Решение № 7097 от 05.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7097 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА

ВОДЕНИЧАРОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. Х.А като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20221110122020 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявени от “****” ЕАД против В. Ю. Н. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 3 033,92 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия до имот с адрес: *****, през периода от 01.5.2016 г. до 30.4.2019 г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.04.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, сумата от 339,62 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2017 г. – 25.11.2019 г., сумата от 36,59 лв. – такса за дялово разпределение за периода от 01.11.2016 г. до 30.4.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 27.04.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 6,35 лв. – лихва за забава за периода ат 31.12.2016 г. до 25.11.2019 г. Претендира разноски.

В исковата молба и уточнителна молба от 09.12.2022 г. ищецът сочи, че във връзка с издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 71 587/2019 г. по описа на СРС, 61 състав срещу С.Л., А.Г.Д. и С.П. за суми за ТЕ за същия период като процесния, е проведено исково пр-во по гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав; че ЗИ е обезсилена срещу С.Л. и А.Г.Д. за общо 7/12 от вземанията, а 5/12 от вземанията са били предмет на решението по гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав; че ответникът по това дело С.П. е починала в хода на процеса и на нейно място е конституирана В. Н., която е и ответник по настоящото дело. Сочи се в исковата молба, че с настоящия осъдителен иск се претендират 7/12 от вземанията по гр.д. № 71 587/2019 г. по описа на СРС, 61 състав / в която част ЗИ е обезсилена/ от ответника В.

1

Н., която се твърди да е единствен наследник на прадядо си и прабаба си С. и Е.З. и на майка си С.П. поради редица откази от наследство на роднините й. Твърди се, че В. Н. е едноличен собственик на процесния топлоснабден имот за исковия период.

След изискване на свързаните дела се установи, че действително ЗИ по гр.д. № 71 587/2019 г. по описа на СРС, 61 състав е била обезсилена за 7/12 от общо претендираната сума - по отношение на С.Л. и А.Г.Д., като се твърди, че В. Н. е наследила и тези ид.ч. от имота поради редица откази от наследство. По този начин относно 7/12 от вземанията по заповед за изпълнение по гр.д. № 71 587/2019 г. по описа на СРС, 61 състав няма формирана СПН.

Ответникът е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба. Не оспорва да е станал едноличен собственик на имота след смъртта на майка си С.П. считано от 31.03.2021 г. Сочи обаче, че преди тази дата не е била собственик на топлоснабдения имот и не го е използвала. Оспорва иска по основание и размер.

Позовава се на давност.

С молба от 01.03.2023 г. на л. 154 ищецът сочи, че ответникът като наследник на майка си С.П. и ответник по гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав, след влизане в сила на решението по това дело като необжалвано на 05.03.2022 г., е сключила на 21.06.2022 г. с ищеца споразумение /л. 81/. Същото се отнася до присъдените суми с решението по гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав, а именно 2123,84 лв. главница /общо за ТЕ и за дялово разпределение/, 240,35 лв. лихва за забава, 474,60 лв. съдебни разноски и 529,20 лв. – лихва за забава върху главницата считано до сключване на споразумението или общо 3 367,99 лв. Ищецът не спори, че именно тази непроцесна сума е заплатена.

Делото се гледа при участието на третото лице помагач на страната на ищеца „****“ ЕООД /л. 110/.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното.

По предявените искове в тежест на ищеца е възложено да докаже, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот като единствен наследник на прадядо си и прабаба си С. и Е.З. и на майка си С.П. поради редица откази от наследство на роднините й – останалите призовани към наследяване наследници; че ответникът е наследил задълженията относно имота за исковия период; че в исковия период ответникът или наследодателите му има/ са имали качеството на потребител/потребители на ТЕ – собственик или ползвател на имота.че до имота в процесния период е доставяна ТЕ в твърдяното количество.

Като безспорно е отделено, че ответникът е наследник на С.П., починала на 31.03.2021 г.; че считано от тази дата е собственик на ид.ч. от топлоснабден имот с адрес: *****.

