Решение № 3210 от 10.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3210 гр. Варна, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван С. при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван С. Гражданско дело № 20253110113105 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от К. Н. С., гр. ******, с която срещу "************", гр. ******, е предявен осъдителен иск за връщане на платени без основание суми, представляващи възнаградителна лихва и неустойка, с които ответникът неоснователно се е обогатил, във връзка със сключен между страните нищожен договор за потребителски кредит, на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД.

В исковата си молба ищецът К. Н. С. твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № ******* от ****** г., сключен с "************". Поддържа, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона (ЗПК и ЗЗП), тъй като уговорената в него неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като представлява скрито оскъпяване на кредита.

Твърди, че ГПР по кредита не е изчислен правилно, тъй като в него не са включени разходите за неустойка, с което се превишава законовият максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Излага, че е изплатил общо суми над чистата стойност на кредита, поради което претендира връщане на горницата от 438,37 лева като дадена при начална липса на основание. Настоява за присъждане на разноски, като поддържа, че ответникът е дал повод за делото, плащайки претендираната сума едва след получаване на исковата молба. Поискал е постановяване на решение при признание на иска.

Ответникът "************" в писмения си отговор признава изцяло предявения иск до размера на сумата от 224,14 евро. Сочи, че в хода на процеса (на ***** г.) е възстановил на ищеца сумата от 228,86 евро (равностойни на 447,61 лева главница плюс законна лихва) по банкова сметка. Релевира искане на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските по делото да бъдат възложени на ищеца, тъй като не е бил канен извънсъдебно и е признал иска при първа възможност.

С молба преди съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска и моли за постановяне на решение съобразно признанието.

С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, 1 поддържа отговора

Съдът е уведомил страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Съдът, след като взе в предвид отправеното в съдебно заседание искане за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:

Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника. Отправено е и искане от страна на ищеца да бъде постановено решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска, с което същият да бъде уважен. Събраните в производството доказателства не следва да се обсъждат. Доколкото е извършено плащане в хода на процеса следва да се постанови отхвърлителен диспозитив, защото съдът е длъжен да съобрази настъпилите факти, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

С оглед своевременно отправеното искане, представените доказателства и изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 25.56 евро държавна такса и на процесуалния му представител 245 евро с ДДС определено от съда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е определено от съда съобразно предвидения размер в Наредба № 1/2004 г. за ВАР. Определено от съда възнаграждение не може да е прекомерно. Съдът е съобразил цитираната от страните съдебна практика в тази насока, като приема още, че ответникът е дал причина за образуване на делото, поради което не може да се освободи от отговорността за разноски съобразно чл. 78, ал. 2 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, поради плащане на задължението в хода на процеса, предявения от К.

Н. С., ЕГН **********, с адрес: ***************, ******, срещу "************", ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. ******, ул. **********, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 224.14 € /двеста двадесет и четири евро и четиринадесет цента/, с левова равностойност 438,37 лв., представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание, поради недействителност на Договор за потребителски кредит № ******* от ****** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /22.12.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА "************", ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. ******, ул. **********, ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. С., ЕГН **********, с адрес:

***************, ******, сумата от 25.56 € /двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/, представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА "************", ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. ******, ул. **********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. – ПАК, сумата от 245 € /двеста четиридесет и пет евро/, представляваща определено от съда възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца К. Н. С. в производството по делото, на основание чл. 38 ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 3210 гр. Варна, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван С. при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван С. Гражданско дело № 20253110113105 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от К. Н. С., гр. ******, с която срещу "************", гр. ******, е предявен осъдителен иск за връщане на платени без основание суми, представляващи възнаградителна лихва и неустойка, с които ответникът неоснователно се е обогатил, във връзка със сключен между страните нищожен договор за потребителски кредит, на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД.

В исковата си молба ищецът К. Н. С. твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № ******* от ****** г., сключен с "************". Поддържа, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона (ЗПК и ЗЗП), тъй като уговорената в него неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като представлява скрито оскъпяване на кредита.

Твърди, че ГПР по кредита не е изчислен правилно, тъй като в него не са включени разходите за неустойка, с което се превишава законовият максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Излага, че е изплатил общо суми над чистата стойност на кредита, поради което претендира връщане на горницата от 438,37 лева като дадена при начална липса на основание. Настоява за присъждане на разноски, като поддържа, че ответникът е дал повод за делото, плащайки претендираната сума едва след получаване на исковата молба. Поискал е постановяване на решение при признание на иска.

Ответникът "************" в писмения си отговор признава изцяло предявения иск до размера на сумата от 224,14 евро. Сочи, че в хода на процеса (на ***** г.) е възстановил на ищеца сумата от 228,86 евро (равностойни на 447,61 лева главница плюс законна лихва) по банкова сметка. Релевира искане на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските по делото да бъдат възложени на ищеца, тъй като не е бил канен извънсъдебно и е признал иска при първа възможност.

С молба преди съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа иска и моли за постановяне на решение съобразно признанието.

С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, 1 поддържа отговора

Съдът е уведомил страните, че ще се произнесе с решение при признание на иска.

Съдът, след като взе в предвид отправеното в съдебно заседание искане за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:

Налице е изрично признание на предявения иск от страна на ответника. Отправено е и искане от страна на ищеца да бъде постановено решение при признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска, с което същият да бъде уважен. Събраните в производството доказателства не следва да се обсъждат. Доколкото е извършено плащане в хода на процеса следва да се постанови отхвърлителен диспозитив, защото съдът е длъжен да съобрази настъпилите факти, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

С оглед своевременно отправеното искане, представените доказателства и изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 25.56 евро държавна такса и на процесуалния му представител 245 евро с ДДС определено от съда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е определено от съда съобразно предвидения размер в Наредба № 1/2004 г. за ВАР. Определено от съда възнаграждение не може да е прекомерно. Съдът е съобразил цитираната от страните съдебна практика в тази насока, като приема още, че ответникът е дал причина за образуване на делото, поради което не може да се освободи от отговорността за разноски съобразно чл. 78, ал. 2 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, поради плащане на задължението в хода на процеса, предявения от К.

Н. С., ЕГН **********, с адрес: ***************, ******, срещу "************", ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. ******, ул. **********, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 224.14 € /двеста двадесет и четири евро и четиринадесет цента/, с левова равностойност 438,37 лв., представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание, поради недействителност на Договор за потребителски кредит № ******* от ****** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /22.12.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА "************", ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. ******, ул. **********, ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. С., ЕГН **********, с адрес:

***************, ******, сумата от 25.56 € /двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/, представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА "************", ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. ******, ул. **********, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. – ПАК, сумата от 245 € /двеста четиридесет и пет евро/, представляваща определено от съда възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца К. Н. С. в производството по делото, на основание чл. 38 ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2

3