Определение № 185 от 14.03.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 185 гр. Кюстендил, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500116 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. номер 1679/10.02.2025 г., получена по пощата с клеймо с дата на изпращане 05.02.2025 г., подадена от „Дани-М“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: ***** и съдебен адрес: *****, чрез пълномощника му адв.

З.В., срещу разпореждане № 506/30.01.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 245/2025 г., по описа на РС - Кюстендил, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист с вх. № 1207/29.01.2025 г. против солидарните длъжници „Кортекс енерджи“ ЕООД и А.К.П. за вземане в размер на 230 000 лева, представляващо задължение по запис на заповед от 21.08.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане поради допуснато от заповедния съд нарушение на материалния закон. Поддържа се, че приложеният към заявлението за издаване на заповед за изпълнение запис на заповед е валиден, доколкото притежава всички необходими реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ. Твърди се, че заповедният съд е интерпретирал неправилно съдържанието на документа. В тази връзка се сочи, че датата на издаването е посочена в горния ляв ъгъл на записа на заповед, от дясно на същата - в средата и под текста „запис на заповед“ е посочен падежът, а от дясната страна на падежа е посочено мястотона плащане. Застъпва се, че никъде в документа не е посочено, че същият е с падеж „на предявяване“. Допълва се, че е определен един падеж - този на конкретна дата, поради което цитираната от състава на районния съд практика е неприложима. Поддържа се, че собственоръчно поставената дата е изписана от издателя, както и че тя представлява датата, на която ценната книга е предявена за плащане.

Сочи се, че предявяването за плащане е осъществено в хипотезата на чл. 491 ТЗ. Твърди се, че същото не може да се тълкува като определяне на нов падеж – на предявяване или като 1 промяна на датата на издаване. Пояснява се, че при идването си в седалището на кредитора на 18.12.2024 г. първоначално длъжникът (издателят на записа на заповед) е поставил датата срещу подписа си, но веднага след това я е изписал отново по-долу, което, твърди се, само потвърждава, че именно на тази дата ценната книга му е била предявена. По изложените съображения се отправя искане въззивният съд да отмени обжалвания акт и да разпореди издаване на исканите заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК и изпълнителен лист.

Предвид характера на производството, препис от жалбата не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл. 417 ГПК подадено от „Дани-М“ ЕООД. Със заявлението е представен запис на заповед издаден на 21.08.2024 г. в гр. ***** за сумата от 230 000 лв., за която сума е поискано да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение против солидарните длъжници „Кортекс енерджи“ ЕООД и А.К.П., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване на задължението, както и разноски в размер на 4650 лв. - за държавна такса и 2500 лв. - за адвокатско възнаграждение. Пояснено е, че за същото задължение, за което е издаден записът на заповед, е сключен и договор за спогодба от 02.12.2024 г. между „Дани-М“ ЕООД от една страна и от друга страна „Кортекс енерджи“ ЕООД, представлявано от управителя А.К.П. и А.К.П. в лично качество. С посочения договор са преуредени отношенията между страните по два договора за заем, сключени съответно на 09.11.2023 г. и на 21.08.2024 г.

Към заявлението с а представени записът на заповед, договорът за спогодба от 02.12.2024 г., договорът за заем от 09.11.2023 г. и две платежни нареждания с наредител „Дани-М“ ЕООД – едното от 09.11.2023 г., с което по сметка на „Кортекс енерджи“ ЕООД е преведена сумата от 100 000 лв. и другото – от 21.08.2024 г., с което по сметка на „Кортекс енерджи“ ЕООД е преведена сумата от 130 000 лв.

Приложеният договор за спогодба е сключен в обикновена писмена форма.

В записа на заповед с печатен текст са посочени: дата и място на издаване – гр.

*****, 21.08.2024 г.; падеж – 17.12.2024 г.; място на плащане – гр. *****; издатели - „Кортекс енерджи“ ЕООД, ЕИК: ***** и А.К.П.; сума цифром и словом – 230 000.00 лв. (двеста и тридесет хиляди лева). Според записа на заповед издателите А.К.П., гражданин на Република Гърция, роден на ***** г., с личен номер *******, притежаващ удостоверение за продължително пребиваване в Република България № *****, издадено на 21.10.2022 г. от МВР - Кюстендил, с адрес: *****, действащ лично и като управител на Кортекс енерджи“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *****, са се задължили безусловно, неотменимо и без протест да заплатят на „Дани-М“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и 2 адрес на управление: *****, представлявано от управителя си Л.М.С., ЕГН: **********, притежаващ лична карта № *****, издадена на 13.06.2022 г. от МВР - Кюстендил, с постоянен адрес: гр. *****, ул. „*******“ № 2, сумата от 230 000 лв. (двеста и тридесет хиляди лева). Под печатния текст е положен подпис, чието авторство не следва да се доказва, с оглед на това, че в рамките на заповедното производство се дължи проверка единствено относно това дали представеният документ е редовен от външна страна. Под подписа се чете текст: „Днес, на 18.12.2024 г., в град *****, ми бе предявен и приет за плащане този запис на заповед“. Под и над посочения текст са изписани ръкописно името А.К.П. и датата 18.12.2024 г., като са положени още два подписа.