Установява се от приложените гр.д. № 71 587/2019 г. по описа на СРС, 61 състав и гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав, че във връзка с подадено от “****” ЕАД заявление от 10.12.2019 г. е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 71 2

587/2019 г. по описа на СРС, 61 състав срещу С.Л., А.Г.Д. и С.П. за суми за ТЕ за същия период като процесния.

От С.Л. заявителят е претендирал 2/12 от вземанията, от А.Г.Д. – 5/12 /или общо от тях 7/12 от вземанията/, а от третия длъжник С.П. – 5/12 от вземанията.

Издадена е ЗИ от 12.01.2020 г. при тези квоти. А.Г.Д. е подала възражение, като прилага удостоверение за отказ от наследството на С. З.. С.Л. и С.П. също са подали възражения. С определение от 26.07.2020 г. са дадени указания за предявяване на установителни искове. В срока по чл. 415 ГПК са предявени искове срещу С.Л. и С.П., поради което ЗИ спрямо А.Г.Д. за 5/12 от вземанията е обезсилена с определение от 01.11.2021 г. Образувано е исковото пр-во по установителни искове срещу С.Л. и С.П. в гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав. Исковата молба е изпратена за отговор.

Ответникът С.Л. с отговора от 08.10.2020 г. е представил удостоверение за отказ от наследство. С определение от 09.06.2021 г. на л. 73 от гр.д. № 41740/2020 г. по описа на СРС, 61 състав, пр-вото спрямо С.Л. за 2/12 от вземанията е прекратено, като ЗИ е обезсилена спрямо него.

По този начин пр-вото по гр.д. № 41740/2020 г. по описа на СРС, 61 състав е останало с предмет искове срещу С.П. за 5/12 от общото вземане. С.П. е починала в хода на процеса и е конституиран на осн. чл. 227 ГПК нейният наследник – дъщеря В.

Ю. Н. /л. 86 от това дело./ С решение от 21.01.2022 г. е признато за установено спрямо В. Ю. Н. като наследник на С.П., че дължи част от сумата за процесния исков период, а именно 5/12 от вземанието.

Предмет на настоящото пр-во са останалите 7/12 вземанията по гр.д. № 71 587/2019 г. по описа на СРС, 61 състав / в която част ЗИ е обезсилена/ от ответника В.

Н., която се твърди да е единствен наследник на прадядо си и прабаба си С. и Е.З. и на майка си С.П. поради редица други откази от наследство на роднините й. Твърди се, че В. Н. е едноличен собственик на процесния топлоснабден имот за исковия период.

Исковете са допустими.

След влизане в сила на решението по гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав като необжалвано на 05.03.2022 г. ответницата е сключила на 21.06.2022 г. с ищеца споразумение. Видно от споразумението /л. 81/ то се отнася до присъдените суми с решението по гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав, а именно 2123,84 лв. главница /общо за ТЕ и за дялово разпределение/, 240,35 лв. лихва за забава, 474,60 лв. съдебни разноски и 529,20 лв. – лихва за забава върху главницата считано до сключване на споразумението или общо 3 367,99 лв. В чл. 1,1 от споразумението е посочен номерът на делото - гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав; сключено е за сумите, за които исковете са уважени по гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав. Ищецът с молба от 01.03.2023 г. на л. 154 не спори, че именно тази непроцесна сума е заплатена, по това споразумение. Никоя от страните не твърди да са заплатени процесните суми по настоящото дело.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или 3 нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Видно от договор за продажба по НДИ от 01.07.1988 г. на л. 128 С. Л. З. и Е. М.

З . а са придобили в режим на СИО правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.

