молба за осъждане на „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК- 175074752, на осн.чл.55 ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати на ищцата общата сума от 7904,77лв., като получена от дружество без основание, ведно с обезщетение за забава върху същата сума в размер на сумата от 1245,23 лв. дължима се върху част от същата главница в размер от 5575,70лв. за периода от 16.12.2017г. до 28.02.2020г. и лихва в размер на сумата от 486,52 лв. върху останалата част от главницата в размер на 2329,07 лв. дължима за периода от 06.02.2018 г. до 28.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 7904,77 лв., начиная от датата на предявяването на исковете в Районен съд Карнобат, считано от 28.02.2020г. до окончателното им изплащане. В исковата молба се твърди, че по издаден в полза на ответното дружество против Н. Ц. А. като кредитополучател и ищцата Г. Д. Д. като солидарен длъжник е образувано изпълнително дело № 182/2016г. на ЧСИ с рег.№ 841 с район на действие СГС, по което ищцата е заплатила претендираните с исковата претенция суми. Посочва също така и че за погасяването на задълженията по договора за кредит е сключила извънсъдебно споразумение за разплащане с ответното дружество „Профи кредит България“ ЕООД, по което и извършвала погашения, тъй като част от задължението е изплатила директно по сметка на взискателя. Твърди, че платеното от нея на дружеството е платено без основание, поради което иска връщането му. Навежда, че не е подписвала договора за кредит като съдлъжник и за това е сезирала компетентните органи, за което е образувано досъдебно производство № 1229/2016г. по описа на РП-Айтос, което към момента е спряно, тъй като кредитополучателя не е открит.

В месечния срок е постъпил писмен отговор от ответното „Профи Кредит България“ ЕООД, с който така предявеният иск се счита да недопустим поради наличие на сила на пресъдено нещо с постановеното по спор между страните арбитражно решение от 28.03.2013г. по арбитражно дело № 1354/2013г. по описа на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, с което кредитополучателя Н. Ц. А. и солидарния длъжник Г. Д. Д. са осъдени да заплатят на въззиваемото дружество в качеството на кредитодател сумата предадена им по договор за заем № 50000416519/16.11.2011г., по силата на който е предоставена в заем сума от 3000лв..

Възоснова на арбитражното решение е издаден изпълнителен лист от 30.10.2015г. от СГС, образувано е изпълнително производство, по извънсъдебно споразумение ищцата е извършила погашения на задължението. От страна на длъжниците, след като са били уведомени за о.с.з. по арбитражното дело, връчена им е била исковата молба от арбитражния съд, не са предявили каквито и да било възражения за недължимост на сумите и не е поставян за разглеждане въпроса, че подписът на съдлъжника не е положен от него. До подаване на настоящата искова молба не са предприемани каквито и да било действия, с които да се заявяват пред кредитора възражения по договора за кредит. Не е искана отмяна на арбитражното решение по реда на чл.47 ЗМТА. Така 2 арбитражното решение, доколкото се ползва със сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила представлява процесуална пречка от категорията на отрицателните за ново разглеждане на спора за валидността на договора за кредит между страните. По тези съображения се моли за прекратяване на производството поради неговата недопустимост.