С обжалваното разпореждане РС – Кюстендил е оставил без уважение искането на заявителя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираната сума. За да постанови отхвърлителния диспозитив, съдът е приел, че заявителят не е представил валиден документ от изчерпателно изброените в чл. 417, ал. 1 ГПК. Пояснил е, че приложеният договор за спогодба между страните от 02.12.2024 г. е сключен в обикновена писмена форма и не представлява документ по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсва нотариална заверка на подписите на същите. По отношение на приложения към заявлението запис на заповед е приел, че представлява нищожен менителничен ефект по аргумент от чл. 536, ал. 1 ТЗ. Съдът е пояснил, че в документа е посочена дата на издаване 21.08.2024 г. и падеж - 17.12.2024 г., а до подписа на издателя е отбелязана датата 18.12.2024 г., което създава неяснота относно действителната дата, на която е издаден записът на заповед - задължителен негов реквизит по чл. 535, т. 6 ТЗ.

Заповедният съд е изложил и аргументи в посока липса на яснота относно определения падеж, създаваща съмнения включително, че са били определени последователни падежи.

Изтъкнал е, че въпреки изрично записаната падежна дата, записът на заповед е предявен на издателя на 18.12.2024 г., поради което е приел, че не е ясно дали между страните е бил договорен падеж на определен ден или на предявяване, което от своя страна представлява основание за нищожност на менителничния ефект, тъй като падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение.

Настоящият състав, като прецени доводите изложени от заповедния съд, тези, съдържащи се в частната въззивна жалба и наличните по делото доказателства, приема от правна страна следното:

Производството за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК е предоставено като възможност за кредитора по облекчен ред да получи съдебно признаване и изпълнителен титул за свое изискуемо и ликвидно вземане срещу длъжника, без да води исков процес, при условие, че вземането е установено с някой от изброените в цитираната разпоредба документи. Основанието за издаване на заповедта е наличието на годно за изпълнение притезателно право, удостоверено именно от документа.

Представеният документ по чл. 417 ГПК трябва да е редовен от външна страна и да удостоверява задължение за заплащане в полза на заявителя на парична сума, чийто падеж е настъпил. Проверката, която районният съд дължи по повод подадено заявление за издаване 3 на заповед за незабавно изпълнение, е съсредоточена върху това дали съществува редовен от външна страна документ от посочените в чл. 417, т. 1 - 10 ГПК и дали този документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, чийто титуляр е заявителят.

В процесното заявление е посочено, че искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на запис на заповед с падеж 17.12.2024 г., договор за спогодба от 02.12.2024 г. и две платежни нареждания за дадения заем в общ размер на 230 000 лв.

Както правилно е посочил заповедният съд, договорът за спогодба от 02.12.2024 г. е сключен в обикновена писмена форма. Липсва нотариална заверка на подписите на страните, поради което същият не представлява документ по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК и не може да бъде преценен като такъв, даващ основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

По отношение на представения със заявлението запис на заповед от 21.08.2024 г. настоящият състав намира, че същият представлява редовен от външна страна документ, съдържащ всички изискуеми от закона реквизити, който според чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК е годен да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

Конкретно по делото е спорно дали записът на заповед съдържа ясно посочване на датата на издаването му, както и на определения падеж. Въззивният съд приема, че на л. 8 от заповедното дело са обективирани различни волеизявления на А.К.П. в лично качество и като управител на „Кортекс енерджи“ ЕООД, а именно за издаване на процесния запис на заповед и че същият му е бил предявен за плащане, като под всяко от изявленията е положен отделен подпис, подчертаващ тяхната самостоятелност. Текстът на записа на заповед е изписан с печатни букви, без добавки, поправки и зачертавания като единствено под него ръкописно е положен подписът на издателя. В документа ясно е посочено, че същият е издаден на 21.08.2024 г.

На видимо разстояние от записа на заповед, под същия, е обективирано друго изявление на А.К.П., а именно, че на 18.12.2024 г., в гр. ***** менителничният ефект му е бил предявен и приет за плащане. Фактът, че лицето е изписало два пъти трите си имена, датата на предявяването и е положило два подписа, като изписването е осъществено под и над текста, не следва да се тълкува в смисъл, че ръкописният текст над изявлението за предявяване за плащане е част от текста на записа на заповед. В този смисъл съдът приема, че при съвкупната преценка на изявленията не се наблюдава твърдяното противоречие относно датата на издаване на ценната книга.

Изложените аргументи се отнасят съответно и за определения падеж, който също е указан непротиворечиво в текста на записа на заповед. Следва да се допълни, че предявяването на менителничния ефект за плащане след падежирането му не води до определяне на нов падеж. Действително срокът кани длъжника да изпълни поетото задължение и непредявяването на записа на заповед не би рефлектирало върху годността му като извънсъдебно изпълнително основание, но същевременно наличието на падеж на определен ден не изключва предявяването на менителничния ефект като фактическо 4 действие. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1/28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС, по своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. То се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. По изложените съображения, следва да се приеме, че предявяването за плащане на записа на заповед, макар и незадължително действие, представлява допустимо такова, което няма за последица определяне на нов падеж на задължението, чиято изискуемост вече е настъпила и не води до извод за определяне на падежа по неясен начин или за определяне на последователни падежи.