Решение № 1153 от 18.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1153 гр. София, 18.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000501828 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260051 от 12.04.2021г., постановено по т. д. № 75/2020 г.

СОС, ТО, 4 състав е отхвърлил предявените от К. Т. П. против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД обективно съединени искове за плащане на сумата от 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – страдание поради смъртта на сина му Т. К. П., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 12.02.2019 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 30.05.2019 г. до окончателното плащане.

Срещу решението е подадената въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, релевира оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на всички събрани доказателства по делото и не е обсъдил в съвкупност всички установени факти, което е довело до един несправедлив и незаконосъобразен по същността си съдебен акт. Твърди, че в хода на първоинстанционното производство безспорно са установени предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество. Допълва, че изводът на съда, че процесното произшествие е предизвикано единствено по вина на Т. К. П., почива на избирателен и превратен анализ на част от доказателствата по делото. Възразява, че от представените доказателства 1 безспорно е установена вината на застрахования при ответника водач, участник в процесното ПТП, тъй като последният се е движил с несъобразена скорост и е навлязъл в насрещната пътна лента. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен колан, тъй като това не е било доказано надлежно от ответника. Посочва, че не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като то трябва да е допринесло за настъпването му.

Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи предявените искове изцяло. Претендира присъждане на разноски, включително и адвокатско възнаграждение, за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез процесуалния си представител, е подала отговор, с който се заявява, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Предявява се претенция за заплащане на разноски.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищцовата страна поддържа подадената от нея въззивна жалба, като моли съда да я уважи и да отмени първоинстанционното решение, като уважи изцяло предявения иск. Ответникът оспорва въззивната жалба на насрещната страна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди първоинстанционното решение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд приема, че предявеният иск е с правно основание чл.

432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в размер на 150 000 за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 12.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, СОС, ТО, 4 състав е отхвърлил предявения иск изцяло като неоснователен.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите в жалбата на ищеца въззивният състав намира от 2 фактическа и правна страна следното:

По делото са събрани показанията на свидетелката И. Й. Н., от които се установява, че на датата на процесния инцидент последната пътувала от гр.

Монтана за гр. София. Пътят бил чист, било слънчево. ПТП-то настъпило на отбивката на депото за отпадъци на Костинброд. Настъпило в нейното платно за движение. Свидетелката не видяла кога другият автомобил навлязъл в нейното платно за движение, тъй като от лявата й страна имало друго превозно средство и чак когато се разминали с него, едва тогава го забелязала. Първата й реакция била да задейства спирачната система на колата, но отсреща човекът не давал сигнали, че се мъчи да избегне произшествието. Той бил изцяло в нейното платно за движение. Сблъсъкът настъпил в дясната част на нейния автомобил. На мястото пътният участък имал лек завой в посока нейно ляво, а за другия водач – дясно. След удара не натиснала спирачка, а просто изчакала да спре сам. Движила се с около 50 – 55 км/ч. Другият водач карал бързо, но не можела да определи скоростта му на движение. Свидетелката е потвърдила, че е задействала спирачната система преди удара. Сблъсъкът настъпил секунди, след като видяла навлезлия в нейното платно за движение автомобил. Тя била сама в нейното платно, а отсреща се движил един автомобил, след който друг – с който настъпил ударът. Произшествието настъпило след като се разминала с първия автомобил, движещ се в насрещната пътна лента. Водачът на автомобила, който навлязъл в нейното платно за движение, не подал никакъв светлинен сигнал преди настъпването на инцидента. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в частта, в която излага, че скоростта й на движение е била около 50 км/ч, тъй като противоречат на приетата пред въззивната инстанция АТЕ, като счита, че в тази част показанията на свидетелката са пристрастни.

От приетата пред първата инстанция комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/ се установява, че на 12.02.2019 г., към 11:55 часа, в светлата част на денонощието, при сухо асфалтово покритие, по второкласен път № 81 от републиканската пътна мрежа, в зоната на километър 16+300, пред входа на Регионално депо за отпадъци – гр.

Костинброд, в посока от гр. Монтана към град Костинброд, в дясната пътна лента, със скорост 50 км/ч, се движил лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № ***, управляван от И. Й. Н.. В същото време в обратна посока – от гр.

Костинброд към гр. Монтана, със скорост на движение около 46 км/ч в дясната си пътна лента се е движил лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № ***, управляван от Т. К. П.. Пътният участък в зоната на ПТП бил двупосочен с по една лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством единична, непрекъсната линия „М1“, в която в зоната пред входа към депото за отпадъци е била единична прекъсната линия „М3“.

