Решение № 123 от 08.07.2023, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Харманли, 08.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20235630200003 по описа за 2023 година Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Производството е образувано по жалба от А. И. А. с ЕГН ********** от гр.Симеоновград, ул. „ **** против Наказателно постановление № 220271-001230 от 25.10.2022 г. на Христо А. -ВПД Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДВП и на основание - чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 200 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за 4 месеца.

Нарушителят А. И. А. е обжалвал наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата си, депозирана от него моли за пълна отмяна на НП, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Счита, че наложените му наказания са в прекомерно голям размер. Алтернативно моли за намаляване на наложените наказания.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.

Представлява се от процесуалния си представител- адв. Г. М. от АК- Хасково, сочи, че мястото, посочено за извършване на нарушението в гр. Харманли на ул. „Ханска“, не съвпада с паркинга на магазин „Билла“, което обстоятелство водело до отмяна на наказателното постановление. Алтернативно моли съдът, ако прецени, че доказателствата са достатъчни за виновността на неговия доверител, да се намали наложеното му наказание глоба в размер на 200 лв. и срокът за лишаване от правоуправление за 4 месеца, като изрично посочва 1 те да бъдат определени в размер на 50 лева и 1 месец за „лишаването от правоуправление на МПС“, тъй като лицето работело в гр.Стара Загора и лишаването му от правоуправление на МПС, би му създало редица неудобства и проблеми свързани с допълнителни разходи, който бил единственият работещ в многочленното си семейството. Моли за присъждане на направените разноски.

Административно наказващия орган ВПД Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Харманли редовно призован, представител не се явява.

В съпроводителното писмо към административнонаказателната преписка прави възражение в случай на отмяна на НП, за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Харманлийския районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните по реда на чл.

14 и чл. 18 от НПК намира за установено следното:

Свидетелят Ж. П. Ж. на длъжност младши автоконтрольор при РУ Харманли е съставил

АУАН серия GA №754730/29.09.2022г. против жалбоподателя А. И. А. за това, че на 29.09.2022г. в 11:30 часа в гр.Харманли, на улица „Ханска” на паркинга на Магазин „Билла“ е управлявал собствения си лек автомобил Мерцедес Е220 ЦДИ с рег.№ ****, като при излизане от паркинга на магазин „Билла“ започва маневра, движение на заден ход без да се е убеди, че пътя зад него е свободен и блъска паркираният лек автомобил „Пежо 308“, с рег.№****, собственост на Н. Й. М. ЕГН********** от гр.Харманли. Настъпва ПТП с материални щети по двете МПС-та и не изпълнява задължението си като участник в ПТП и напуска.

С АУАН му е повдигнато обвинение за две нарушения, а именно: движи се на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и реализира ПТП нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП; и не спира и не установява последиците от ПТП, нарушение по чл.

123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП . Актът е подписан от актосъставителя, както и от свидетеля по него, който бил и свидетел на съставяне на акта. На последния е положен подпис на нарушителя, като същият не е вписал възражения. В срок не са постъпили и възражения по чл. 44 ЗАНН.

Въз основа на съставения акт ВПД Началник група в ОДМВР – Хасково, РУ Харманли като е възприел изцяло описаната в акта фактическата обстановка, е издал атакуваното Наказателно постановление № 22-0271001230 от 25.10.2022 г., с което за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП на жалбоподателят е била наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 200 лв., лишаване от право да управлява МПС за 4 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена, позовавайки се на приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства, а именно: Акт за установяване на административно 2 нарушение серия GA №754730/29.09.2022г., Наказателно постановление № 22-0271-001230 от 25.10.2022г., заверено копие на заповед за компетентност № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, писмо относно заеманата длъжност от Ж. П. Ж. – младши автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ на РУ – Харманли и инспектор Христо А. А. на длъжност ВПН началник на група „Охранителна полиция“ към РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково, справка за нарушител/водач, Заверено копие на протокол за ПТП с рег.№70/29.09.2022г., справка с вх.