Е. М. З.а е починала през 2008 г. Нейни наследници са преживял съпруг С. Л. З., син С.Л. и по заместване /поради това, че дъщеря й В. Л.а е починала преди нея през 2006 г. / внук Г. Ц. Д.. Преживелият съпруг С. Л. З. е станал собственик на общо 4/6 ид.ч. от имота поради прекратяване на СИО и по наследство, С.Л. е станал собственик на 1/6 ид.ч. от имота, а Г. Ц. Д. също на 1/6 ид.ч. от имота.

С нот. акт от 19.12.2009 г. на л. 18 С. Л. З. е прехвърлил на внука си Г. Ц. Д. с договор за покупко-продажба притежаваните от него 4/6 ид.ч. от имота. Учреденото право на ползване върху имота пожизнено на С. Л. З. е погасено със смъртта му.

Бракът между Г. Ц. Д. и С.П. е сключен след това – през 2011 г., видно от справка за промяна на име, приемане на фамилията на съпруга на л. 54 от гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав. Следователно Г. Ц. Д. е станал собственик на общо 5/6 ид.ч. от имота, от които 1/6 ид.ч. по наследство и 4/6 ид.ч. по договор за покупко- продажба, като индивидуална собственост. Останалите 1/6 ид.ч. от имота са придобити по наследство от вуйчо му С.Л..

С решението по гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав е установена със сила на пресъдено нещо дължимостта на суми относно 5/12 от 4/6 ид.ч. имота, притежавани от Г. Ц. Д. – тези предмет на нот. акт от 19.12.2009 г., с който Г. Ц. Д. ги е придобил от дядо си по договор за покупко-продажба, като неженен. Съдът е приел с влязлото в сила решение, че първоначалният ответник С.П. /починала в хода на процеса през 2021 г./, а впоследствие наследникът й В. Ю. Н. е станала собственик на 6/12 от имота, или половината от него. Ищецът обаче е поддържал срещу С.П.

/починала в хода на процеса през 2021 г./, а впоследствие срещу наследника й В. Ю. Н. искове за суми за ТЕ за 5/12 ид.ч. от имота. За тази квота от 5/12 ид.ч. е подадено и заявлението. Съдът се е произнесъл за сумите за 5/12 ид.ч. от имота. Следователно предмет на настоящото пр-во не са сумите за топлинна енергия, съответстващи на тези 5/12 ид.ч. част от 4/6 ид.ч. от имота, придобити от Г. Ц. Д. по силата на нот. акт от 19.12.2009 г. На второ място съдът в това решение е отчел правото на ползване на С.

Л. З., погасено през 2017 г., но е приел със сила на пресъдено нещо, че потребител на ТЕ относно тези 4/6 ид.ч. от имота е бил винаги Г. Ц. Д..

Така:

Пр-вото по гр.д.№ 41740 по описа за 2020 год., 61 състав е било прекратено спрямо С.Л. и не е налице произнасяне относно следващата му се по наследство от Е. М. З.а 1/6 ид.ч. от имота. Сумите, дължими във връзка с тези 1/6 ид.ч. от 4 имота, са предмет на настоящото дело.

Предмет на настоящото дело са и сумите, свързани с притежанието на 1/6 ид.ч. от имота, придобити от Г. Ц. Д. по наследство на осн. чл. 10, ал. 1 ЗН от баба му Е. М. З.а.

Предмет на настоящото дело са и сумите, свързани с притежанието на 3/12 ид.ч. от имота /=4/6 - 5/12, за които има произнасяне по горепосоченото плиключило дело/.

По този начин предмет на изследване по настоящото дело са сумите, дължими във връзка със 7 /1 2 ид.ч. от имота /=1/6+1/6+3/12/. Твърди се, че те всички са собственост на ответника поради редица откази от наследство.

Както бе посочено по- горе след смъртта на Е.З. и договора за покупкопродажба Г. Ц. Д. е станал собственик на общо 5/6 ид.ч. от имота, от които 1/6 ид.ч. по наследство и 4/6 ид.ч. по договор за покупко- продажба, като индивидуална собственост. Останалите 1/6 ид.ч. от имота са придобити по наследство от вуйчо му С.Л..