Предвижвайки се по гореописания начин в един момент и двата автомобила са навлезли в техните ленти за насрещно движение. На база на събраните доказателства вещото лице – автоексперт е направило извод, че най-вероятно двата автомобила са навлезели почти едновременно в лентите за насрещно 3 движение, при което двамата водачи са забелязали това навлизане и са реагирали за аварийно спиране, но независимо от това, удар между челните им десни части е настъпил, като към момента на удара и двата автомобила са били частично навлезли в техните ленти за насрещно движение. След удара между двата автомобила, лек автомобил „Ауди“ е останал почти в мястото на удара, като следствие силата и направлението на ударния импулс, задната част на автомобила се е повдигнала и се е завъртяла около вертикалната си ос в посоката на въртенето на часовниковата стрелка и се е установила в мястото, където е описана в протокола за оглед на местопроизшествието. Лек автомобил „Фолксваген Голф“, след приключване на ударния процес, е започнал ротационно движение около вертикалната си ос в посоката на въртене на часовниковата стрелка и в същото време транслационно движение в посока назад и вляво по отношение първоначалната си посока и след като е ротирал на около 91 – 92 градуса се е установил в мястото, където е описан в протокола за оглед. Според автоексперта от техническа гледна точка причините за настъпването на ПТП следва да се търсят в субективните действия на водачите на двата процесни автомобила, които при движение по двупосочен път с по една лента за движение във всяка посока са навлезли и са се движили в лентата за насрещно движение. От техническа и професионална гледна точка при възникване на опасност за движението на водача е нормативно вменено да предприеме действия за намаляване на скоростта на движение или за спиране. В случая водачите на процесните превозни средства са предприели действия за спиране, но са навлезли и двамата в лентите за насрещно движение, което поведени е неправомерно.

Във въззивната инстанция е прието заключението на КСМАТЕ, изготвена от д-р М. и доц. д-р инж. В.П.. От техническата част на заключението се установява, че процесното произшествие е настъпило на пътен участък от Републиканската пътна мрежа на път II-81, км 16+336; пътната настилка е от дребнозърнест гладък асфалт без нарушения в покритието в района на инцидента и сух към момента на извършване на огледа; наличен е наклон „на спускане по посока на огледа, измерен с нивелир с дължина 0, 8 м., отчитащ денивелация 2 см“, откъдето вещото лице прави извод, че наклонът в мястото на настъпване на събитието е около 1,4 градуса. Пътният участък е в място на наличие на завой, радиусът на който не е измерен от компетентните органи и не е документиран в „протокол за оглед местопроизшествие“. Ширината на пътното платно в района на ПТП е 10 м.

Лентата за движение в посока към гр. Монтана е с ширина 4 м. /лентата за движение на лек автомобил „Ауди“/, а лентата за движение в посока към гр.

Костинброд /лентата за движение на лек автомобил „Фолксваген Голф“/ е с ширина 6 м. Двете ленти на път II-81 в района на местопроизшествието са разделени с временна маркировка М1 от ППЗДВП, като при отбивката за депото преминава в М3 от ППЗДВП. Произшествието е настъпило в условия на облачно време, дневна светлина и „нормална видимост“. Липсват данни за наличие на снеговалеж или дъждовалеж или други метеорологични фактори 4

(мъгла и др.), които да влияят върху видимостта на водачите към пътя и околната среда. Не са документирани и обекти, които да ограничават видимостта на водачите (с изключение на факта, че събитието е настъпило в зоната на равнинна крива – завой). Няма данни за наличие на вертикална сигнализация, действаща за и към мястото на настъпване на събитието.

Според становището на експерта в момента на удара лекият автомобил „Фолксваген“ се е движил с около 104,1 км/ч, а лек автомобил „Ауди“ – с 98, 6 км/ч. Тъй като са налични „спирачни следи“ и от двете превозни средства, вещото лице изчислява, че преди момента на настъпването на инцидента автомобилите са се движили с по-висока скорост – лек автомобил „Фолксваген“ – 113,5 км/ч, а лек автомобил „Ауди“ – 113,2 км/ч.

Автоекспертът установява, че ударът между двете превозни средства е настъпил около мислената разделителна ления между лентите за насрещно движение, като и двата автомобила към този момент са навлезли частично със своите габарити в насрещната пътна лента. Вещото лице разделя механизма на настъпване на ПТП на няколко фази: Първа фаза – движение на автомобилите преди физическия контакт между тях. Превозните средства са се движели насрещно един срещу друг по криволинеен пътен участък.