По делото е приложен договор за заем № 50000416519/16.11.2011г., по силата на който от „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставена в заем сума от 3000лв. с длъжник Н. Ц. А. с ЕГН-********** и солидарния длъжник Г. Д. Д. с ЕГН-**********, ведно с общи условия към него; декларация от 15.11.2011г. от двете длъжници във връзка с обработка на личните данни на клиенти и солидарни длъжници; декларация за свързани лица от 15.11.2011г. подписана от солидарния длъжник Г. Д. Д.; копие на лична карта на Г. Д. Д.; заверен препис от арбитражно Решение изх. № 2-1354 от 28.03.2013г. по арбитражно дело № 1354/2013г. по описа на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, с което кредитополучателя Н. Ц. А. и солидарния длъжник Г. Д. Д. са осъдени да заплатят на въззиваемото дружество в качеството на кредитодател сумата предадена им по договор за заем № 50000416519/16.11.2011г.; заверен препис от Разпореждане от 30.10.2015г. по гр.д. № 6702/2015г. по описа на СГС за издаване на изпълнителен лист въз основа на горепосоченото арбитражно решение в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД против Н. Ц. А. с ЕГН-********** и солидарния длъжник Г. Д. Д. с ЕГН-********** и издаден въз основа на това разпореждане изпълнителен лист от 30.10.2015г.; удостоверение от 07.01.2020г. по изп.дело № 182/2016г., издадено от ЧСИ с рег.№ 841 с район на действие СГС за изплатените от ищцата Г.Д. в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД суми по изпълнителен лист от 30.10.2015г., издаден по гр.д. № 6702/2015г. по описа на СГС; препис от извънсъдебно споразумение от 05.02.2018г. за разплащане между „Профи Кредит България“ ЕООД и Г.Д. на задължения по договор за кредит № 5000416519; платежни нареждания и фишове от работна заплата за направените удръжки, в т.ч. с посочен запор на трудово възнаграждение от ЧСИ; Постановление за спиране на наказателното производство по ДП № 1229/2016г. по описа на РП-Айтос, рег.№ 237 ЗМ-133/2017г. по описа на РУ на МВР-Айтос.

С обжалваното определение КРС е прекратил производството, като е възприел възраженията на ответника за недопустимост, изложени и по-горе.

При така установеното, настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно по следните съображения:

Според чл.38, ал.4 от ЗМТА арбитражното решение е окончателно и слага край на спора. Когато постановява, че арбитражното решение става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение, разпоредбата на чл.41, ал.3 от ЗМТА има предвид силата на пресъдено нещо. Тя има същото съдържание като тази на съдебното решение, същите обективни и субективни предели, с едно изключение, че важи само между страните. Тя подлежи на зачитане от държавните съдилища и другите държавни органи като съдебно решение. Влязлото в сила арбитражно решение се ползва с присъщите и на съдебното решение публичноправни последици – сила на присъдено нещо и изпълнителна сила. С влизането в сила, решението става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. Поради това и от компетентния окръжен съд, в случая СГС е издаден след съответната проверка за арбитруемост на спора и относно това дали арбитражното решение е връчено на страните изпълнителен лист от 30.10.2015г., издаден по гр.д. № 6702/2015г. по описа на СГС. От това следва, че страните са длъжни да съобразят поведението си с 3 постановеното от арбитража, да преустановят спора, като повторното му предявяване, включително пред съд, се явява недопустимо съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК.

Арбитражното решение може да бъде отменено само в хипотезите, по реда и сроковете по чл. 47 ЗМТА – по исков ред с молба за отмяна до Върховния касационен съд.

Силата на пресъдено нещо на арбитражното решение има същото съдържание като силата на пресъдено нещо на съдебното решение, същите обективни предели и подлежи на зачитане както съдебно решение, т.е. със сила на пресъдено нещо е установено съществуването или несъществуването на твърдяното от ищеца спорно материално право с белезите които го индивидуализират. В конкретния случай съдът намира, че при разглеждане на делото пред арбитражния съд ищцата по настоящото дело е следвало да отправи всички възражения във връзка с претенцията на „Профи Кредит България“ ЕООД основани на договора за кредит, тъй като оспорващия правото трябва да изчерпи във висящия процес всичките си възражения, което не е сторено.

Съгласно ГПК респ. константната съдебна практика / решение 137/ 12.10.2015 г. по т. д. 2618/2014 г., Първо ТО на ВКС/, влязлото в сила решение е задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в Републиката - чл. 297 ГПК, като обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право - чл.

298, ал. 1 ГПК. Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение към деня на приключване на устните състезания на съдебната инстанция, след което решението е влязло в сила - станало е необжалваемо. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. В т.см. Решение№ 115/10.01.2012г. по т.д. № 883/2010г. на I т.о. ВКС, с което е прието, че в последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но поризтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.