№4539/02.06.2023 г. от Община Харманли, ведно с Удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство, относно паркингът на магазин „Била“, представляващ ПИ с идентификатор *** по плана на гр.Харманли, одобрен със заповед № РД-18-9/23.03.2006 г., в това число и събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства по делото при разпита на актосъставителя- Ж. П. Ж. и свидетеля Б. Н. Г. - свидетел при съставянето на АУАН, като съдът кредитира показанията на тези двама свидетели, като обективни, безпристрастни.

По допустимостта на жалбата:

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН , както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния и материалния закон:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН . Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал.

2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок п о чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

Наказателно постановление № 22-0271-001230 от 25.10.2022 г., е издадено от ВПД Началник група в ОДМВР Хасково, РУ – Харманли, упълномощен с 81213-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 2, т.

11 от ЗДвП на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ 3 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.

1, т. 5 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 200 лв., лишаване от право да управлява МПС за 4 месеца е издадено от компетентен орган видно от представената в преписката заповед. АУАН също е съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост и на основание чл.84 от ЗАНН, вр. чл.13, чл.107, ал.2 от НПК намира, че са нарушени нормите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

От доказателствената съвкупност по делото, безспорно не се установиха фактическите обстановка описана в АУАН и НП по отношение на мястото на нарушението. Мястото, на което е извършено нарушение в АУАН и атакуваното НП се сочи улица „Ханска” на паркинга на магазин „Била” не се подкрепя от писмените доказателства по делото, тъй като от справка с вх.

№4539/02.06.2023 г. от Община Харманли, ведно с Удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство се установява, че паркингът на магазин „Била“, представляващ ПИ с идентификатор *** по плана на гр.Харманли, одобрен със заповед № РД-18-9/23.03.2006г. неоспорена от административно-наказващият орган няма административен адрес, а улица „Ханска“, находяща се в гр.Харманли не попада в обхвата на поземления имот. Следователно от една страна мястото на извършване на нарушението е на ул. „Ханска”,а от друга на паркингът на магазин „ Била”.

Мястото на нарушението посочено в АУАН и НП не се установява от събраните гласни доказателствени средства, тъй като актосъставителя свид.

Ж. Ж. и свид. Б. Г. не са очевидци на деянието, а АУАН е съставен в РУ – Харманли, след като свидетелят Ж. П. Ж. и свидетелят Б. Н. Г. са посетили мястото на ПТП и от други свидетели са установили номера и марката на автомобила на нарушителя, който си е тръгнал и от справка в системата на МВР са установили собственика на процесния автомобил. От административнонаказващият орган нито се посочиха, нито се представиха доказателства за наличие на снимков материал за установяване на мястото на инкриминираното нарушение.

Безспорно е, че мястото на извършване на административното нарушение е един от задължителните реквизити както на акта за установяване на административното нарушение (предвиден в чл. 43, т. 3, предл. второ от ЗАНН), така и на наказателното постановление (съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. трето от ЗАНН), което следва да е определено ясно. С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административно-наказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразни актове . Предвид разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП следва да е точно и ясно 4 описано нарушението, датата, мястото, където е извършено, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата,които го потвърждават. Конкретното посочване на мястото на нарушението е абсолютно необходим реквизит на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, съгласно чл.84 от ЗАНН,вр. чл.102 от НПК, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказан по административноправен ред.

Така установеното нарушение в достатъчна степен сочи на порок на обжалваното пред районния съд НП, който не може да бъде поправен по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Допуснатите нарушения са от категорията на съществените и не могат да бъдат отстранени, което налага цялостна отмяна на наказателното постановление.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН на жалбоподателя се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.

Претендира се заплащане на разноски за процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.1 от ЗДвП. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие, в който е договорено възнаграждение „безплатно“.

Надлежен ответник по претенцията е Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Хасково, юридическо лице на бюджетна издръжка и е легитимирана да отговаря за сторените в производството разноски. С оглед на гореизложеното, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Хасково следва да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 400, 00 лв. за осъществено процесуално представителство по делото, като следва да се посочи, че и възнаграждението е към минимума, съгласно Наредбата, и не подлежи на намаляване под този праг, като съдът не намира основание, да намалява същото, въпреки направеното възражение в придружителното писмо от другата страна.